Потомците на шотландски плантатор на захар и кафе от 19-ти век, който е притежавал хиляди роби в Гвиана се извиниха за греховете на своите предци и нарекоха робството престъпление срещу човечеството
От БЪРТ УИЛКИНСЪН Associated Press, 25 август 2023 г., 13:53 ч.Джорджтаун, Гвиана - потомци на шотландски плантатор за захар и кафе от 19-ти век, който е притежавал хиляди роби в Гвиана, се извиниха в петък за греховете на техния предшественик, наричайки робството престъпление срещу човечеството с трайни отрицателни последици.
Чарлз Гладстон, потомък на бивш собственик на плантация Джон Гладстон, пътува до Гвиана от Великобритания с петима роднини, за да поднесе официалното извинение.
„Това е с дълбок срам и съжаление, че признаваме участието на нашите предци в това престъпление и с искрена искреност се извиняваме на потомците на поробените в Гвиана", каза той пред публика в Университета на Гвиана. "По този начин ние признаваме, че робството продължава въздействие върху ежедневния живот на мнозина.“
Нито президентът на Гвиана Ирфан Али, който в четвъртък поиска репарации и нападна потомците на европейски търговци на роби, нито други високопоставени правителствени служители бяха в публиката от няколкостотин студенти, членове на университетския персонал и представители на масови организации.
По време на речта си Гладстоун обяви, че семейството му ще създаде фонд за различни неназовани проекти в страната като част от „смислена и дългосрочна връзка между нашето семейство и народа на Гвиана.“
„При писането на това сърдечни извинения, ние също така признаваме ролята на сър Джон Гладстон за довеждането на наемни работници в Гвиана и се извиняваме за ясните и многобройни несправедливости от това“, каза той.
Джон Гладстон е баща на британския министър-председател от 19-ти век Уилям Юарт Гладстон и получава повече от 100 000 паунда като компенсация за стотици роби. имението му в Success Village на източното крайбрежие на Гвиана. Така нареченият бунт за свобода беше смазан за два дни със стотици убити роби. Някои поробени хора бяха обезглавени и главите им бяха засадени на стълбове по целия път до Джорджтаун, колониалната и настояща столица на Гвиана, като урок за други с подобни идеи.
Навън в залата, където Гладстон се извини, шепа протестиращи викаха „Убийци!“ и държаха табели с надписи „Семейство Гладстоун са убийци“ и „Откраднати хора, откраднати мечти“.
Лидерът на протеста Седрик Кастелоу отхвърли извинението като повърхностно“ и каза, че Великобритания и други европейски държави дължат на Гвиана и Карибите милиарди долари репарационни плащания.
„Британското правителство и други се облагодетелстваха от търговията с роби, техните потомци и наследници“, каза Кастелоу. „Те са ни длъжници и наследството ще засегне и бъдещите поколения.“
Някои протестиращи се вмъкнаха в залата. Един започна да крещи в края на извинението и беше смълчан от заместник-ректора на университета Палома Мохамед, която ги помоли да не поставят Гвиана в неудобно положение.
Гладстоун също поиска това британското правителство започва „смислени дискусии“ с 15-национален карибски търговски блок, известен като Caricom, който търси репарации и е наел адвокатска кантора, за да разгледа неговия случай за финансова компенсация от Великобритания и други европейски нации.
„Ние също призоваваме другите потомци на онези, които са се облагодетелствали от робството, да започнат разговори за престъпленията на техните предци и какво биха могли да направят, за да изградят по-добро бъдеще“, каза Гладстоун.
Сред тези, които пътуваха до Гвиана за извинението в петък, беше бившата журналистка на BBC Лора Тревелян. По-рано тази година семейството й се извини на потомците на роби в Гренада, защото нейните предци са притежавали стотици роби на този източен карибски остров.
„Изглежда, че инерцията за глобалното движението за репарации се ръководи от Карибите и техните интелектуалци“, каза Тревелиан пред Асошиейтед прес след речта на Гладстон. „Хора като нас подкрепят плана Caricom... и наистина се надявам, че британското правителство ще започне преговори с Карибите в близко бъдеще.“
Шепа нации се извиниха за ролята си в робството, включително Холандия.
