Ричард Ран: Икономиката на Байдън е пълна с проблеми, които си е причинила сама
Потискащо е да се види по какъв начин лицата, определящи политиката на държавното управление, повтарят непрестанно едни и същи неточности, да вземем за пример с Афганистан. Големият икономист Робърт Мъндел, прочут като бащата на стопанската система на предлагането и на еврото, умря през април на 88-годишна възраст. При приемане на Нобелова премия за стопанска система в Стокхолм през 1999 година в своята лекция, озаглавена „ Преосмисляне на ХХ век “, той означи следното:
„ Експериментът с гъвкавите валутни курсове през 70-те години стартира като злополука от позиция на икономическата непоклатимост, само че все пак задейства механизъм за приемане на познания, който нямаше да се реализира без него. Поуката беше, че инфлацията, бюджетните дефицити, огромните задължения и огромното държавно управление са нездравословни за публичното богатство и че разноските за коригирането им са толкоз високи, че нито едно демократично държавно управление не желае да повтори този опит. “
Току-що отбелязахме 40-годишнината от намаляването на налозите върху труда и капитала при Рейгън, които бяха част от предписанието на Боб Мъндел за икономическо обновяване - в това число обръщането на несъразмерния паричен напредък, който ни даде огромната инфлация през 70-те години. Президентът Картър назначи през 1979 година Пол Волкър за ръководител на Федералния запас, откакто неговите прародители Артър Ф. Бърнс и Г. Уилям Милър не съумяха да овладеят инфлацията.
Президентът Рейгън, който встъпи в служба през януари 1981 година, се съгласи с Мъндел, Арт Лафер, Марти Андерсън и други свои стопански съветници, че паричните ограничавания на Волкер, които провокираха мъчителна, само че нужна криза, бяха от значително значение за понижаване на инфлацията и възобновяването на икономическия напредък. Намаляването на данъчните ставки стартира едвам при започване на 1983 година, само че откакто това се случи, стопанската система се изстреля като ракета, довеждайки до рекорден напредък с намаляваща инфлация и основаване на работни места.
Експериментът бе толкоз сполучлив, че бе заимствуван от множеството огромни страни и няколко по-малки, което даде началото на нова златна епоха на световния разцвет. Колкото и да беше умен, Боб Мъндел не планува, че уроците на триумфа ще бъдат захвърлени две десетилетия откакто изнесе своята Нобелова лекция.
Казано в резюме, повода за инфлацията е „ прекалено много пари, преследващи прекомерно малко артикули “. Не е мъчно да се разбере - толкоз е явно, че количеството пари би трябвало да бъде понижено и/или да се усили предлагането на артикули и услуги. По време на затварянето поради пандемията предходната година държавното управление наложи голям спад в производството на артикули и услуги. В същото време Федералният запас печаташе нови пари, с цел да даде опция на държавното управление да усили разноските, с цел да предотврати рухването на номиналните приходи на множеството американци. Настоящият растеж на инфлацията не е загадка за множеството хора, само че ръководителят на Федералния запас Джей Пауъл или министърът на финансите Джанет Йелън не са множеството хора, с цел да настояват, че са сюрпризирани от огромното повишаване на инфлацията.
Едно от нещата, които забелязах, е какъв брой доста умни хора оглупяват, когато влязат в държавното управление. Например Артър Бърнс беше бележит професор по стопанска система в Колумбийския университет, където бях аспирант. Той преподаваше макроикономика, в това число въздействието на паричното предложение върху инфлацията. Когато стана ръководител на Федералния запас по време на администрацията на Никсън, той като че ли не помни на какво е учил генерации студенти. Или може би намаляването на паричния напредък наложи повишение на лихвените проценти и ограничение на заемите, което президентът Никсън не искаше? Впоследствие президентът Рейгън назначи Бърнс за дипломат в Западна Германия, където той свърши отлична работа, явно възвръщайки уменията си.
Министър Йелън поддържа предлагането на президента Байдън за доста по-високи корпоративни и персонални данъчни ставки, в това число данъчната ставка върху финансовите облаги. Изглежда, че тя въобще не знае за вредите, които ще нанесат такива нараствания на налозите, и не познава историята на нарастванията и пониженията на данъчните ставки от момента на въвеждане на налога върху приходите през 1913 година
Например едно чудесно изследване, което икономистите на Министерството на финансите направиха преди няколко години, откри поразителни емпирични и теоретични доказателства, че данъчната ставка върху финансовите облаги към този момент е по-висока от оптималната ставка на приходите и растежа. Затова съм подготвен да се обзаложа, че в случай че данъчната ставка върху финансовите облаги се усили, действителните (коригирани с инфлация) доходи ще спаднат.
Дали министър Йелън не е чувала тази икономическа история или е оглупяла, до момента в който е в държавното управление, с цел да бъде благополучен президентът Байдън и другите нищо незнаещи политически деятели в Белия дом? Десетки милиони американци ще пострадат поради несъразмерните разноски и налози, за които предизвестиха Мъндел и доста други. Ако знаете, че политиката ще навреди на вашите сънародници, само че продължавате да я подкрепяте, какво приказва това за вас?
Преди дни представители на администрацията на Байдън се пробваха да окажат напън върху Саудитска Арабия и върху някои от другите огромни страни производители на нефт да усилят производството, с цел да смъкват цените. В същото време други членове на администрацията афишират разпореждания, които биха понижили производството на петрол и газ в Съединени американски щати (което е по-малко нездравословно за околната среда от по-голяма част от задграничното производство). Дали тези дейности бяха резултат от незнание, нелепост или злобна злост към американските производители?
-----------------------------------------------
Ричард Ран – началник на Института за световен стопански напредък. Неговият разбор е оповестен в „ Вашингтон Таймс “.
Още от АМЕРИКА:
„ Експериментът с гъвкавите валутни курсове през 70-те години стартира като злополука от позиция на икономическата непоклатимост, само че все пак задейства механизъм за приемане на познания, който нямаше да се реализира без него. Поуката беше, че инфлацията, бюджетните дефицити, огромните задължения и огромното държавно управление са нездравословни за публичното богатство и че разноските за коригирането им са толкоз високи, че нито едно демократично държавно управление не желае да повтори този опит. “
Току-що отбелязахме 40-годишнината от намаляването на налозите върху труда и капитала при Рейгън, които бяха част от предписанието на Боб Мъндел за икономическо обновяване - в това число обръщането на несъразмерния паричен напредък, който ни даде огромната инфлация през 70-те години. Президентът Картър назначи през 1979 година Пол Волкър за ръководител на Федералния запас, откакто неговите прародители Артър Ф. Бърнс и Г. Уилям Милър не съумяха да овладеят инфлацията.
Президентът Рейгън, който встъпи в служба през януари 1981 година, се съгласи с Мъндел, Арт Лафер, Марти Андерсън и други свои стопански съветници, че паричните ограничавания на Волкер, които провокираха мъчителна, само че нужна криза, бяха от значително значение за понижаване на инфлацията и възобновяването на икономическия напредък. Намаляването на данъчните ставки стартира едвам при започване на 1983 година, само че откакто това се случи, стопанската система се изстреля като ракета, довеждайки до рекорден напредък с намаляваща инфлация и основаване на работни места.
Експериментът бе толкоз сполучлив, че бе заимствуван от множеството огромни страни и няколко по-малки, което даде началото на нова златна епоха на световния разцвет. Колкото и да беше умен, Боб Мъндел не планува, че уроците на триумфа ще бъдат захвърлени две десетилетия откакто изнесе своята Нобелова лекция.
Казано в резюме, повода за инфлацията е „ прекалено много пари, преследващи прекомерно малко артикули “. Не е мъчно да се разбере - толкоз е явно, че количеството пари би трябвало да бъде понижено и/или да се усили предлагането на артикули и услуги. По време на затварянето поради пандемията предходната година държавното управление наложи голям спад в производството на артикули и услуги. В същото време Федералният запас печаташе нови пари, с цел да даде опция на държавното управление да усили разноските, с цел да предотврати рухването на номиналните приходи на множеството американци. Настоящият растеж на инфлацията не е загадка за множеството хора, само че ръководителят на Федералния запас Джей Пауъл или министърът на финансите Джанет Йелън не са множеството хора, с цел да настояват, че са сюрпризирани от огромното повишаване на инфлацията.
Едно от нещата, които забелязах, е какъв брой доста умни хора оглупяват, когато влязат в държавното управление. Например Артър Бърнс беше бележит професор по стопанска система в Колумбийския университет, където бях аспирант. Той преподаваше макроикономика, в това число въздействието на паричното предложение върху инфлацията. Когато стана ръководител на Федералния запас по време на администрацията на Никсън, той като че ли не помни на какво е учил генерации студенти. Или може би намаляването на паричния напредък наложи повишение на лихвените проценти и ограничение на заемите, което президентът Никсън не искаше? Впоследствие президентът Рейгън назначи Бърнс за дипломат в Западна Германия, където той свърши отлична работа, явно възвръщайки уменията си.
Министър Йелън поддържа предлагането на президента Байдън за доста по-високи корпоративни и персонални данъчни ставки, в това число данъчната ставка върху финансовите облаги. Изглежда, че тя въобще не знае за вредите, които ще нанесат такива нараствания на налозите, и не познава историята на нарастванията и пониженията на данъчните ставки от момента на въвеждане на налога върху приходите през 1913 година
Например едно чудесно изследване, което икономистите на Министерството на финансите направиха преди няколко години, откри поразителни емпирични и теоретични доказателства, че данъчната ставка върху финансовите облаги към този момент е по-висока от оптималната ставка на приходите и растежа. Затова съм подготвен да се обзаложа, че в случай че данъчната ставка върху финансовите облаги се усили, действителните (коригирани с инфлация) доходи ще спаднат.
Дали министър Йелън не е чувала тази икономическа история или е оглупяла, до момента в който е в държавното управление, с цел да бъде благополучен президентът Байдън и другите нищо незнаещи политически деятели в Белия дом? Десетки милиони американци ще пострадат поради несъразмерните разноски и налози, за които предизвестиха Мъндел и доста други. Ако знаете, че политиката ще навреди на вашите сънародници, само че продължавате да я подкрепяте, какво приказва това за вас?
Преди дни представители на администрацията на Байдън се пробваха да окажат напън върху Саудитска Арабия и върху някои от другите огромни страни производители на нефт да усилят производството, с цел да смъкват цените. В същото време други членове на администрацията афишират разпореждания, които биха понижили производството на петрол и газ в Съединени американски щати (което е по-малко нездравословно за околната среда от по-голяма част от задграничното производство). Дали тези дейности бяха резултат от незнание, нелепост или злобна злост към американските производители?
-----------------------------------------------
Ричард Ран – началник на Института за световен стопански напредък. Неговият разбор е оповестен в „ Вашингтон Таймс “.
Още от АМЕРИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ