Прогноза за 2023: Може ли водородът да премине теста за енергийната трилема?
Потенциалът на водорода за декарбонизиране на сложни за понижаване на излъчванията промишлености е необятно признат. Но неговата дълготрайна сигурност, доставки и досегаемост са подложени на надзор, защото войната в Украйна раздрусва енергийните пазари
Конфликтът сред Русия и Украйна повдигна големи въпроси за енергийните пазари. Сигурността и достъпността се върнаха в дневния ред на политиката. Бизнес водачи и политици от ден на ден се тормозят от „ енергийната трилема “ – нуждата да се намерят енергийни източници, които са евтини, чисти и сигурни. Водородът също ще би трябвало да отговори на въпроса с трилемата. Шумът, който се разви към другите нюанси на нисковъглеродния водород през последните години, се основава на неговия капацитет за декарбонизиране при сложни за понижаване на излъчванията области в превоза и промишлеността. Но доста малко внимание беше обърнато на въпроса за сигурността - пропуск, който разрушаването на дългогодишните енергийни търговски модели и взаимоотношения от войната в този момент разкрива. Още по тематиката ВЕИ 3 ное 2022 Водородни технологии 25 окт 2022 ВЕИ 5 авг 2022 Глобална енергийна карта От позиция на енергийната сигурност, част от обещанието на енергийния преход е неговият капацитет за преначертаване на световната енергийна карта по способи, които обезвреждат доста от енергийните напрежения, измъчващи ерата на изкопаемите горива. Но би било неуместно да мислим, че енергийното бъдеще ще бъде толкоз ясно. Глобалната стопанска система с ниски въглеродни излъчвания, построена значително върху електрическа енергия, задвижвана от възобновими източници, в действителност предлага вероятност за по-локализирано произвеждане на електрическа енергия и понижаване на трансграничната търговия с сила. Но електрическите транспортни средства, слънчевите панели, вятърните ферми и батериите изискват достъп до сериозни минерали и индустриално ноу-хау. Международната конкуренция и съревнование в тези области към този момент са яростни, като Китай по-специално се стреми да откри владичество във веригата за доставки. Водородът също ще съставлява геополитически провокации. Поддръжниците му плануват еволюцията му до равнище на световно търгуван артикул по стоковите тържища и всяка стока, предмет на интернационална търговия, също става уязвима за геополитиката. Предложената „ атомна гражданска война “ включва прекосяване от съществуващия модел на локално произвеждане и ползване към нещо по-близко до природния газ, с тръбопроводи и танкери, пренасящи водорода на по-големи дистанции по суша и море. И нещо по-близко до природния газ, както всеки европейски покупател на газ ще ви каже, евентуално ще включва доста по-сериозни въпроси по отношение на сигурността. Този научен риск става по-конкретен, когато се вземат поради тези страни с упоритости за експорт на водород. Някои, като Чили, не са били съществени играчи в изкопаемите горива и ускоряват концепцията, че преходът ще промени енергийната карта. Но други страни като Саудитска Арабия, ОАЕ, Русия и Съединени американски щати изиграха централна роля в господството на изкопаемите горива през 20-ти век и в съпътстващите го геополитически затруднения. Потенциалните купувачи на водород вземат ли поради това в планирането си? Плановете на Япония за импорт на водород и амоняк са мощно подвластни от Близкия изток и излагат енергийната сигурност на страната на някои от същите опасности като вноса на нефт и газ от района. И не на последно място напрежението с Китай по отношение на основния директен маршрут в Източнокитайско море. В Европа програмата RepowerEU, предопределена да се оправи със зависимостта на континента от съветската сила, планува до 10 милиона тона на година зелен импорт на водород до 2030 година. Това ще се случва основно от Северна Африка, където доставките на газ за Европа неотдавна бяха усложнени от политическия спор сред Алжир и Мароко, само че също, оптимистично, от Украйна. Водородът с ниски въглеродни излъчвания също е изправен пред нови провокации във връзка с разноските - друга област, в която догатките са разрушени на пух и прахуляк от следствията от съветската инвазия. Това е най-очевидно в Европа, която до момента беше световен водач в установяването на политика и регулаторна рамка за стимулиране на чистия водород, само че където новите действителности на по-високи разноски за природен газ, вятърна и слънчева сила слагат огромни въпроси за водородната стопанска система. На пръв взор синият водород наподобява като огромния губещ. Източник на сила, получен от ненадейно поскъпнал природен газ и нуждаещ се от широкомащабно внедряване на хващане и предпазване на въглерод – по този начин този тип гориво към този момент не наподобява толкоз налично. Наистина имаше дълги интервали, защото цените на газа скочиха през 2022 година, когато синият водород в Европа изглеждаше доста по-скъп от зеления водород, създаден благодарение на електричество от специфични вятърни или слънчеви централи отвън мрежата. Но има въпроси и за зеления водород. Повишаването на европейските цени на електрическата енергия е неприятна вест, в случай че сте предстоящ производител на екологичен водород, който би трябвало да купува електричество от мрежата, с цел да работи с вашия електролизатор. Поскъпналите до небесата цени може да принудят политиците в Европейски Съюз да обмислят промени на пазара на електрическа енергия, които биха понижили въздействието на цените на газа върху по-широкия пазар на електрическа енергия и на доктрина биха понижили цените на електрическата енергия. Но по този начин или другояче, в случай че цените на газа останат високи – и няма доста аргументи да се чака бързо разрешаване на спора или връщане към статуквото при енергийните връзки на Европа с Русия – тогава държавните управления на Европейски Съюз от ден на ден ще би трябвало да търсят други по-евтини източници на властта. Въглищата – най-малко за известно време – и нуклеарната сила ще бъдат част от това уравнение, само че също и вятърната и слънчевата сила, където ще са нужни спомагателни мощности, с цел да се компенсира затвореното произвеждане на газ и да се зареждат електрически решения за отопление на здания, като термопомпите. И в случай че Европа не може да усили потенциала за възобновима сила задоволително бързо, то може да има стеснен остатък от електрическа енергия за произвеждане на зелен водород. Компромиси Правителствата, несъмнено, ще би трябвало да вземат поради другите детайли на „ енергийната трилема “, претегляйки съображенията за енергийна сигурност и привеждането в сходство с климатичните цели. Те ще знаят, че в международен мащаб синият водород резервира забележителна инерция. Не на последно място измежду огромните производители на природен газ, и по-големият импорт от тези източници може да бъде една от опциите за Европа, до момента в който усилва потенциала за чиста сила. Може би урокът тук е, че разрешаването на енергийната трилема значи вдишване и ръководство на опасности, правене на взаимни отстъпки сред досегаемост, сигурност и излъчвания. Това не е урок, който ще зарадва бранителите на екологичните акции или ястребите за енергийна сигурност. Но това е нещо, на което основателите на енергийна политика - и бранителите на чистия водород - би било рационално да се вслушат. Текстът е оповестен в Argus Media и препечатан в Hydrogen Economist.
Конфликтът сред Русия и Украйна повдигна големи въпроси за енергийните пазари. Сигурността и достъпността се върнаха в дневния ред на политиката. Бизнес водачи и политици от ден на ден се тормозят от „ енергийната трилема “ – нуждата да се намерят енергийни източници, които са евтини, чисти и сигурни. Водородът също ще би трябвало да отговори на въпроса с трилемата. Шумът, който се разви към другите нюанси на нисковъглеродния водород през последните години, се основава на неговия капацитет за декарбонизиране при сложни за понижаване на излъчванията области в превоза и промишлеността. Но доста малко внимание беше обърнато на въпроса за сигурността - пропуск, който разрушаването на дългогодишните енергийни търговски модели и взаимоотношения от войната в този момент разкрива. Още по тематиката ВЕИ 3 ное 2022 Водородни технологии 25 окт 2022 ВЕИ 5 авг 2022 Глобална енергийна карта От позиция на енергийната сигурност, част от обещанието на енергийния преход е неговият капацитет за преначертаване на световната енергийна карта по способи, които обезвреждат доста от енергийните напрежения, измъчващи ерата на изкопаемите горива. Но би било неуместно да мислим, че енергийното бъдеще ще бъде толкоз ясно. Глобалната стопанска система с ниски въглеродни излъчвания, построена значително върху електрическа енергия, задвижвана от възобновими източници, в действителност предлага вероятност за по-локализирано произвеждане на електрическа енергия и понижаване на трансграничната търговия с сила. Но електрическите транспортни средства, слънчевите панели, вятърните ферми и батериите изискват достъп до сериозни минерали и индустриално ноу-хау. Международната конкуренция и съревнование в тези области към този момент са яростни, като Китай по-специално се стреми да откри владичество във веригата за доставки. Водородът също ще съставлява геополитически провокации. Поддръжниците му плануват еволюцията му до равнище на световно търгуван артикул по стоковите тържища и всяка стока, предмет на интернационална търговия, също става уязвима за геополитиката. Предложената „ атомна гражданска война “ включва прекосяване от съществуващия модел на локално произвеждане и ползване към нещо по-близко до природния газ, с тръбопроводи и танкери, пренасящи водорода на по-големи дистанции по суша и море. И нещо по-близко до природния газ, както всеки европейски покупател на газ ще ви каже, евентуално ще включва доста по-сериозни въпроси по отношение на сигурността. Този научен риск става по-конкретен, когато се вземат поради тези страни с упоритости за експорт на водород. Някои, като Чили, не са били съществени играчи в изкопаемите горива и ускоряват концепцията, че преходът ще промени енергийната карта. Но други страни като Саудитска Арабия, ОАЕ, Русия и Съединени американски щати изиграха централна роля в господството на изкопаемите горива през 20-ти век и в съпътстващите го геополитически затруднения. Потенциалните купувачи на водород вземат ли поради това в планирането си? Плановете на Япония за импорт на водород и амоняк са мощно подвластни от Близкия изток и излагат енергийната сигурност на страната на някои от същите опасности като вноса на нефт и газ от района. И не на последно място напрежението с Китай по отношение на основния директен маршрут в Източнокитайско море. В Европа програмата RepowerEU, предопределена да се оправи със зависимостта на континента от съветската сила, планува до 10 милиона тона на година зелен импорт на водород до 2030 година. Това ще се случва основно от Северна Африка, където доставките на газ за Европа неотдавна бяха усложнени от политическия спор сред Алжир и Мароко, само че също, оптимистично, от Украйна. Водородът с ниски въглеродни излъчвания също е изправен пред нови провокации във връзка с разноските - друга област, в която догатките са разрушени на пух и прахуляк от следствията от съветската инвазия. Това е най-очевидно в Европа, която до момента беше световен водач в установяването на политика и регулаторна рамка за стимулиране на чистия водород, само че където новите действителности на по-високи разноски за природен газ, вятърна и слънчева сила слагат огромни въпроси за водородната стопанска система. На пръв взор синият водород наподобява като огромния губещ. Източник на сила, получен от ненадейно поскъпнал природен газ и нуждаещ се от широкомащабно внедряване на хващане и предпазване на въглерод – по този начин този тип гориво към този момент не наподобява толкоз налично. Наистина имаше дълги интервали, защото цените на газа скочиха през 2022 година, когато синият водород в Европа изглеждаше доста по-скъп от зеления водород, създаден благодарение на електричество от специфични вятърни или слънчеви централи отвън мрежата. Но има въпроси и за зеления водород. Повишаването на европейските цени на електрическата енергия е неприятна вест, в случай че сте предстоящ производител на екологичен водород, който би трябвало да купува електричество от мрежата, с цел да работи с вашия електролизатор. Поскъпналите до небесата цени може да принудят политиците в Европейски Съюз да обмислят промени на пазара на електрическа енергия, които биха понижили въздействието на цените на газа върху по-широкия пазар на електрическа енергия и на доктрина биха понижили цените на електрическата енергия. Но по този начин или другояче, в случай че цените на газа останат високи – и няма доста аргументи да се чака бързо разрешаване на спора или връщане към статуквото при енергийните връзки на Европа с Русия – тогава държавните управления на Европейски Съюз от ден на ден ще би трябвало да търсят други по-евтини източници на властта. Въглищата – най-малко за известно време – и нуклеарната сила ще бъдат част от това уравнение, само че също и вятърната и слънчевата сила, където ще са нужни спомагателни мощности, с цел да се компенсира затвореното произвеждане на газ и да се зареждат електрически решения за отопление на здания, като термопомпите. И в случай че Европа не може да усили потенциала за възобновима сила задоволително бързо, то може да има стеснен остатък от електрическа енергия за произвеждане на зелен водород. Компромиси Правителствата, несъмнено, ще би трябвало да вземат поради другите детайли на „ енергийната трилема “, претегляйки съображенията за енергийна сигурност и привеждането в сходство с климатичните цели. Те ще знаят, че в международен мащаб синият водород резервира забележителна инерция. Не на последно място измежду огромните производители на природен газ, и по-големият импорт от тези източници може да бъде една от опциите за Европа, до момента в който усилва потенциала за чиста сила. Може би урокът тук е, че разрешаването на енергийната трилема значи вдишване и ръководство на опасности, правене на взаимни отстъпки сред досегаемост, сигурност и излъчвания. Това не е урок, който ще зарадва бранителите на екологичните акции или ястребите за енергийна сигурност. Но това е нещо, на което основателите на енергийна политика - и бранителите на чистия водород - би било рационално да се вслушат. Текстът е оповестен в Argus Media и препечатан в Hydrogen Economist.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ