Единствената възможна съпротива е да възпитаваме децата си
- Посветихте песента " Понякога " на болните от множествена склероза. Защо избрахте тъкмо тази идея?
- Всеки от нас познава хора с тази диагноза. Моя съученичка е с Министерски съвет. Ако може по някакъв метод тази ария да подсети на публиката, че има такива хора - които се движат мъчно, от време на време не виждат, изпадат в меланхолия... След като приехме акцията, хората започнаха да ми задават доста забавни въпроси - " ааа, това не са ли тези, дето не помнят? ". Ми не, това не са тези хора, които не помнят, а са тези, които не могат да се движат от време на време. Имало е случаи, когато човек с припадък го удря в говора - завалва, залита. Първият въпрос, който получава от сестрата в лекарския кабинет е: " Какво си взимал? ", " С какво си се друсал? ", а той не може да изясни, тъй като заболяването визира говора му. Докато докторът в това време му набира ЕГН-то в компютъра и вижда, че този човек е с Министерски съвет.
Нашата работа като създатели е обвързвана с даване на тип информация на обществото. Аз схващам музиката по този начин - дава ти се от горната страна и ти на собствен ред го даваш на другите. Тази ария ми беше дадена преди десетина години, но стоя в компютъра, тъй като до момента не съм намирал мотив да излезе, не си беше намерила мястото.
- Имало ли е други дела, които си взимал драговолно?
- Като ми се каже " помагай ", аз го разбирам да отидем и да свирим гратис за някаква концепция. Имал съм случаи, в които ми се споделя " елате да свирите, вие ще си получите хонорара ". И незабавно ми светва една лампичка - по какъв начин по този начин ще получим, нали благотворително? Имаше един-единствен подобен случай, в който, като се изключи че получихме хонорар, на нас ни беше заплатен хотел, път до мястото и вечерта след този концерт, на който бяхме няколко групи, имаше празненство, което покриха уредниците. Ама нали събираме пари за еди-какво си. И те изясняват - ние събрахме от концерта това, което беше нужно, това в този момент си е за нас. Това беше първият и финален път, когато някой ме убеди да " оказвам помощ " по тоя метод. Ако оказвам помощ, е само при условие че виждам какъв брой пари се вземат и къде отиват тези пари.
Имам задоволително другари, на които мога да разгадавам, когато би трябвало да се направи нещо на мускули. И когато се каже " няма пари, действайте " - действаме. Всички хора на изкуството в България познават това изречение и този метод на работа.
- " П.И.Ф. " съществува повече от 20 години. Това ли е методът, по който групата оцелява?
- Всеки от нас си избира пътя и живота, който да живее. Ако парите бяха толкоз значими за мен и задачата ми бе непременно да карам БМВ за 200 000 лева, щях да се занимавам с друго. За някои хора колите са значими. Като тези кметове селяндури, които си накупиха скъпи коли с държавни пари, тъй като трябвало да " наподобяват представително ". Или жилищата.
За мен е значимо да се занимавам с това, което обичам, и да получавам толкоз, колкото съм проработил. Ако работя повече - получавам повече. И най-важното - всичко ми е почтено. Никога не съм направил спекулация и вътрешно се гордея, че по този метод си прехранвам фамилията.
- Ти в действителност артист или музикант работиш?
- Не съм ги делил. По-скоро съм ги уеднаквявал. Първият въпрос, който би трябвало да си зададеш, като се занимаваш с изкуство, обвързвано със сцена, е - за какво съм тук? Защо съм на сцената? И в действителност отговорът и на двете подиуми - и музикалната, и театралната - е еднакъв: тъй като имам нещо да кажа.
Хората си купуват билет за зрелище или концерт, с цел да им стане готино, да се почувстват щастливи. Така че отговора на тоя въпрос какво работя съм го получавал след концерт - идват хора или пишат във Facebook " Благодаря ". Като прочета или чуя тази дума, значи аз съм си приключил работата, направил съм някакъв човек благополучен.
- Чудиш ли се от време на време какво остана от тази първа, доста мощна вълна в българската поп и рок музика към 2000 година? Когато и вие избухнахте с " Приказка " и " Колело ".
- Имахме шанса тогава да уцелим момента. След като падна комунизмът, имаше едни първи години, в които всичко беше засипано със западнярщина и подражаване, само че точно през тях се образува една маса от изобретателни хора, които към момента имаха против какво да се борят, да са разнообразни, да са скандални. Така че беше естествено развитие - въз основата на тези години, в които си се учил от Запада, да направиш нещо лично.
За жал, нещата се трансформираха в целия свят от началото на XXI век насам. Царуват еднодневките. Наченките на продуктовата музика - приказвам за групи като " Спайс гърлс ", " Тейк дет ", " Ийст 17 " също започнаха през 90-те. Това дотам провали творчеството в музиката, че сега продуцентите се чудят по какъв начин да спасят ситуацията. Защото известността на песните еднодневки образова цяло едно потомство. И тези, които през днешния ден са композитори, не знаят какво е имало преди тях - дали ще са " Бийтълс " или " Ролинг стоунс ", дали ще са ранните песни на Майкъл Джексън, те не знаят нищо за тези съществени песни, в които намираш всичко. Които, като ги чуеш, могат да те разплачат или да те ухилен. Чрез еднодневките се обезценява всичко, става супер на ниска цена, дребно и нетрайно.
- Каква е съпротивата против това?
- Съпротивата е да възпитаваме децата си.
- То като се замислиш, всичко стартира от това, освен музикалният усет.
- Така е. Аз недоволствам и против политиците, тъй като това са едни смешници, палячовци, лъжци. Не 240, 2400 души несъмнено има, които са страшна злина, лъжат и ужасно крадат. Но на този декор се пробвам да възпитам щерка си по този начин, че тя да цени другото. Опитвам се да я насоча да разсъждава. Важното е ние като родители да дадем оптимално вероятното количество информация, тя да я има - пък към този момент изборът какво ще слуша, по какъв начин ще живее един ден, си е неин. Според мен това е единствената допустима опозиция на цялата дивотия. Топката е в родителите.
- Това лято си много зает със спектакъла за Тодор Колев " Фалшив воин ". Как попадна там?
- Обади ми се продуцентът на спектакъла Наско Янкулов, който е продуцент и на първия албум на ПИФ. С Тодор Колев се познавахме, взел участие съм в негов концерт, докато беше жив. В спектакъла " Фалшив воин " изцяло си забранихме имитацията - никой да не се прави на Тодор Колев. Почнеш ли да имитираш, ставаш презрян. Това е нещо, което той преподаваше - да няма реплика, всеки да откри облика си.
- Следиш ли новите имена на сцената?
- Следя ги и съм изключително щастлив, че има групи като Innerglow. Парчето им Chained in Love е на международно равнище. Има и други готини банди. Има и такива, които се радват на триумф, само че се изчерпват доста бързо, подлъгват се, влизат в изкуствени балони на бърза известност. Но това са естествени процеси. Сега има доста места за изява, доста клубове - даже в дребните градове са най-малко по 2. Ние доста обикаляме по клубове - не сме от тези, които пълнят " Арена Армеец "...
- Аз се учудвам в последно време какви хора пълнят " Арена Армеец "...
- Да, оня ден доста се смях - дори се оправдавам за това, само че някакви деца я напълнили, дори им забравих и името...
- " Скандау ".
-... дааа, не можах да допускам просто, че тези деца са напълнили тая зала. Хит са, момиченцата ги харесват, няма неприятно. Това е актуалната чалга. Но не укорявам никого, аудитория има за всички.
- Всеки от нас познава хора с тази диагноза. Моя съученичка е с Министерски съвет. Ако може по някакъв метод тази ария да подсети на публиката, че има такива хора - които се движат мъчно, от време на време не виждат, изпадат в меланхолия... След като приехме акцията, хората започнаха да ми задават доста забавни въпроси - " ааа, това не са ли тези, дето не помнят? ". Ми не, това не са тези хора, които не помнят, а са тези, които не могат да се движат от време на време. Имало е случаи, когато човек с припадък го удря в говора - завалва, залита. Първият въпрос, който получава от сестрата в лекарския кабинет е: " Какво си взимал? ", " С какво си се друсал? ", а той не може да изясни, тъй като заболяването визира говора му. Докато докторът в това време му набира ЕГН-то в компютъра и вижда, че този човек е с Министерски съвет.
Нашата работа като създатели е обвързвана с даване на тип информация на обществото. Аз схващам музиката по този начин - дава ти се от горната страна и ти на собствен ред го даваш на другите. Тази ария ми беше дадена преди десетина години, но стоя в компютъра, тъй като до момента не съм намирал мотив да излезе, не си беше намерила мястото.
- Имало ли е други дела, които си взимал драговолно?
- Като ми се каже " помагай ", аз го разбирам да отидем и да свирим гратис за някаква концепция. Имал съм случаи, в които ми се споделя " елате да свирите, вие ще си получите хонорара ". И незабавно ми светва една лампичка - по какъв начин по този начин ще получим, нали благотворително? Имаше един-единствен подобен случай, в който, като се изключи че получихме хонорар, на нас ни беше заплатен хотел, път до мястото и вечерта след този концерт, на който бяхме няколко групи, имаше празненство, което покриха уредниците. Ама нали събираме пари за еди-какво си. И те изясняват - ние събрахме от концерта това, което беше нужно, това в този момент си е за нас. Това беше първият и финален път, когато някой ме убеди да " оказвам помощ " по тоя метод. Ако оказвам помощ, е само при условие че виждам какъв брой пари се вземат и къде отиват тези пари.
Имам задоволително другари, на които мога да разгадавам, когато би трябвало да се направи нещо на мускули. И когато се каже " няма пари, действайте " - действаме. Всички хора на изкуството в България познават това изречение и този метод на работа.
- " П.И.Ф. " съществува повече от 20 години. Това ли е методът, по който групата оцелява?
- Всеки от нас си избира пътя и живота, който да живее. Ако парите бяха толкоз значими за мен и задачата ми бе непременно да карам БМВ за 200 000 лева, щях да се занимавам с друго. За някои хора колите са значими. Като тези кметове селяндури, които си накупиха скъпи коли с държавни пари, тъй като трябвало да " наподобяват представително ". Или жилищата.
За мен е значимо да се занимавам с това, което обичам, и да получавам толкоз, колкото съм проработил. Ако работя повече - получавам повече. И най-важното - всичко ми е почтено. Никога не съм направил спекулация и вътрешно се гордея, че по този метод си прехранвам фамилията.
- Ти в действителност артист или музикант работиш?
- Не съм ги делил. По-скоро съм ги уеднаквявал. Първият въпрос, който би трябвало да си зададеш, като се занимаваш с изкуство, обвързвано със сцена, е - за какво съм тук? Защо съм на сцената? И в действителност отговорът и на двете подиуми - и музикалната, и театралната - е еднакъв: тъй като имам нещо да кажа.
Хората си купуват билет за зрелище или концерт, с цел да им стане готино, да се почувстват щастливи. Така че отговора на тоя въпрос какво работя съм го получавал след концерт - идват хора или пишат във Facebook " Благодаря ". Като прочета или чуя тази дума, значи аз съм си приключил работата, направил съм някакъв човек благополучен.
- Чудиш ли се от време на време какво остана от тази първа, доста мощна вълна в българската поп и рок музика към 2000 година? Когато и вие избухнахте с " Приказка " и " Колело ".
- Имахме шанса тогава да уцелим момента. След като падна комунизмът, имаше едни първи години, в които всичко беше засипано със западнярщина и подражаване, само че точно през тях се образува една маса от изобретателни хора, които към момента имаха против какво да се борят, да са разнообразни, да са скандални. Така че беше естествено развитие - въз основата на тези години, в които си се учил от Запада, да направиш нещо лично.
За жал, нещата се трансформираха в целия свят от началото на XXI век насам. Царуват еднодневките. Наченките на продуктовата музика - приказвам за групи като " Спайс гърлс ", " Тейк дет ", " Ийст 17 " също започнаха през 90-те. Това дотам провали творчеството в музиката, че сега продуцентите се чудят по какъв начин да спасят ситуацията. Защото известността на песните еднодневки образова цяло едно потомство. И тези, които през днешния ден са композитори, не знаят какво е имало преди тях - дали ще са " Бийтълс " или " Ролинг стоунс ", дали ще са ранните песни на Майкъл Джексън, те не знаят нищо за тези съществени песни, в които намираш всичко. Които, като ги чуеш, могат да те разплачат или да те ухилен. Чрез еднодневките се обезценява всичко, става супер на ниска цена, дребно и нетрайно.
- Каква е съпротивата против това?
- Съпротивата е да възпитаваме децата си.
- То като се замислиш, всичко стартира от това, освен музикалният усет.
- Така е. Аз недоволствам и против политиците, тъй като това са едни смешници, палячовци, лъжци. Не 240, 2400 души несъмнено има, които са страшна злина, лъжат и ужасно крадат. Но на този декор се пробвам да възпитам щерка си по този начин, че тя да цени другото. Опитвам се да я насоча да разсъждава. Важното е ние като родители да дадем оптимално вероятното количество информация, тя да я има - пък към този момент изборът какво ще слуша, по какъв начин ще живее един ден, си е неин. Според мен това е единствената допустима опозиция на цялата дивотия. Топката е в родителите.
- Това лято си много зает със спектакъла за Тодор Колев " Фалшив воин ". Как попадна там?
- Обади ми се продуцентът на спектакъла Наско Янкулов, който е продуцент и на първия албум на ПИФ. С Тодор Колев се познавахме, взел участие съм в негов концерт, докато беше жив. В спектакъла " Фалшив воин " изцяло си забранихме имитацията - никой да не се прави на Тодор Колев. Почнеш ли да имитираш, ставаш презрян. Това е нещо, което той преподаваше - да няма реплика, всеки да откри облика си.
- Следиш ли новите имена на сцената?
- Следя ги и съм изключително щастлив, че има групи като Innerglow. Парчето им Chained in Love е на международно равнище. Има и други готини банди. Има и такива, които се радват на триумф, само че се изчерпват доста бързо, подлъгват се, влизат в изкуствени балони на бърза известност. Но това са естествени процеси. Сега има доста места за изява, доста клубове - даже в дребните градове са най-малко по 2. Ние доста обикаляме по клубове - не сме от тези, които пълнят " Арена Армеец "...
- Аз се учудвам в последно време какви хора пълнят " Арена Армеец "...
- Да, оня ден доста се смях - дори се оправдавам за това, само че някакви деца я напълнили, дори им забравих и името...
- " Скандау ".
-... дааа, не можах да допускам просто, че тези деца са напълнили тая зала. Хит са, момиченцата ги харесват, няма неприятно. Това е актуалната чалга. Но не укорявам никого, аудитория има за всички.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ