Проф. Попов: Един от най-честите симпотми на постковид синдрома е хроничната умора
„ Постковид синдромът визира сред 10% и 30% от преболедувалите, а на международен конгрес неотдавна бе направена връзка сред постковид синдрома, постваксинационния синдром и хроничното инфекциозно заболяване лаймска болест “. Това сподели пред Нова Нюз инфекционистът проф. Георги Попов. По думите му тези три болести пораждат по сходен механизъм и водят до реактиривиране на други хронични инфекции, породени от вируси и бактерии, които човек носи в организма си. Също по този начин това може да докара до активиране на автоимунни болести, както и да повреди чревния микробиом.
„ Един от най-често срещаните признаци на постковид синдрома е хроничната отмалялост. Диагностицирането и лекуването на това положение изисква сериозен и сложен метод. Преди да се пристъпи към терапия, е належащо да се организира задълбочено проучване за съществуване на вируси и бактерии. Важно е също по този начин да се проучва положението на имунната система и да се открият възможни вторични нарушавания “, изясни проф. Попов.
По думите му, лекуването на тези инфекции е предизвикателство. Докато при някои вирусни инфекции е допустимо използването на етиологично лекуване, при други се разчита най-вече на патогенетично лекуване, което може да бъде много комплицирано.
Проф. Попов се спря и на едно характерно болестно положение при децата – педиатричният неврописхиатричен синдром.
„ Коронавирус също може да играе роля в развиването на педиатричен невропсихиатричен синдром при децата. Все отново, този синдром по-често се свързва с други инфекции, породени от вируси, в това число лаймска болест, както и стрептококовата зараза, която предизвиква педиатрично автоимунно невропсихиатрично заболяване (PANDAS/PANS). При децата положението протича тежко, с ненадейно настъпили обсесивно-компулсивни признаци, нараснала тревога, даже мисли за самоубийство, нощно напикаване “, изясни експертът.
Проф. Попов уточни още, че на извършения наскоро симпозиум на International Lyme and Associated Diseases Society (ILADS) е бил маркиран забележителен прогрес в диагностиката, лекуването и профилактиката на лаймската болест и нейната хронична форма, която може да продължи повече от шест месеца. Въпреки че в научната общественост има разнообразни мнения, се разискват подходи, включващи антибиотична терапия с периодично повтаряне на няколко антибиотика и модерни антибиотични комбинации, както и интегративни подходи.
„ Интегративността на този развой е, че се съчетава с фитотерапия и билково лекуване ”, означи проф. Попов.
Той се спря на ранното начало на сезона на кърлежите тази година още през март. По думите му интензивността им ще продължи доникъде на юни, само че се чака и втори, по-кратък пик през септември и октомври.
„ Характерен белег за острата лаймска болест е появяването на еритема мигранс - алено леке, което се образува на мястото на ухапването от кърлеж. При появяването на такова леке е извънредно значимо незабавно да се пристъпи към лекуване. Въпреки че ранното лекуване е основно, има и случаи на остарели лаймски заболявания – ухапвания отпреди години, които изискват доста съществени и сложни подходи на лекуване. За страдание, те невинаги са изцяло сполучливи “, акцентира експертът.
Според проф. Попов в България най-вече кърлежи, инфектирани с причинителя на лаймска болест, се срещат в региона на Централен Балкан - около Троян, Априлци и Севлиево.
„ Ако прекарвате време навън, изключително измежду природата, е добре да сте готови за среща с кърлеж. Препоръчително е да носите със себе си пинсета. Колкото по-бързо отстраните кърлежа, толкоз по-добре. Ако кърлежът ви ухапе в града, е наложително да посетите незабавен кабинет. След изваждането на кърлежа мощно целесъобразно е той да бъде проучен в лаборатория. Това може доста да улесни вероятно бъдещо лекуване, в случай че кърлежът се окаже притежател на лаймска болест “, предложи проф. Попов.
„ Един от най-често срещаните признаци на постковид синдрома е хроничната отмалялост. Диагностицирането и лекуването на това положение изисква сериозен и сложен метод. Преди да се пристъпи към терапия, е належащо да се организира задълбочено проучване за съществуване на вируси и бактерии. Важно е също по този начин да се проучва положението на имунната система и да се открият възможни вторични нарушавания “, изясни проф. Попов.
По думите му, лекуването на тези инфекции е предизвикателство. Докато при някои вирусни инфекции е допустимо използването на етиологично лекуване, при други се разчита най-вече на патогенетично лекуване, което може да бъде много комплицирано.
Проф. Попов се спря и на едно характерно болестно положение при децата – педиатричният неврописхиатричен синдром.
„ Коронавирус също може да играе роля в развиването на педиатричен невропсихиатричен синдром при децата. Все отново, този синдром по-често се свързва с други инфекции, породени от вируси, в това число лаймска болест, както и стрептококовата зараза, която предизвиква педиатрично автоимунно невропсихиатрично заболяване (PANDAS/PANS). При децата положението протича тежко, с ненадейно настъпили обсесивно-компулсивни признаци, нараснала тревога, даже мисли за самоубийство, нощно напикаване “, изясни експертът.
Проф. Попов уточни още, че на извършения наскоро симпозиум на International Lyme and Associated Diseases Society (ILADS) е бил маркиран забележителен прогрес в диагностиката, лекуването и профилактиката на лаймската болест и нейната хронична форма, която може да продължи повече от шест месеца. Въпреки че в научната общественост има разнообразни мнения, се разискват подходи, включващи антибиотична терапия с периодично повтаряне на няколко антибиотика и модерни антибиотични комбинации, както и интегративни подходи.
„ Интегративността на този развой е, че се съчетава с фитотерапия и билково лекуване ”, означи проф. Попов.
Той се спря на ранното начало на сезона на кърлежите тази година още през март. По думите му интензивността им ще продължи доникъде на юни, само че се чака и втори, по-кратък пик през септември и октомври.
„ Характерен белег за острата лаймска болест е появяването на еритема мигранс - алено леке, което се образува на мястото на ухапването от кърлеж. При появяването на такова леке е извънредно значимо незабавно да се пристъпи към лекуване. Въпреки че ранното лекуване е основно, има и случаи на остарели лаймски заболявания – ухапвания отпреди години, които изискват доста съществени и сложни подходи на лекуване. За страдание, те невинаги са изцяло сполучливи “, акцентира експертът.
Според проф. Попов в България най-вече кърлежи, инфектирани с причинителя на лаймска болест, се срещат в региона на Централен Балкан - около Троян, Априлци и Севлиево.
„ Ако прекарвате време навън, изключително измежду природата, е добре да сте готови за среща с кърлеж. Препоръчително е да носите със себе си пинсета. Колкото по-бързо отстраните кърлежа, толкоз по-добре. Ако кърлежът ви ухапе в града, е наложително да посетите незабавен кабинет. След изваждането на кърлежа мощно целесъобразно е той да бъде проучен в лаборатория. Това може доста да улесни вероятно бъдещо лекуване, в случай че кърлежът се окаже притежател на лаймска болест “, предложи проф. Попов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ