Постигнатото вчера разбирателство между страните членки на ЕС за доброволно

...
Постигнатото вчера разбирателство между страните членки на ЕС за доброволно
Коментари Харесай

Дажбите и Европа - дълга и противоречива история

Постигнатото през вчерашния ден съгласие сред страните членки на Европейски Съюз за непринудено понижаване на потреблението на газ - като подготовка за възможното цялостно прекъсване на доставките на синьо гориво от Русия, за следващ път открехва вероятността към връщането на континента към една позабравена процедура - разпределянето и отпущането на избрани артикули под формата на дажби.

Във време на войни, катаклизми, обществени и стопански разтърсвания Европа нееднократно е прибягвала до разпределянето и раздаването на оскъдните богатства - храни, вода, облекла и горива, на дребни порции.

А това постоянно е водило след себе си непредвидени и нежелани последствия.

Еко няколко показателни образеца от последните 230 години, събрани и припомнени от Ройтерс и представени от Българска телеграфна агенция.

1793-1794 година – Хаосът, последвал избухналата през 1789 година Френска гражданска война, води до продоволствена рецесия. Правителството на якобинците, ръководено от Максимилиан Робеспиер, се пробва да наложи цялостен надзор върху разпределянето на зърното от нивите до масите на французите благодарение на строги и прецизно налагани дажби и на... гилотината.

Суровостта на режима била толкоз прекомерна, че най-после Робеспиер бил свален от власт и... гилотиниран.

1914-1918 година – В хода на Първата международна война доста от воюващите страни изпитват дефицит на храни като разследване от спора, морските блокади и укриването на снабдяване.

В Германия въведената купонна система била съпроводена от появяването на ерзац храни, като така наречен "К-хляб ", в който към ръженото брашно трябвало да се прибавя избран % стрити сушени картофи, само че постоянно въпросният самун бил юридически от каквото хлебарите имали на разположение, в това число и плява. Резултатът е всеобщо недохранване и апетит.

1940 година – Англия вкарва купонна система година, откакто влиза във Втората международна война. На всеки мъж, жена и дете са раздадени купони за съществени хранителни артикули, като месо, мазнини, бекон, захар и сирене. За плодовете и зеленчуците купони няма, а хората са насърчавани сами да си ги отглеждат.

Следвоенни изследвания демонстрират непредвидени здравословни аспекти на по този начин наложената диета. Купонната система е анулирана изцяло чак през 1954 година

1945 година – След края на Втората международна война купонната система е въведена на всички места в страните от новосъздадения комунистически лагер, само че и е характерна за всяка страна. В Унгария, да вземем за пример, тя визира неосновни артикули, като коли и телефонни линии, за които се чака с години.

В Полша рестриктивните мерки са по-тежки и се отнасят за месо, съществени храни, горива, обувки, захар, цигари, което води до "гладни " митинги и до появяването на профсъюза през 1980 година От това време е и известният анекдот с горчив привкус на истина. "Как наподобява един характерен полски сандвич? Купон за месо сред два купона за самун. "

В България купонна система е въведена от държавното управление на Богдан Филов още в края на 1940 година поради възходящия недостиг на доста артикули. Системата е продължена от взелите през 1944 година властта комунисти, които постоянно я употребяват за политически репресии и напън върху цели пластове от популацията.

Купоните за храни, да вземем за пример, плануват неколкократно по-ниски дажби за хората в селата, в сравнение с за тези в градовете. Освен това те се разпределят от локалните управляващи, които по лична преценка понижават купоните или изцяло лишават от тях хора, които считат за политически неблагонадеждни. Купонната система е лимитирана през 1951 година и изцяло отстранена през 1953 година

1973 година – Наложеното от арабските страни производители на черно злато петролно ембарго вкарва Европа в дълбока енергийна рецесия и води до въвеждането на серия извънредно непопулярни ограничения за ограничението на потреблението. Западна Германия, Дания, Италия и други страни, да вземем за пример, не разрешават шофирането в неделя.

Франция лимитира скоростта по пътищата и стопира малкия екран след 11 ч. вечерта, с цел да насърчи хората да си лягат. Англия не прибягва до дажби за гориво единствено поради петролните си находища в Северно море, само че някои магазини в лондонския Уест енд се връщат към старите газови лампи, с цел да пестят електричество.
Източник: profit.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР