Постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура /СГП/ по друга

Постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура /СГП/ по друга кореспонденция, с което Антикорупционният фонд /АКФ/ разполага, разкрива някои незнайни   условия от следствието, обществено известно като „ Пачките и кюлчетата в чекмеджето “ на някогашния министър председател Бойко Борисов .

Казусът беше оповестен през лятото на 2020 година , когато в редица уеб сайтове бяха оповестени фотоси и видеозапис от пространства, за които се твърди, че са били населявани от Борисов, и на които в разнообразни композиции се виждат предмети като банкноти евро, златни кюлчета, револвер и други

Досега някогашният министър-председател е правил обществено спорни мнения по отношение на фотосите и записа – и че материалите са монтаж , и че са същински , само че аранжирани ; и че знае кой е снимал /т.нар. от него „ Мата Хари “/, и че не му е известно, и прочие

В изявление за „ bTV “ от 10.11.2022 година Борисов се базира на изказване на основния прокурор Гешев в подкаста на изданието „ Капитал “, че по следствието от „ френска банка и френски съдия-следовател “ са дали отговор, че банкнота с подобен номер не е издавана от френска банка .

През годините държавното обвиняване е давало на няколко пъти откъслечна информация за дейностите си по случая , в това число и след запитвания от Европейския парламент. При въпросното си посещение в „ Капитал “ на 20.10.2022 година основният прокурор споделя, че в хода на следствието били запитани банките , които би трябвало да са емитирали банкнотите, и от едната банка, която е европейска, са дали отговор, че такава банкнота не съществува.

От постановлението на СГП, което излага част от фактологията по следствието , се схваща, че кореспонденция под номер 10019/20 година на СГП е формирана на 16.06.2020 година след самосезиране по информация в медиите. Първоначално за наблюдаващ прокурор на инцидентен принцип е избрана Боряна Бецова , само че при започване на месец юли посредством потребление на опцията „ избран избор “ (т.е. без инцидентен подбор) са избрани още двама наблюдаващи прокурори – Вихра Попхристова и Ивайло Петров . И двамата са били командировани неотдавна от по-ниско равнище – Софийска районна прокуратура /СРП/.

С разпореждане от 29.07.2020 година тримата прокурори образуват досъдебно произвеждане, което се води за това, че:

• През интервала от 11.06.2017 година до 08.05.2020 година в гр. София, за да заблуди орган на правосъдната власт, са употребявани механически записи (файлове, съдържащи изображения – снимки) – закононарушение по член 287а, т. 3 от Наказателния кодекс (НК);
• През интервала от 11.06.2017 година до 08.05.2020 година в гр. София, без съответно позволение, което се изисква по закон (ЗСРС и НПК), са употребявани специфични механически средства , предопределени за мълчешком събиране на информация (фотографиране) – закононарушение по член 339а, алинея 1 от Наказателен кодекс.

Бившият министър председател Борисов е разпитван един път в хода на делото , на 06.10.2020 година, като разпитът е извършен от командированите прокурори Петров и Попхристова .

В хода на следствието от екипа наблюдаващи прокурори остава само Ивайло Петров , защото останалите са командировани в други прокуратури – Вихра Попхристова е върната назад в СРП, а Боряна Бецова е командирована на по-високо равнище – в Апелативна прокуратура-София.

От обществения указател на командированите магистрати в прокуратурите е видно, че прокурор Петров е командирован в СГП от СРП, считано от 29.06.2020 година – т.е. скоро преди определянето му без инцидентен избор като наблюдаващ прокурор по този проблем и към този момент в продължение на близо три години . Командировките са в началото със заповеди на ръководителя на СГП, а считано от 09.10.2020 година – със заповед на основния прокурор.

От осъществени по делото експертизи са открити серийните номера на пет банкноти с номинал 500 евро , виждащи се на фотосите. От информация от Българска национална банка е открито, че съгласно серийните номера на банкнотите, те би трябвало да са пуснати в обращение от централните банки на Австрия (една), на Франция (една), на Германия (две) и на Испания (една). На 02.02.2022 година са изпратени европейски заповеди за следствие (ЕЗР) до правосъдни органи на съответните страни.

От Франция е получен отговор на 05.08.2022 година, че банкнота с номинал от 500 евро със серия и номер U09014849096 не съществува . От Австрия е получен отговор (не е посочено кога), че няма да изпълнят ЕЗР , защото следствието е за действия, които не съставляват закононарушение по тяхното право. От Германия е получен отговор (не е посочено кога), че двете банкноти фактически са пуснати в обращение от тяхната централна банка през 2007 година и 2009 година , само че не разполагат с друга информация за тях. Отговор всъщност от Испания не е получен досега, а единствено, че са приели ЕЗР са осъществяване.

С писмена информация във връзка писмо от 30.11.2022 година на зам.-главен прокурор, с което се желае позволение от наблюдаващия прокурор да разреши на основния прокурор оповестяване на материали от делото поради идно негово присъединяване в комисията LIBE на Европейския парламент, прокурор Петров осведоми Гешев за отговора от Франция.

Разследването все още продължава . От изложеното могат да се създадат следните значими заключения:

1. Категорично е открита истинността най-малко на част от банкнотите.
2. Този факт обаче не е оповестяван обществено до момента от управлението на прокуратурата, въпреки тя да е коментирала делото, в това число с цитираната медийна изява на нейния началник, в която категорично се споделя единствено за отговора, в който се приказва за несъществуваща банкнота. От постановлението на СГП по този начин и не излиза наяве дали отговорът от Германия също е бил постъпил по това време или по времето, когато наблюдаващият прокурор е уведомил категорично със информация Гешев за отговора от Франция.
3. Или някогашният министър председател Борисов разполага с информация от следствието, която не е обществено оповестявана, или просто е налучкал европейската страна, която е дала отговор, че не е издавала банкнотата. Той се базира на изказване на основния прокурор, в което последният на никое място е конкретизирал банка от коя тъкмо европейска страна е дала отговор, че не е емитирала такава банкнота (Борисов приказва категорично за Франция, а Гешев – за неназована европейска държава).
4. Към момента, когато е направил изказването си пред „ Капитал “, основният прокурор Гешев не е имал позволение от наблюдаващия прокурор да разгласява материали от следствието. Интервюто му е от 20.10.2022 година, а позволение да разгласява материали от следствието е получил след 30.11.2022 година, когато му е изпратена и справката за отговора от Франция. Защо и по какъв начин основният прокурор е бил осведомен неофициално за този отговор, бил ли е осведомен официално или не и за отговора от Германия, остава неразбираемо.
5. Разследването е формирано за несъставомерни действия, чиито евентуални причинители биха се явили само разпространителите и създателите на фотосите и записа. И двете закононарушения, за които се води досъдебното произвеждане, са изначално неприложими към събитията по случая. Първо, въпросните механически записи, даже и да са подправени , което не е ясно, изобщо не са употребявани за илюзия на орган на правосъдната власт, т.е. няма по какъв начин да е осъществено закононарушение по член 287а, т. 3 от Наказателен кодекс. Това е закононарушение срещу правораздаването, което може да бъде осъществено единствено в хода на следствие или правосъдно произвеждане, като на проверяващ или съд се дават подправени механически записи. Тук записите са публикувани в общественото пространство, а не са употребявани в следствие или процедура пред съд. Второ, фотосите и записът са правени с мобилен телефон , който изобщо не е особено техническо средство, предопределено за мълчешком събиране на информация, т.е. няма по какъв начин да е осъществено и закононарушение по член 339а, алинея 1 от Наказателен кодекс. Този текст от закона засяга само точно специфични механически средства с преднамерено предопределение за правене на секрети записи, а не всевъзможни механически средства, годни да вършат записи. Важността на текстовете от наказателния закон, по които се води следствието, личи от отхвърли на Австрия да извърши изпратената ѝ ЕЗР заради неявяване на двойна наказуемост на разследваните закононарушения по правото на молещата (България) и на замолената страна (Австрия). Ако следствието се водеше не по тези екзотични и изначално неприложими текстове, а за евентуално корупционно закононарушение да вземем за пример, тогава проблем с осъществяването на ЕЗР не би имало.
6. Историята на избора на наблюдаващи прокурори потвърждава за следващ път съществуването на два от дълго време известни и обществено коментирани, в това число и от АКФ, основни порока при разпределянето на каузи от висок публичен интерес в прокуратурата. Първо , заобикаля се правилото за инцидентно систематизиране – след първичното установяване на наблюдаващ прокурор посредством „ инцидентен избор “, към него след това посредством „ избран избор “ се прибавя нов прокурор, който от даден миг остава единствен титуляр. Второ , тези следствия се водят от командировани от по-ниско равнище и/или от страната прокурори – по този начин се цели гарантиране на преданост, защото прокурорите доста елементарно могат да бъдат върнати на местата, от които са командировани, а това би било обвързвано с компликации за тях – понижаване на възнаграждението и/или нужда още веднъж да се устройват отвън София. Иначе остава напълно неразбираемо за какво навръх неотдавна командировани от по-ниско равнище прокурори, които не са минали през извоюван конкурс за повишение, се поверяват такива значими каузи, при съществуването на задоволително титуляри в съответната прокуратура.
7. Към изясняване на въпроса с истинността на банкнотите се е пристъпило в доста късен миг от началото на следствието.
8. На френските правосъдни органи евентуално е било изпратено питане по съответен сериен номер на банкнота , а не и заключението на техническата експертиза. Дали изпратеният сериен номер тъкмо подхожда на открития посредством експертизата остава незнайно.

В умозаключение следва да се подчертае, че въпреки и откъслечна , информацията за метода на водене на следствието по проблема вади на повърхността съществуването на доста червени знамена , показващи явното отвращение на прокуратурата да разплете историята, която би могла да разкрива евентуални данни за корупция по високите етажи на властта. Напротив, остава усещането, че следствието се употребява за изчистване на имиджа на някогашния министър председател – откакто обществено се споделя единствено информация, която е в негов интерес, само че не и такава, която би могла да се интерпретира в негова щета.