Кралски прием: Путин гради нов световен ред
„ Посрещнаха го с фанфари! “, „ Оръдия, самолети и почетен часовой! “, „ Устроиха на Путин непоносимо луксозен банкет в Близкия изток “ – работното посещаване на съветския президент в ОАЕ и Саудитска Арабия безусловно вбеси западните „ сътрудници “.
Наистина кралското посрещане на нашата делегация представляваше явен контрастност на метода, по който в Залива посрещнаха западните водачи. С цялостно крушение приключи пролетната обиколка на Джо Байдън – надали не си избърсаха краката у дядото. Отделно представление стана визитата в Катар на президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, който просто не помниха да посрещнат, а той половин час чака в самолета, до момента в който не дойде някой.
В Европа незабавно видяха това и се развълнуваха – ами ние? „ Владимир Путин е признат в Саудитска Арабия с особени почести. Ние би трябвало внезапно и бързо да сменим курса си “, написа френският политик Флориан Филипо.
Не става дума просто за фон. Почетният часовой, съветските флагове на улиците и в небето, съветският химн, изсвирен от оркестъра, артилерийския салют – почитането на съветската делегация стана знак на прощаване с отиваща си ера, когато монархиите от Персийския залив бяха предани съдружници на Съединени американски щати
На тези връзки се държа цялата дългогодишна спекулация с „ петродоларите “. Монархиите продаваха на Щатите и съдружниците им нефт, получаваха в подмяна долари. Част отиваха за прехрана на популацията. Част елитите ги влагаха в имения в Лондон и жилища в Ню Йорк, футболни клубове и образование на децата в Итън.
Зависимостта беше толкоз мощна, че Вашингтон можеше да изиска от своите сътрудници да усилят добива, сривайки цените на петрола и да разорят по този начин Съветския съюз. Но преди няколко години страните от Залива започнаха да се откачат от това пристрастяване. И Путин въобще не е отговорен.
Първата тревожна камбана беше Голямата криза от 2008 година в Съединени американски щати. Недвижимите парцели се сринаха, доста компании се разориха, последствията от рецесията не са преодолени и до през днешния ден. След това Щатите усилиха добива на нефт, ставайки водещи в света и надлежно конкурентни на страните от Персийския залив.
Коронавирусните ограничавания, въодушевени от Вашингтон за момент сринаха цените на петрола до негативни смисли. Петролните страни видяха, че американците може да жонглират както си желаят с цените на въглеводородите и въобще нямат желание да вземат поради ползите на съдружниците си.
Важен сигнал станаха и антируските наказания. Елитите на монархиите видяха какъв брой призрачни са правата им върху лондонските имения, френските хотели и спортните клубове. За един момент всичките тези благосъстояния може да се откраднат, а мотиви ще се намерят: на Запада в никакъв случай не са спирали да поучават страните от Персийския залив.
Последните провали на Съединени американски щати във външната политика въобще не оставиха каквито и да е илюзии. Конфликтът в Украйна, умислен като мощен блицкриг против Русия, докара Вашингтон до унизително проваляне. Конфликтът в Израел сподели, че Щатите по начало не могат да защитят най-близкия си съдружник, а също така не могат да му повлияят по този начин, че да приключи изтребването на палестинците.
Вашингтон наподобява раздран и отпаднал. Неговата мантра за „ следен безпорядък “ към този момент не работи. Съединени американски щати в действителност умеят да разпалват спорове, само че към този момент не са в положение да ги доведат до стремежи резултат. Стана ясно, че другарството с такава страна е по-опасно от враждата.
В продължение на доста години монархиите от Персийския залив се пробват да диверсифицират рисковете. Те развиха страните си с фантастични темпове - за броени години в пустинята израснаха ултрамодерни градове, оставяйки Ню Йорк и Лондон надалеч обратно. Вече не локалните купуват парцели в Съединени американски щати, а американските вложители, с вдигнати гащи, се втурват да купуват жилища в Дубайския „ Бурж Халифа “.
Великолепна туристическа промишленост породи от нищото - апропо, руснаците станаха значими клиенти тук. Икономическите връзки се диверсифицираха - Путин означи нарастване на взаимния търговски оборот както с ОАЕ, по този начин и със Саудитска Арабия. ОПЕК+ работи устойчиво, контролирайки ценообразуването на международния петролен пазар. Как локалната междинна класа е повишена стремглаво - и тя обичайно е доста враждебна към американските атеисти и има чудесно отношение към Путин и всичко това би трябвало да се вземе поради от ръководещите.
Като всички стопански сполучливи страни в света, монархиите от Персийския залив се интересуват от устойчиво, стабилно развиване. Не е изненадващо, че и ОАЕ, и Саудитска Арабия взеха решение да се причислят към БРИКС - тяхното участие в организацията ще стартира през 2024 година и президентът Путин поздрави техните водачи за това.
А те към този момент не щат американци в района, тъй като единствено основават проблеми. Отдаването им на кланетата в Ивицата Газа възмущава освен мюсюлманите, само че и като цяло всички честни хора по света. Исканията им да усилят производството на нефт, с цел да смъкват цените и да основат проблеми на Русия, наподобяват глупави и жалки, страните от Персийския залив ги пренебрегват. Техните обещания за „ отбрана “ от Иран са безполезни - те потвърдиха, че не могат даже да защитят Израел.
Не е изненадващо, че Саудитска Арабия и Иран се сдобриха тази пролет, като се съгласиха да възобновят дипломатическите връзки с посредничеството на китайския водач Си Цзинпин. О, какъв брой възмутени бяха тогава във Вашингтон – по какъв начин строшиха обичания му инструмент " разделяй и владей ".
Путин разиска с петролните крале обстановката на пазара на въглеводороди, опциите за разрешаване на израелско-палестинската рецесия, вероятностите в енергийния бранш и взаимоотношението в границите на БРИКС. Днес той ще се срещне с президента на Иран Ибрахим Раиси - страната му също е на път да стане член на БРИКС.
Изграждането на многополюсен свят е комплицирана и деликатна задача. Тя изисква дарба за договаряния, превъзмогване на антични несъгласия и създаване на нови системи на „ инспекции и салда “. Но алтернативата е мир по американски, т.е. безпорядък, реки от кръв, война на всички против всички. Владимир Путин потвърди, че водещите сили на нашето време не се интересуват от безпорядък. Това е, което сплотява голямото болшинство от народите на планетата - и прави Русия един от естествените водачи на новия международен ред.
Превод: В. Сергеев
Наистина кралското посрещане на нашата делегация представляваше явен контрастност на метода, по който в Залива посрещнаха западните водачи. С цялостно крушение приключи пролетната обиколка на Джо Байдън – надали не си избърсаха краката у дядото. Отделно представление стана визитата в Катар на президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, който просто не помниха да посрещнат, а той половин час чака в самолета, до момента в който не дойде някой.
В Европа незабавно видяха това и се развълнуваха – ами ние? „ Владимир Путин е признат в Саудитска Арабия с особени почести. Ние би трябвало внезапно и бързо да сменим курса си “, написа френският политик Флориан Филипо.
Не става дума просто за фон. Почетният часовой, съветските флагове на улиците и в небето, съветският химн, изсвирен от оркестъра, артилерийския салют – почитането на съветската делегация стана знак на прощаване с отиваща си ера, когато монархиите от Персийския залив бяха предани съдружници на Съединени американски щати
На тези връзки се държа цялата дългогодишна спекулация с „ петродоларите “. Монархиите продаваха на Щатите и съдружниците им нефт, получаваха в подмяна долари. Част отиваха за прехрана на популацията. Част елитите ги влагаха в имения в Лондон и жилища в Ню Йорк, футболни клубове и образование на децата в Итън.
Зависимостта беше толкоз мощна, че Вашингтон можеше да изиска от своите сътрудници да усилят добива, сривайки цените на петрола и да разорят по този начин Съветския съюз. Но преди няколко години страните от Залива започнаха да се откачат от това пристрастяване. И Путин въобще не е отговорен.
Първата тревожна камбана беше Голямата криза от 2008 година в Съединени американски щати. Недвижимите парцели се сринаха, доста компании се разориха, последствията от рецесията не са преодолени и до през днешния ден. След това Щатите усилиха добива на нефт, ставайки водещи в света и надлежно конкурентни на страните от Персийския залив.
Коронавирусните ограничавания, въодушевени от Вашингтон за момент сринаха цените на петрола до негативни смисли. Петролните страни видяха, че американците може да жонглират както си желаят с цените на въглеводородите и въобще нямат желание да вземат поради ползите на съдружниците си.
Важен сигнал станаха и антируските наказания. Елитите на монархиите видяха какъв брой призрачни са правата им върху лондонските имения, френските хотели и спортните клубове. За един момент всичките тези благосъстояния може да се откраднат, а мотиви ще се намерят: на Запада в никакъв случай не са спирали да поучават страните от Персийския залив.
Последните провали на Съединени американски щати във външната политика въобще не оставиха каквито и да е илюзии. Конфликтът в Украйна, умислен като мощен блицкриг против Русия, докара Вашингтон до унизително проваляне. Конфликтът в Израел сподели, че Щатите по начало не могат да защитят най-близкия си съдружник, а също така не могат да му повлияят по този начин, че да приключи изтребването на палестинците.
Вашингтон наподобява раздран и отпаднал. Неговата мантра за „ следен безпорядък “ към този момент не работи. Съединени американски щати в действителност умеят да разпалват спорове, само че към този момент не са в положение да ги доведат до стремежи резултат. Стана ясно, че другарството с такава страна е по-опасно от враждата.
В продължение на доста години монархиите от Персийския залив се пробват да диверсифицират рисковете. Те развиха страните си с фантастични темпове - за броени години в пустинята израснаха ултрамодерни градове, оставяйки Ню Йорк и Лондон надалеч обратно. Вече не локалните купуват парцели в Съединени американски щати, а американските вложители, с вдигнати гащи, се втурват да купуват жилища в Дубайския „ Бурж Халифа “.
Великолепна туристическа промишленост породи от нищото - апропо, руснаците станаха значими клиенти тук. Икономическите връзки се диверсифицираха - Путин означи нарастване на взаимния търговски оборот както с ОАЕ, по този начин и със Саудитска Арабия. ОПЕК+ работи устойчиво, контролирайки ценообразуването на международния петролен пазар. Как локалната междинна класа е повишена стремглаво - и тя обичайно е доста враждебна към американските атеисти и има чудесно отношение към Путин и всичко това би трябвало да се вземе поради от ръководещите.
Като всички стопански сполучливи страни в света, монархиите от Персийския залив се интересуват от устойчиво, стабилно развиване. Не е изненадващо, че и ОАЕ, и Саудитска Арабия взеха решение да се причислят към БРИКС - тяхното участие в организацията ще стартира през 2024 година и президентът Путин поздрави техните водачи за това.
А те към този момент не щат американци в района, тъй като единствено основават проблеми. Отдаването им на кланетата в Ивицата Газа възмущава освен мюсюлманите, само че и като цяло всички честни хора по света. Исканията им да усилят производството на нефт, с цел да смъкват цените и да основат проблеми на Русия, наподобяват глупави и жалки, страните от Персийския залив ги пренебрегват. Техните обещания за „ отбрана “ от Иран са безполезни - те потвърдиха, че не могат даже да защитят Израел.
Не е изненадващо, че Саудитска Арабия и Иран се сдобриха тази пролет, като се съгласиха да възобновят дипломатическите връзки с посредничеството на китайския водач Си Цзинпин. О, какъв брой възмутени бяха тогава във Вашингтон – по какъв начин строшиха обичания му инструмент " разделяй и владей ".
Путин разиска с петролните крале обстановката на пазара на въглеводороди, опциите за разрешаване на израелско-палестинската рецесия, вероятностите в енергийния бранш и взаимоотношението в границите на БРИКС. Днес той ще се срещне с президента на Иран Ибрахим Раиси - страната му също е на път да стане член на БРИКС.
Изграждането на многополюсен свят е комплицирана и деликатна задача. Тя изисква дарба за договаряния, превъзмогване на антични несъгласия и създаване на нови системи на „ инспекции и салда “. Но алтернативата е мир по американски, т.е. безпорядък, реки от кръв, война на всички против всички. Владимир Путин потвърди, че водещите сили на нашето време не се интересуват от безпорядък. Това е, което сплотява голямото болшинство от народите на планетата - и прави Русия един от естествените водачи на новия международен ред.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ