Посред гората в нищото, под една огромна скала се е

Посред гората в нищото, под една голяма канара се е сгушил смирено параклиса " Св. Дух “. Вдясно от него са останките от антична цитадела и се смята, че зоната е антично светилище. Мястото е на има няма 500 метра от добре познатото и обичано село Бойково, само че до преди години не е имало никаква маркировка и вероятността да го намерите е била дребна. Това е по този начин, тъй като с цел да стигнете до светилището, би трябвало да напуснете пътеката.

Вече тази несправедливост е поправена с слагането на обилие от дървени табели с явен надпис " Св. Дух “. Тръгва се в посока детското летовище " Майчина грижа “, като се пада над бунгалата на Български пощи. От там дървените пътеводители ще ви отведат по горски път, който минава в красива иглолистна приказност, а в близост по пътеката вляво се отклоняваме в гората, с цел да стигнем мистичното място.

Стари бойковчани описват, че преди 50 години, голямата скала е била огряна от слънце, само че през днешния ден целия регион е обгърнат в слънценепропускаща гора. Затова пък мястото е облагородено и ви посреща с естествена ниска арка от тънки клони, на която написа " Добре пристигнали на Св. Дух “.

Словесната подсказва обаче просто вежливост, защото още с доближаване на мястото, ще усетите неговия енергиен заряд. Вдигайки глава в основите на един от най-необикновените скални масиви ще видите и параклиса. Той е сврян в маскировъчното гористо местенце с врата от към 1 метър. Покривът му е двускатен с кръст на хребета.

Свещници от дърво, камък и пясък са пазители на храмовата портичка. Малкият ѝ размер постанова възрастен да се наведе, правейки реверанс, като по този начин влиза преклонен в храма. Святата сграда е мъничка – за най-много двама души. Стените ѝ са безусловно покрити с икони, главно изобразяващи Божията майка и Исус Христос.

За страдание липсват каквито и да е исторически данни за основаването на храма, само че се смята, че мястото е тракийско светилище. Запазени елементи от него се датират в разнообразни митове от преди османското иго.  Научна информация от достоверни източници обаче липсва.

Спорни са и данните за останките от антична цитадела, построена с камъни на канара вдясно от параклиса. И тази канара, по сходство на тази на храма е със странни изсечени форми. На върха ѝ се виждат останките от каменните зидове. Според по-разпространените предания това са остатъци от едноименното кале " Св. Дух “, а други смятат, че са руини от " Св. Врач “, а трета легенда насочва към българска гранична застава, където са водени сражения с турците, напомня rodopi-info.

Едно е несъмнено – антично, вековно и пропито от орисите на наши прародители – ще го усетите при първото си стъпване в границите на мистичното светилище. Между калето и храма пък е построена беседка, подобаваща освен за пикник и почивка, само че даже за бивакуване.

Недалеч от " Св. Дух “ е и археологическият монумент " Линът “ – съгласно някои митове светилище за жертвоприношения, съгласно други – за кръщенета. В света има единствено още едно сходно светилище – в село Петра, Лозенградски вилает, Турция. Намира се на към 1350 м надморска височина. Археологическият музей в град Пловдив има друга версия – че това е винарна от времето на господ Дионисий, превърната в светилище за жертвоприношения.