Посочва се, че би трябвало да бъдат прегледани значими и нерешени проблеми, измежду които е следствието за „ Осемте джуджета “, включващо някогашния следовател Петьо Петров-Еврото и други длъжностни лица.
„ Демократична България “ внесе искане в Народното събрание за чуване на изпълняващия функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов в Комисията по правни въпроси. Коалицията акцентира нуждата от бистрота и обществен доклад за активността на прокуратурата по няколко основни каузи, които директно засягат доверието на жителите в правосъдната система, оповестиха от пресцентъра на " Да, България ".
Посочва се, че в границите на чуването би трябвало да бъдат прегледани значими и нерешени проблеми. Сред тях е следствието за „ Осемте джуджета “, включващо някогашния следовател Петьо Петров-Еврото и други длъжностни лица, по което прокуратурата досега не е предоставила обществен доклад, макар рекомендациите на парламентарната анкетна комисия. Друг сериозен въпрос е нерегламентираното въздействие върху правосъдната система посредством незаконната мрежа, обвързвана с починалия Мартин Божанов – Нотариуса, по която също липсва обществена информация за подхванати дейности.
Ще бъде разисквана и огромната интервенция против контрабандния канал в Пловдив, при която бяха конфискувани над 1.8 милиона кутии незаконни цигари. Важен подробност е, че прокуратурата отхвърля да даде информация, макар сигналите за вътрешен напън. Сред тематиките е и следствието на изборните нарушавания при вота за 51-ото Народно заседание с документирани случаи на търговия с гласове и анулирани резултати за 16 депутати. Не по-малко значим е въпросът с над 150 компании, свързани с Христо Ковачки, които съгласно Антикорупционния фонд са забъркани в укриване на налози и злоупотреби с енергийни дотации, без прокуратурата да е дала обществена информация за подхванатите ограничения.
Искането на „ Демократична България “ се основава на съществени данни за редовно безучастие и закъснение на прокуратурата по основни каузи, което слага под риск върховенството на закона и доверието в правосъдната система, се споделя в известието. От групировката припомнят, че съгласно правилника си, Народното събрание е задължено да провежда такива чувания най-малко един път на три месеца, само че от началото на 51-ото Народно заседание това не е направено.
Коалицията упорства съвещанието да бъде обществено, а Сарафов да обезпечи достъп до всички нужни материали и документи, в това число такива с процесуални ограничавания, с цел да се подсигурява цялостна бистрота и отчетност пред обществото.
Пълният текст на импортираното в Народно събрание искане:
На съображение член 25 от Правилника за организацията и активността на Народното
заседание, предлагаме:
Да се организира разискване с господин Борислав Сарафов в качество му на изпълняващ функционалностите основен прокурор на Република България по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи по отношение на отчета по член 138а, алинея 2 от Закона за правосъдната власт по отношение на активността на прокуратурата по противопоставяне на корупционните закононарушения, както и показване на информация по отношение на подхванатите от страна на прокуратурата дейности и цялостният прогрес на следствието по следните проблеми с особена социална значителност:
1. Казусът „ Осемте джуджета “ – следствие, обвързвано с проведена незаконна
група и хипотетично непозволено въздействие, в което вземат участие някогашният
следовател Петьо Петров („ Еврото “) и други длъжностни лица. Парламентарна
анкетна комисия от 49-ото Народно заседание откри груби престъпления и
пропуски от страна на наблюдаващи прокурори, само че до през днешния ден прокуратурата не е
показала явен обществен доклад за дейностите си. Липсва информация за
дисциплинарни ограничения, наказателни производства или отговорност на забърканите.
По-специално от висок публичен интерес е даването на систематизирана
информация по отношение на формирани досъдебни производства, лица, привлечени към
наказателна отговорност, магистрати, за които има достоверна информация, че са
съпричастни към осъществените закононарушения или престъпления, както и
информация за формиране на дисциплинарни производства.
2. Казусът „ Нотариуса “ – същият е обвързван с разкрития за стабилно
нерегламентирано въздействие в правосъдната система от незаконна мрежа към
починалия Мартин Божанов. Проведените осем съвещания на анкетна комисия в
49-ото Народно заседание събраха обилни доказателства за институционален
напън и зависимости, в това число назначение на свързани лица в
правоохранителни органи. Докладът остана неприет заради разпускането на 49-ото
Народно събрание, а прокуратурата не е дала отговор на множеството въпроси за формирани
производства, реакции по сигнали и отчетност по отношение на забърканите магистрати.
3. Контрабандният канал в гр. Пловдив – след интервенция на ГДБОП през ноември
2024 година бяха конфискувани над 1,8 млн. кутии незаконни цигари. Случаят провокира
съществени кавги поради сигнали за вътрешно ведомствен напън за прекъсване на
интервенцията, закани против чиновници и хипотетична интервенция от висши
длъжностни лица. Представители на ПП–ДБ, в това число Ивайло Мирчев и
Божидар Божанов, насочиха въпроси и претенции до Министерство на вътрешните работи. В отговор до Министерство на вътрешните работи
прокуратурата е показала, че не може да даде информация по отношение на хода на
следствието. С оглед високия публичен интерес настояваме и.ф. основният
прокурор да обясни позицията на прокуратурата, критериите за установяване на
наблюдаващия прокурор, аргументите за отхвърли на информация, както и метода на
съгласуваност с проверяващите органи по случая.
4. Случаите на платен и следен избор на изборите за 51-ото Народно събрание – огромна
търговия с избор, документирана посредством видеонаблюдение, обществени свидетелства и
следствия на медии и организации като BG Elves. След сезиране на
Конституционния съд, с Решение №1/2025 година бяха анулирани резултатите за 16
депутати и ЦИК бе задължена да преизчисли мандатите. Прокуратурата не е
показала явен доклад за резултатите от тях, нито ограничения за попречване на
нови изборни операции. Въпреки мащабността на изборната операция,
прокуратурата към момента не е показала обществен и класифициран доклад за броя
на формираните досъдебни производства и осъществените предварителни инспекции,
за употребяваните СРС, за повдигнатите обвинявания – в това число дали основни
лица, за които има данни от телевизионните репортажи и видеонаблюдението, са
привлечени като обвинени – както и за подхванатите дейности за определяне
на политическите поръчители, поради че купеният избор обслужва съответни
партийни ползи, а освен самостоятелни престъпни действия.
5. Казусът „ Ковачки “ – следствие на Антикорупционния фонд (юни 2025),
разкрило мрежа от над 150 компании, свързани с предприемача Христо Ковачки,
хипотетично укриващи налози, злоупотребяващи с енергийни дотации и
въглеродни квоти. Представители на коалиция “Демократична България ” подадоха
сигнал до прокуратурата. Въпросът, който се слага обаче, е за какво следствието
бе осъществено от неправителствена организация, а не по самодейност на
прокуратурата, в случай че забележителна част от данните и фирмените връзки
са обществено налични от години. Липсва и информация дали прокуратурата е
подхванала дейни дейности по определяне на механизма на злоупотребите,
техния мащаб и съответната отговорност на обвързваните лица. Предложението за
основаване на краткотрайна комисия за обстоятелства и условия по случая бе блокирано в
пленарна зала.
Настояваме, поради високия публичен интерес и чувствителността на
повдигнатите тематики, чуването да се организира в намерено съвещание. Настояваме
изпълняващия функционалностите основен прокурор на Р. България господин Борислав Сарафов да
изиска единодушие от съответните наблюдаващи прокурори за откриване на
материали по реда на член 198 от Наказателно-процесуалния кодекс и да даде
в съвещанието на комисията наличните писма и възможни отводи. Това ще
подсигурява както отчетност пред Народното събрание, по този начин и спазване на
процесуалните ограничавания по неприключили следствия.
Обръщаме внимание, че въпросите “Осемте джуджета ” и “Нотариуса ” са част
от наблюдението, което се реализира от Европейската комисия в границите на
годишния Доклад за върховенството на правото, в това число и по отношение на
институционалната реакция по тези проблеми.
„ Демократична България “ внесе искане в Народното събрание за чуване на изпълняващия функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов в Комисията по правни въпроси. Коалицията акцентира нуждата от бистрота и обществен доклад за активността на прокуратурата по няколко основни каузи, които директно засягат доверието на жителите в правосъдната система, оповестиха от пресцентъра на " Да, България ".
Посочва се, че в границите на чуването би трябвало да бъдат прегледани значими и нерешени проблеми. Сред тях е следствието за „ Осемте джуджета “, включващо някогашния следовател Петьо Петров-Еврото и други длъжностни лица, по което прокуратурата досега не е предоставила обществен доклад, макар рекомендациите на парламентарната анкетна комисия. Друг сериозен въпрос е нерегламентираното въздействие върху правосъдната система посредством незаконната мрежа, обвързвана с починалия Мартин Божанов – Нотариуса, по която също липсва обществена информация за подхванати дейности.
Ще бъде разисквана и огромната интервенция против контрабандния канал в Пловдив, при която бяха конфискувани над 1.8 милиона кутии незаконни цигари. Важен подробност е, че прокуратурата отхвърля да даде информация, макар сигналите за вътрешен напън. Сред тематиките е и следствието на изборните нарушавания при вота за 51-ото Народно заседание с документирани случаи на търговия с гласове и анулирани резултати за 16 депутати. Не по-малко значим е въпросът с над 150 компании, свързани с Христо Ковачки, които съгласно Антикорупционния фонд са забъркани в укриване на налози и злоупотреби с енергийни дотации, без прокуратурата да е дала обществена информация за подхванатите ограничения.
Искането на „ Демократична България “ се основава на съществени данни за редовно безучастие и закъснение на прокуратурата по основни каузи, което слага под риск върховенството на закона и доверието в правосъдната система, се споделя в известието. От групировката припомнят, че съгласно правилника си, Народното събрание е задължено да провежда такива чувания най-малко един път на три месеца, само че от началото на 51-ото Народно заседание това не е направено.
Коалицията упорства съвещанието да бъде обществено, а Сарафов да обезпечи достъп до всички нужни материали и документи, в това число такива с процесуални ограничавания, с цел да се подсигурява цялостна бистрота и отчетност пред обществото.
Пълният текст на импортираното в Народно събрание искане:
На съображение член 25 от Правилника за организацията и активността на Народното
заседание, предлагаме:
Да се организира разискване с господин Борислав Сарафов в качество му на изпълняващ функционалностите основен прокурор на Република България по отношение на използването на закона и активността на прокуратурата и проверяващите органи по отношение на отчета по член 138а, алинея 2 от Закона за правосъдната власт по отношение на активността на прокуратурата по противопоставяне на корупционните закононарушения, както и показване на информация по отношение на подхванатите от страна на прокуратурата дейности и цялостният прогрес на следствието по следните проблеми с особена социална значителност:
1. Казусът „ Осемте джуджета “ – следствие, обвързвано с проведена незаконна
група и хипотетично непозволено въздействие, в което вземат участие някогашният
следовател Петьо Петров („ Еврото “) и други длъжностни лица. Парламентарна
анкетна комисия от 49-ото Народно заседание откри груби престъпления и
пропуски от страна на наблюдаващи прокурори, само че до през днешния ден прокуратурата не е
показала явен обществен доклад за дейностите си. Липсва информация за
дисциплинарни ограничения, наказателни производства или отговорност на забърканите.
По-специално от висок публичен интерес е даването на систематизирана
информация по отношение на формирани досъдебни производства, лица, привлечени към
наказателна отговорност, магистрати, за които има достоверна информация, че са
съпричастни към осъществените закононарушения или престъпления, както и
информация за формиране на дисциплинарни производства.
2. Казусът „ Нотариуса “ – същият е обвързван с разкрития за стабилно
нерегламентирано въздействие в правосъдната система от незаконна мрежа към
починалия Мартин Божанов. Проведените осем съвещания на анкетна комисия в
49-ото Народно заседание събраха обилни доказателства за институционален
напън и зависимости, в това число назначение на свързани лица в
правоохранителни органи. Докладът остана неприет заради разпускането на 49-ото
Народно събрание, а прокуратурата не е дала отговор на множеството въпроси за формирани
производства, реакции по сигнали и отчетност по отношение на забърканите магистрати.
3. Контрабандният канал в гр. Пловдив – след интервенция на ГДБОП през ноември
2024 година бяха конфискувани над 1,8 млн. кутии незаконни цигари. Случаят провокира
съществени кавги поради сигнали за вътрешно ведомствен напън за прекъсване на
интервенцията, закани против чиновници и хипотетична интервенция от висши
длъжностни лица. Представители на ПП–ДБ, в това число Ивайло Мирчев и
Божидар Божанов, насочиха въпроси и претенции до Министерство на вътрешните работи. В отговор до Министерство на вътрешните работи
прокуратурата е показала, че не може да даде информация по отношение на хода на
следствието. С оглед високия публичен интерес настояваме и.ф. основният
прокурор да обясни позицията на прокуратурата, критериите за установяване на
наблюдаващия прокурор, аргументите за отхвърли на информация, както и метода на
съгласуваност с проверяващите органи по случая.
4. Случаите на платен и следен избор на изборите за 51-ото Народно събрание – огромна
търговия с избор, документирана посредством видеонаблюдение, обществени свидетелства и
следствия на медии и организации като BG Elves. След сезиране на
Конституционния съд, с Решение №1/2025 година бяха анулирани резултатите за 16
депутати и ЦИК бе задължена да преизчисли мандатите. Прокуратурата не е
показала явен доклад за резултатите от тях, нито ограничения за попречване на
нови изборни операции. Въпреки мащабността на изборната операция,
прокуратурата към момента не е показала обществен и класифициран доклад за броя
на формираните досъдебни производства и осъществените предварителни инспекции,
за употребяваните СРС, за повдигнатите обвинявания – в това число дали основни
лица, за които има данни от телевизионните репортажи и видеонаблюдението, са
привлечени като обвинени – както и за подхванатите дейности за определяне
на политическите поръчители, поради че купеният избор обслужва съответни
партийни ползи, а освен самостоятелни престъпни действия.
5. Казусът „ Ковачки “ – следствие на Антикорупционния фонд (юни 2025),
разкрило мрежа от над 150 компании, свързани с предприемача Христо Ковачки,
хипотетично укриващи налози, злоупотребяващи с енергийни дотации и
въглеродни квоти. Представители на коалиция “Демократична България ” подадоха
сигнал до прокуратурата. Въпросът, който се слага обаче, е за какво следствието
бе осъществено от неправителствена организация, а не по самодейност на
прокуратурата, в случай че забележителна част от данните и фирмените връзки
са обществено налични от години. Липсва и информация дали прокуратурата е
подхванала дейни дейности по определяне на механизма на злоупотребите,
техния мащаб и съответната отговорност на обвързваните лица. Предложението за
основаване на краткотрайна комисия за обстоятелства и условия по случая бе блокирано в
пленарна зала.
Настояваме, поради високия публичен интерес и чувствителността на
повдигнатите тематики, чуването да се организира в намерено съвещание. Настояваме
изпълняващия функционалностите основен прокурор на Р. България господин Борислав Сарафов да
изиска единодушие от съответните наблюдаващи прокурори за откриване на
материали по реда на член 198 от Наказателно-процесуалния кодекс и да даде
в съвещанието на комисията наличните писма и възможни отводи. Това ще
подсигурява както отчетност пред Народното събрание, по този начин и спазване на
процесуалните ограничавания по неприключили следствия.
Обръщаме внимание, че въпросите “Осемте джуджета ” и “Нотариуса ” са част
от наблюдението, което се реализира от Европейската комисия в границите на
годишния Доклад за върховенството на правото, в това число и по отношение на
институционалната реакция по тези проблеми.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ