Тино Санандаджи: Успехът на “Шведски демократи” е индекс за отхвърлянето на имиграцията
Последвайте ”Гласове " в.
Коалиция на обичайна десница и на определяната за популистка и антиимигрантска партия “Шведски демократи ” завоюва парламентарните избори в Швеция предходната седмица. Според шведския откривател Тино Санандаджи имигрантската политика на страната, провеждана от обичайните партии в името на мултикултурализма, в никакъв случай не е била подкрепяна от гласоподавателите. " Пренебрегването на националната воля се оказа обаче неразумно, дотам, че проблемите, породени от имиграцията, ставаха все по-очевидни и единствената партия, която оферираше политиката, изисквана от болшинството от популацията, не спираше да напредва. Подкрепата за “Шведски демократи ” набъбна от 0,1% през 1991 година до повече от 20% през днешния ден - като че ли симетрично на повишаването на каузи на популацията от неевропейски генезис ", показва Тино Санандаджи, иранско-шведски икономист, лекар на Университета в Чикаго, пред “Фигаро ”.
- Как си обяснявате триумфа на “Шведски демократи ”?
- Успехът на “Шведски демократи ” съвсем напълно се дължи на недоволството на популацията от имиграционната политика на страната и политическата уместност, която заобикаля тази тематика. Дълго време Швеция беше европейската страна, приела най-вече търсещи леговище по отношение на популацията си. В продължение на доста години темпът на имиграцията беше по-висок от американския връх по време на трансатлантическата имиграция през 90-те години на ХIХ век. Швеция беше хомогенна страна и, когато приемаше мигранти, те идваха основно от други европейски страни. Но заради несъразмерната политика делът на незападните мигранти от първо и второ потомство набъбна от 2% през 1980 година на към 20% през днешния ден. Темпът на имиграция малко понижава в този момент, само че остава доста висок.
Впрочем тази политика, която преобрази страната, в никакъв случай не е имала поддръжката на болшинството или даже на огромна част от шведското публично мнение. Годишните социологически изследвания, провеждани от 80-те година на ХХ век в региона на политическите науки, демонстрират, че шведското публично мнение във всяка анкета се е обявявало за понижаване на броя на бежанците. В същото време изследванията демонстрираха, че политическият хайлайф вляво и вдясно е подкрепял тази разхлабена миграционна политика и я е задълбочил.
“Шведски демократи ” започнаха да се развиват в политически климат, в който 60 до 70% от гласоподавателите избират имиграцията на бежанци да бъде понижена, до момента в който 0% от обичайните партии предлагаха този избор на гласоподавателите. Те по-скоро упорстваха за още повече имиграция, стимулирани от идеологическия жар на мултикултурализма. Когато “Шведски демократи ” бяха определени в Народното събрание през 2010 година, дясноцентристкият министър-председател се причисли към лявата Зелена партия за още по-голямо нарастване на равнището на имиграция, като съобщи, че е направил това, с цел да покаже, че гласуването за “Шведски демократи ” ще докара до противоположния резултат. Докато “Шведски демократи ” не спираше да се издига, през 2014 г. традиционните партии сътвориха картел, с цел да ги изключат от властта и да поддържат хлабавата миграционна политика на страната, макар народното несъгласие.
Пренебрегването на националната воля се оказа обаче неразумно, дотам, че проблемите, породени от имиграцията, ставаха все по-очевидни и единствената партия, която оферираше политиката, изисквана от болшинството от популацията, не спираше да напредва. Подкрепата за “Шведски демократи ” набъбна от 0,1% през 1991 година до повече от 20% през днешния ден - като че ли симетрично на повишаването на каузи на популацията от неевропейски генезис. Ако “Шведски демократи ” не бе имала една мръсна история с няколко членове с неонацистки благосклонности, те щяха да се повдигнат още по-бързо.
- Това противоположната реакция на политическата уместност ли е?
- Дълго време всеки естествен човек, който подлагаше на критика миграционната политика, рискуваше да бъде третиран като нацист или расист. Това провокира настървение и загуба на доверие в медиите и политическите елити, за които се счита, че са излъгали публичното мнение и са сплашили инакомислещите. Поради тази причина, макар че в този момент даже социалдемократите и обичайните десни партии дават обещание да понижат имиграцията и да бъдат твърди във връзка с престъпността, доста гласоподаватели възнаградиха “Шведски демократи ”. Много от техните гласоподаватели са някогашни социалдемократи и тактиката да ги назовават “нацисти ” се оказа контрапродуктивна, тъй като протестиращите гласоподаватели, които може би просто са желали да изпратят сигнал, дефинитивно напущат Социалдемократическата партия.
- Може ли “Шведски демократи ” да бъдат избрани като популисти?
- Да. От една страна, те и техните гласоподаватели постоянно подлагат на критика елитите. От друга страна, “Шведски демократи ”, за разлика от дясноцентристките партии, поддържат обществената страна и притеглят гласоподавателите от работническата класа. Това е друга причина за техния напредък. Швеция е страна, в която класовата еднаквост остава значима при гласоподаване. Всички шведски десни политически партии са буржоазни по своята просвета и история и имат лимитирана прелест за работническата класа.
- Швеция се откроява с потреблението на етнически статистики. Те ли разрешиха да бъде вдигнато табуто над имиграцията?
- В Швеция се бе трансформирало в табу самото споменаване на статистиките за имиграцията, до момента в който Швеция е страната, която е измислила модерните демографски статистики през 1749 година и затова има най-дългата серия демографски статистики в света. Табуто върху компилацията на данни или свободния достъп до тях се ускори през 2010 година, когато “Шведски демократи ” влязоха в Народното събрание. Разбира се, повода, заради която данните станаха табу, е, че те посочваха отрицателните икономически и обществени последствия от имиграцията, до момента в който политически правилното публично мнение, изразявано от държавното управление и медиите, беше, че имиграцията на бежанци е удобна за Швеция и не оказва въздействие върху престъпността. Статистиките в никакъв случай не са били противозаконни, само че се използваше оруелов език, с цел да бъде обезсърчено или потиснато тяхното потребление. Например, министърът на правораздаването социалдемократ съобщи, че обновените статистики за престъпността измежду имигрантите “не са нужни ”, защото проучванията към този момент са посочили, че тя се предизвиква от бедността и имиграцията няма нищо общо с нея. Изследователите, които проучиха данните или направиха проучвания по такива въпроси, като изнасилването и имиграцията, рискуваха да бъдат уволняване или унизени, с аргумента, че проправят път за расизма.
- Швеция, сърцето на социалдемокрацията, върви надясно. Символ ли е това за другите европейски страни?
- Фактът, че Швеция последва Дания и върви надясно по миграционните въпроси, може да има алегоричен резултат за други европейски страни. Швеция има въздействие, непропорционално на растежа ѝ, защото тя дълго време беше считана за модел за подражателство от интернационалната левица. Освен това Швеция водеше най-прекалената имиграционна политика в Европа и увеличението на престъпността и бедността в имигрантските региони се наблюдаваше на интернационално равнище, дотам, че в Норвегия, да вземем за пример, десницата употребява израза “шведски условия ”, с цел да уточни контрапример, който би трябвало да се заобикаля. Докато Швеция беше позитивен модел със своята обществена политика и обществена страна, тя се трансформира в негативен образец поради миграционната си политика и мултикултуралистки модел.
Превод от френски: Галя Дачкова
Коалиция на обичайна десница и на определяната за популистка и антиимигрантска партия “Шведски демократи ” завоюва парламентарните избори в Швеция предходната седмица. Според шведския откривател Тино Санандаджи имигрантската политика на страната, провеждана от обичайните партии в името на мултикултурализма, в никакъв случай не е била подкрепяна от гласоподавателите. " Пренебрегването на националната воля се оказа обаче неразумно, дотам, че проблемите, породени от имиграцията, ставаха все по-очевидни и единствената партия, която оферираше политиката, изисквана от болшинството от популацията, не спираше да напредва. Подкрепата за “Шведски демократи ” набъбна от 0,1% през 1991 година до повече от 20% през днешния ден - като че ли симетрично на повишаването на каузи на популацията от неевропейски генезис ", показва Тино Санандаджи, иранско-шведски икономист, лекар на Университета в Чикаго, пред “Фигаро ”.
- Как си обяснявате триумфа на “Шведски демократи ”?
- Успехът на “Шведски демократи ” съвсем напълно се дължи на недоволството на популацията от имиграционната политика на страната и политическата уместност, която заобикаля тази тематика. Дълго време Швеция беше европейската страна, приела най-вече търсещи леговище по отношение на популацията си. В продължение на доста години темпът на имиграцията беше по-висок от американския връх по време на трансатлантическата имиграция през 90-те години на ХIХ век. Швеция беше хомогенна страна и, когато приемаше мигранти, те идваха основно от други европейски страни. Но заради несъразмерната политика делът на незападните мигранти от първо и второ потомство набъбна от 2% през 1980 година на към 20% през днешния ден. Темпът на имиграция малко понижава в този момент, само че остава доста висок.
Впрочем тази политика, която преобрази страната, в никакъв случай не е имала поддръжката на болшинството или даже на огромна част от шведското публично мнение. Годишните социологически изследвания, провеждани от 80-те година на ХХ век в региона на политическите науки, демонстрират, че шведското публично мнение във всяка анкета се е обявявало за понижаване на броя на бежанците. В същото време изследванията демонстрираха, че политическият хайлайф вляво и вдясно е подкрепял тази разхлабена миграционна политика и я е задълбочил.
“Шведски демократи ” започнаха да се развиват в политически климат, в който 60 до 70% от гласоподавателите избират имиграцията на бежанци да бъде понижена, до момента в който 0% от обичайните партии предлагаха този избор на гласоподавателите. Те по-скоро упорстваха за още повече имиграция, стимулирани от идеологическия жар на мултикултурализма. Когато “Шведски демократи ” бяха определени в Народното събрание през 2010 година, дясноцентристкият министър-председател се причисли към лявата Зелена партия за още по-голямо нарастване на равнището на имиграция, като съобщи, че е направил това, с цел да покаже, че гласуването за “Шведски демократи ” ще докара до противоположния резултат. Докато “Шведски демократи ” не спираше да се издига, през 2014 г. традиционните партии сътвориха картел, с цел да ги изключат от властта и да поддържат хлабавата миграционна политика на страната, макар народното несъгласие.
Пренебрегването на националната воля се оказа обаче неразумно, дотам, че проблемите, породени от имиграцията, ставаха все по-очевидни и единствената партия, която оферираше политиката, изисквана от болшинството от популацията, не спираше да напредва. Подкрепата за “Шведски демократи ” набъбна от 0,1% през 1991 година до повече от 20% през днешния ден - като че ли симетрично на повишаването на каузи на популацията от неевропейски генезис. Ако “Шведски демократи ” не бе имала една мръсна история с няколко членове с неонацистки благосклонности, те щяха да се повдигнат още по-бързо.
- Това противоположната реакция на политическата уместност ли е?
- Дълго време всеки естествен човек, който подлагаше на критика миграционната политика, рискуваше да бъде третиран като нацист или расист. Това провокира настървение и загуба на доверие в медиите и политическите елити, за които се счита, че са излъгали публичното мнение и са сплашили инакомислещите. Поради тази причина, макар че в този момент даже социалдемократите и обичайните десни партии дават обещание да понижат имиграцията и да бъдат твърди във връзка с престъпността, доста гласоподаватели възнаградиха “Шведски демократи ”. Много от техните гласоподаватели са някогашни социалдемократи и тактиката да ги назовават “нацисти ” се оказа контрапродуктивна, тъй като протестиращите гласоподаватели, които може би просто са желали да изпратят сигнал, дефинитивно напущат Социалдемократическата партия.
- Може ли “Шведски демократи ” да бъдат избрани като популисти?
- Да. От една страна, те и техните гласоподаватели постоянно подлагат на критика елитите. От друга страна, “Шведски демократи ”, за разлика от дясноцентристките партии, поддържат обществената страна и притеглят гласоподавателите от работническата класа. Това е друга причина за техния напредък. Швеция е страна, в която класовата еднаквост остава значима при гласоподаване. Всички шведски десни политически партии са буржоазни по своята просвета и история и имат лимитирана прелест за работническата класа.
- Швеция се откроява с потреблението на етнически статистики. Те ли разрешиха да бъде вдигнато табуто над имиграцията?
- В Швеция се бе трансформирало в табу самото споменаване на статистиките за имиграцията, до момента в който Швеция е страната, която е измислила модерните демографски статистики през 1749 година и затова има най-дългата серия демографски статистики в света. Табуто върху компилацията на данни или свободния достъп до тях се ускори през 2010 година, когато “Шведски демократи ” влязоха в Народното събрание. Разбира се, повода, заради която данните станаха табу, е, че те посочваха отрицателните икономически и обществени последствия от имиграцията, до момента в който политически правилното публично мнение, изразявано от държавното управление и медиите, беше, че имиграцията на бежанци е удобна за Швеция и не оказва въздействие върху престъпността. Статистиките в никакъв случай не са били противозаконни, само че се използваше оруелов език, с цел да бъде обезсърчено или потиснато тяхното потребление. Например, министърът на правораздаването социалдемократ съобщи, че обновените статистики за престъпността измежду имигрантите “не са нужни ”, защото проучванията към този момент са посочили, че тя се предизвиква от бедността и имиграцията няма нищо общо с нея. Изследователите, които проучиха данните или направиха проучвания по такива въпроси, като изнасилването и имиграцията, рискуваха да бъдат уволняване или унизени, с аргумента, че проправят път за расизма.
- Швеция, сърцето на социалдемокрацията, върви надясно. Символ ли е това за другите европейски страни?
- Фактът, че Швеция последва Дания и върви надясно по миграционните въпроси, може да има алегоричен резултат за други европейски страни. Швеция има въздействие, непропорционално на растежа ѝ, защото тя дълго време беше считана за модел за подражателство от интернационалната левица. Освен това Швеция водеше най-прекалената имиграционна политика в Европа и увеличението на престъпността и бедността в имигрантските региони се наблюдаваше на интернационално равнище, дотам, че в Норвегия, да вземем за пример, десницата употребява израза “шведски условия ”, с цел да уточни контрапример, който би трябвало да се заобикаля. Докато Швеция беше позитивен модел със своята обществена политика и обществена страна, тя се трансформира в негативен образец поради миграционната си политика и мултикултуралистки модел.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ