Последният случай от Врачанско със 7-годишното дете, което е спяло

...
Последният случай от Врачанско със 7-годишното дете, което е спяло
Коментари Харесай

Насилието над деца не е семейна работа. Децата не могат да се защитят сами*

Последният случай от Врачанско със 7-годишното дете, което е спяло и живяло в селскостопанска помещение без обикновени битови условия в двора на другояче добре организиран фамилен дом, провокира редица въпроси за метода, по който работят институциите в областта на закрилата на децата. Какви са законовите механизми, с които да бъдат улавяни рисковите условия за една дете и от какво зависи да са ефикасни?  

Всеки от нас има обвързване да подаде сигнал за дете в риск, без значение дали сме длъжностни лица или просто жители, споделя през БНР Мария Търнавска, шеф на Регионална дирекция " Социално подкрепяне " във Враца.

При получен сигнал в 10-дневен период се събира първичната информация, само че в случай че се касае за сигнал за принуждение над дете, дейностите са незабавни – в границите на 24 часа, прецизира тя.

" Вече има зрялост в обществото да подава сигнали, само че всеки избира да си стои настрана, да си пази личния тил, личните ползи, вместо да се предизвикат проблеми, подавайки даден сигнал ", разяснява Мария Търнавска.

Когато обществените служащи отидат на терен, те имат необятен набор от пълномощия.

" Влиза се в жилището, срещат се с родственици, близки, съседи, с учителки от детската градина, от учебните заведения, с персонални лекари, с треньори. Проверяват се всички вероятни източници. "

Много постоянно подаваните сигнали не са достовернии не се удостоверяват, акцентира още Търнавска. Според нея това се прави злонамерено, с концепция да се навреди на някого. Така обществените служащи се озовават тук-там, където нищо не се е случило, само че " някой е решил да заблуди способените органи и да сплаши съответното лице или семейство ".

" В приемните семейства много постоянно попадат в действителност деца, които по една или друга причина са били жертви на принуждение, корист, неглижиране, отнемане от съществени неща. "

Това разяснява пред БНР Александър Миланов от Националната асоциация за приемна грижа.

В региона на приемната грижа и закрилата на децата има доста добре написани документи, само че осъществяването им е сведено до човешкия фактор, означи Миланов, като очерта пропуските в системата.

По думите му, към момента се счита, че насилието е проблем зад затворени порти, а в дребните обитаеми места положението е " цар надалеч, Бог високо ", уточни той.

" Има едни други връзки, които водят до разпад на тази гражданска отговорност. "

В община Мизия няма обществен служащ по протекция на детето, най-близката работа е в Оряхово, на десетки километри, посочи Александър Миланов.

Той обърна внимание на обстоятелството, че за принуждение над деца могат да се преглеждат и анонимни сигнали.

" Насилието не се случва, когато идва общественият служащ. Десетки деца в България са жертви на принуждение и никой не знае за това ", съобщи Миланов и добави - няма по какъв начин да сложим обществен служащ във всяко обитаемо място, само че има по какъв начин да повишим чувствителността към насилието.

" Децата не могат да се защитят сами. Възрастните жертви на насилие могат да излязат от този циничен кръг на насилието. Децата не могат да го създадат. Особено в дребните обитаеми места. "

Насилието над деца не е фамилна работа, а работа на цялото общество, заключи той.

Последвайте канала на
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР