Последните събития на беларуско-полската граница се обсъждат навсякъде - в

Последните събития на беларуско-полската граница се разискват на всички места - сега в европейските столици се преглеждат разновидности за нови наказания против Минск. Предвижда се търсене на отговорност от следващите чиновници, да се ограничи съдействието с самолетните компании, пренасящи мигранти, и даже да се опита сделка с Москва, която, както се счита, е застраховката на беларуските управляващи, подкрепяйки политиката на Александър Лукашенко във всичко.

Според мен всичко това са полумерки, които няма да доведат до нищо. Използването на тактичност на експанзия против съседите от страна на формалните управляващи в Минск би трябвало да допуска доста по-радикален отговор.

Трябва да се изхожда от две съществени точки.

Първо, би трябвало да забравим претекстовете, че глобите не водят до нищо. Зависи какво и във връзка с кого, бих споделил. В това отношение Беларус е съвсем съвършен обект: Западът няма съществени стопански ползи в тази страна (за разлика от Русия) и по никакъв метод не зависи от Минск. Следователно ударът може да се нанесе с оптималната мощ и с разнообразни принадлежности.

1. На първо място, това би трябвало да се отнася до придвижването на хора и артикули: с Беларус и през нея би трябвало да се спре всяка транспортна връзка, както и всевъзможни търговски интервенции, в това число доставка на всевъзможни артикули - от медикаменти до аварийни елементи.

2. Това ще бъде мощен удар за стопанската система на републиката, както и за Русия: съвсем 23 от сухоземната търговия на Русия с Европа минава през Беларус.

3. Необходимо е също по този начин изцяло да се спрат всички финансови транзакции, в това число обслужване на карти, издадени от беларуски банки, и трансгранични преводи, в това число тези, осъществявани посредством системите Western Union и Moneygram.

4. И най-после, може да бъдат анулирани SSL документи на беларуски интернет снабдители, което ще докара до цялостен срив на банковата система, бюджетния развой и разплащанията сред предприятия (Русия в този случай не може да помогне, защото няма нито една компания, която да издава такива документи от най-високо ниво).

С други думи, Западът няма нищо - с изключение на личната си колебливост - което да попречи на налагането на наказания, които могат освен да унищожат стопанската система, която шизофренният деспот счита за своя, само че и да основат осезаеми проблеми на Кремъл.

Второ, належащо е да се преразгледа мантрата, която непрекъснато се повтаря на Запад, че натискът върху Минск ще значи по-голяма подготвеност на Лукашенко да " съобщи " суверенитета на републиката на Путин. Според мен това не е толкоз елементарно да се направи - беларуският народ толерира диктатора прекомерно дълго време, не на последно място тъй като той ловко изнудва Русия за пари, като не й дава нищо в подмяна (и в доста връзки продължава да го прави).

Следователно да накарате Лукашенко да се откаже от беларуския суверенитет е същото като да предизвикате националното въстание, което не се случи предходната година.

Според мен глобите би трябвало да придобият подобен мащаб, в който всеки гражданин на тази република ще почувства какъв брой скъпо му излиза да има властта, с която разполага в този момент. Задачата на глобите би трябвало да бъде точно чувството за непоследователността на актуалната беларуска държавност и провокирането на такова развиване на събитията, при което А. Лукашенко ще надвиши всякаква легитимност (Конституцията на Република Беларус не планува опция за присъединение към друга държава).

В резултат на това диктаторът от Минск или ще бъде затрит от вълна от национално отвращение, или ще бъде заставен да се откаже от поста си, " предавайки народа си на Русия ". Последното въобще не опонира на западните стратегически ползи, защото в следствие Русия ще получи голяма бомба със закъснител под формата на република, чието население е доста по-европеизирано и склонно към протестни дейности от съветското.

Ще повторя главната теза: отговорът на дейностите на една политическа маловажност, зад която стои стопанска система, поддържана единствено от съветски дотации и съответстваща по мярка на междинното полско войводство, би трябвало да бъде извънредно корав и даже бих споделил, безсърдечен.

Защото мълчанието или балансирането в обстановки като днешните могат да доведат единствено до още по-голяма безочливост на невероятните постсъветски автократи и до още по-голяма загуба на вярата на Запада в личните му сили и благоприятни условия.

Авторът е лекар по стопанска система, шеф на Центъра за проучване на постиндустриалното общество. му е за " Ехото на Москва ".

Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.