Иван Николов: Националният съвет на българите - под патронажа на Вучич
Последните президентски, парламентарни и частични локални избори на 4 април т.г. в Сърбия, около всичко останало, за следващ път демонстрираха, че българското малцинство в Западните околности не e независим политически индивид и няма лично законно политическо посланичество в „ демократичната ” политическа система на Сърбия.
Не че не бяха правени опити българското малцинство да се легитимира на избори. Напротив. Повече от три десетилетия, Демократичният съюз на българите оферираше една проевропейска стратегия за оцеляване и развиване на българското малцинство в Сърбия в полза на самото малцинство, в полза на българо-сръбските връзки и европейското развиване на Сърбия.
За страдание, за разлика от другите малцинства в Сърбия, които си имат лични идеологии и политически стратегии, никой не припозна същинската стойност на нашата стратегия. Тя бе оплюта още преди да бъде прочетена, а Демократичният съюз на българите в сръбските медии бе сатанизиран като „ великобългарска ” и „ сепаратистка ” партия и безусловно бе разчекнат на три елементи.
Това надали работи за одобряване на външнополитическия облик на Р. Сърбия като демократична страна, която зачита човешките и малцинствени права и откровено се стреми към пълноправно участие в Европейски Съюз и към добросъседски връзки с България. Ако в действителност беше по този начин, трябваше да покаже най-малко малко благосклонност към своите лоялни жители от български генезис. На дело, не на конференции след двустранните българо-сръбски срещи на високо ниво.
Всичко това, несъмнено, беше съдбовно за българите в Западните околности. Резултатите през днешния ден са налице – национална, демографска и екологична злополука, икономическа назадничавост, неуважение на човешките и малцинствени права и – никаква вероятност.
Изборите на 4 април демонстрираха, че българите в Западните околности не престават политически да се изявяват най-вече като последователи на сръбските националистически партии!? Наистина е мъчно да се сложи диагноза на сходен вид детско политическо държание, само че то е реалност.
Кметовете на Босилеград и Цариброд Владица Димитров и Владимир Захариев, досегашната депутатка в Скупщината на Сърбия госпожа Невена Костадинова, водачът на Демократичната партия на българите Небойша Иванов и дори ръководителят на Националният съвет на Българското национално малцинство Стефан Стойков, се строиха под знамето на Сръбската прогресивна партия и приканиха българското малцинство да гласоподава за досегашния президент Александър Вучич и неговата партия.
Само едно малко конкретизиране – Прогресивната партия на Вучич е правоприемник на едноименната партия учредена 1881 година от Стоян Новакович, Илия Гарашанин, Милутин Гарашанин, Чедомил Миятович, Милан Петрович Пирочанац и прочие сръбски консервативни националисти, които заговарят „ Сръбска Македония ” и са на власт по време на Сръбско-българската война 1885 година Партия, която от основаването си до през днешния ден постоянно е гледала с съмнение на България и българите. Което се вижда и от многочислените антибългарски изявления напоследък с мотив и без мотив.
И до момента в който за локалните водачи на сръбските партии в Босилеград и Цариброд може да се откри някакво пояснение на правилото, това върви на пазара, това се продава, за така наречен Национален съвет на българското малцинство, който по закон би трябвало да съставлява правото на българското малцинство в Сърбия на автономност в региона на културата, образованието, информирането и служебната приложимост на езика и писмото, е безусловно неприемливо да се ангажира политически. Не че е не го правил и до момента. И не е чудно, че продължава да го прави, в случай че имаме поради по какъв начин бе определен или по-точно назначен сегашният състав на Националния съвет.
От основаването си, Националният съвет на БНМ се припокрива със сръбските политически партии, с кмета Владимир Захариев, неговия заместник-кмет Стефан Стойков и общинските съветници в Общинската скупщина. В Сърбия всеки си затваря очите пред фрапантния спор на ползи, които съществено заплашват правилата на правовата страна и засягат ползите на българското малцинство. За да пази правата му, Националният съвет на БНМ би трябвало да има от малко малко самостоятелна от ръководството позиция. На процедура членовете му персонално дублират работата на Общинския съвет в Босилеград и изпадат в позиция да пазят правата на малцинството от личните си управнически решения!?
Благодарение на това, РТВ Босилеград и изключително вестник „ Ново Братство ” се трансформира в частен вестник на Владимир Захариев, в който на една страница се поместват и по 4 негови фотоси и несъмнено, никакъв късмет да се изрази и друго, друго от неговото, мнение. Което беше немислимо и по времето на Милошевич.
В региона на културата, сръбската чалга се наложи като неоспорим културен пример на българското малцинство. Главните културни събития са фолклорния фестивал „ Краище пее и танцува ”, което бавно се трансформира в националистическо сборище вид „ Играле се делийе, посред землье Србийе ” със сръбски, босненски и македонски носии и флагове в центъра на Босилеград. Тука са и селските събори на правилото студена бира и топла скара, тонколони и неизбежното „ има ли вии ”! Разбира се тъкмо този вид просвета, е неодобрение на културата всъщност и изключително на историята на българското малцинство като част от неговата просвета.
Благодарение на този вид просвета в Босилеград ще не престават да се кръстосват улиците на „ Георги Димитров ” и „ Маршал Тито ”, ще се отбелязва „ Деня на освобождението от българската фашистка окупация ” и няма да се допусне слагането на паметна плоча на жертвите от Погрома в Босилеградсто на 15-16 май 1917 година Това си е в реда на нещата на към момента битуващите у нас югославски понятия и разбирания за „ приятелство и единение ”. Само че то няма нищо с европейската процедура.
Образованието на български език към този момент години наред, е на равнището на образованието на членовете на Националния съвет – някои от тях дори не приказват български език. Още по-зле, промотират така наречен „ шопски език ”! Именно за това преводите на учебниците от сръбски на български език не престават към този момент цяло десетилетие, а равнището на преподаването на български език като майчин от ден на ден затъва и от ден на ден понижава ползата за неговото проучване в главното учебно заведение, редом с парадоксалното увеличение на интереса за следване на ВУЗ-овете в България!? Резултатите от работата на „..най-висшия внушителен орган на българите в Република Сърбия ” в региона на образованието можете да чуете на улицата и да видите в обществените мрежи от метода, по който си поддържат връзка младите българи в Сърбия. А можете да ги прочетете и в формалните обръщения на ръководителя на Националния съвет.
Служебната приложимост на български език по този начин и не можа да проходи, както и възобновяване на женските фамилни имена и изключително името на Цариброд. Това беше най-лесното да се направи и не се случи, за другото да не приказваме.
И предвид на това, че на изборите на 4 април всички подкрепяха и гласоподаваха за Вучич и Сръбската прогресивна партия, а носителите на националните и европейските полезности, съгласно думите на „ сивия кардинал ” Владимир Захариев „ бяха одрани ”, в този момент цялата отговорност за ситуацията и ориста на българското малцинство е натоварена на гърба на президента Вучич. Натовариха му я неговите правилни съпартийци от Босилеград, Цариброд и Звонци напълно гласувайки за него. Включително и „..най-висшият внушителен орган на българите в Република Сърбия ”, Националният съвет, който публично прикани /то на „ шопски ”!/ всички да гласуваме за Вучич и партията му, дори ни разясниха кой цвят е бюлетината му, за по-сигурно. Да не сбъркаме. Защото, по тяхната логичност, ние може и нищичко да не разбираме от „ високата ” им политика, само че най-малко би трябвало да умеем да разграничаваме синьото от сивото!
И всички гласоподаваха за Вучич, като че ли той е нашият най-известен българин!? Да му е честито! Може пък, като законен и делегиран от ръководителя на Народно събрание на БНМ Стефан Стойков, представител на българското малцинство, след идната среща с президента Радев, в името на братските връзки сред двата народа и европейското бъдеще на Сърбия, той да подреди на Захариев и Стойков да слагат паметната плоча на жертвите на Босилеградския разгром в центъра на Босилеград. Колко му е.
По-доброто решение би било, идващите избори за Национален съвет на българското малцинство наесен, да се освободят от патронажа на сръбските политически партии и да се даде късмет на българските културно-просветни организации, малцинствени партии и одобрените интелектуалци на българското малцинство в Сърбия, които схващат ролята и смисъла на Националните препоръки и имат волята и желанието просто да приложат демократичните законови и конституционни решения регулиращи ситуацията и правата на малцинствата в Р Сърбия. Това е напълно задоволително.
Друго и не биха могли да създадат.
------------
Иван Николов, КИЦ Босилеград. Анализът е изработен особено за
Не че не бяха правени опити българското малцинство да се легитимира на избори. Напротив. Повече от три десетилетия, Демократичният съюз на българите оферираше една проевропейска стратегия за оцеляване и развиване на българското малцинство в Сърбия в полза на самото малцинство, в полза на българо-сръбските връзки и европейското развиване на Сърбия.
За страдание, за разлика от другите малцинства в Сърбия, които си имат лични идеологии и политически стратегии, никой не припозна същинската стойност на нашата стратегия. Тя бе оплюта още преди да бъде прочетена, а Демократичният съюз на българите в сръбските медии бе сатанизиран като „ великобългарска ” и „ сепаратистка ” партия и безусловно бе разчекнат на три елементи.
Това надали работи за одобряване на външнополитическия облик на Р. Сърбия като демократична страна, която зачита човешките и малцинствени права и откровено се стреми към пълноправно участие в Европейски Съюз и към добросъседски връзки с България. Ако в действителност беше по този начин, трябваше да покаже най-малко малко благосклонност към своите лоялни жители от български генезис. На дело, не на конференции след двустранните българо-сръбски срещи на високо ниво.
Всичко това, несъмнено, беше съдбовно за българите в Западните околности. Резултатите през днешния ден са налице – национална, демографска и екологична злополука, икономическа назадничавост, неуважение на човешките и малцинствени права и – никаква вероятност.
Изборите на 4 април демонстрираха, че българите в Западните околности не престават политически да се изявяват най-вече като последователи на сръбските националистически партии!? Наистина е мъчно да се сложи диагноза на сходен вид детско политическо държание, само че то е реалност.
Кметовете на Босилеград и Цариброд Владица Димитров и Владимир Захариев, досегашната депутатка в Скупщината на Сърбия госпожа Невена Костадинова, водачът на Демократичната партия на българите Небойша Иванов и дори ръководителят на Националният съвет на Българското национално малцинство Стефан Стойков, се строиха под знамето на Сръбската прогресивна партия и приканиха българското малцинство да гласоподава за досегашния президент Александър Вучич и неговата партия.
Само едно малко конкретизиране – Прогресивната партия на Вучич е правоприемник на едноименната партия учредена 1881 година от Стоян Новакович, Илия Гарашанин, Милутин Гарашанин, Чедомил Миятович, Милан Петрович Пирочанац и прочие сръбски консервативни националисти, които заговарят „ Сръбска Македония ” и са на власт по време на Сръбско-българската война 1885 година Партия, която от основаването си до през днешния ден постоянно е гледала с съмнение на България и българите. Което се вижда и от многочислените антибългарски изявления напоследък с мотив и без мотив.
И до момента в който за локалните водачи на сръбските партии в Босилеград и Цариброд може да се откри някакво пояснение на правилото, това върви на пазара, това се продава, за така наречен Национален съвет на българското малцинство, който по закон би трябвало да съставлява правото на българското малцинство в Сърбия на автономност в региона на културата, образованието, информирането и служебната приложимост на езика и писмото, е безусловно неприемливо да се ангажира политически. Не че е не го правил и до момента. И не е чудно, че продължава да го прави, в случай че имаме поради по какъв начин бе определен или по-точно назначен сегашният състав на Националния съвет.
От основаването си, Националният съвет на БНМ се припокрива със сръбските политически партии, с кмета Владимир Захариев, неговия заместник-кмет Стефан Стойков и общинските съветници в Общинската скупщина. В Сърбия всеки си затваря очите пред фрапантния спор на ползи, които съществено заплашват правилата на правовата страна и засягат ползите на българското малцинство. За да пази правата му, Националният съвет на БНМ би трябвало да има от малко малко самостоятелна от ръководството позиция. На процедура членовете му персонално дублират работата на Общинския съвет в Босилеград и изпадат в позиция да пазят правата на малцинството от личните си управнически решения!?
Благодарение на това, РТВ Босилеград и изключително вестник „ Ново Братство ” се трансформира в частен вестник на Владимир Захариев, в който на една страница се поместват и по 4 негови фотоси и несъмнено, никакъв късмет да се изрази и друго, друго от неговото, мнение. Което беше немислимо и по времето на Милошевич.
В региона на културата, сръбската чалга се наложи като неоспорим културен пример на българското малцинство. Главните културни събития са фолклорния фестивал „ Краище пее и танцува ”, което бавно се трансформира в националистическо сборище вид „ Играле се делийе, посред землье Србийе ” със сръбски, босненски и македонски носии и флагове в центъра на Босилеград. Тука са и селските събори на правилото студена бира и топла скара, тонколони и неизбежното „ има ли вии ”! Разбира се тъкмо този вид просвета, е неодобрение на културата всъщност и изключително на историята на българското малцинство като част от неговата просвета.
Благодарение на този вид просвета в Босилеград ще не престават да се кръстосват улиците на „ Георги Димитров ” и „ Маршал Тито ”, ще се отбелязва „ Деня на освобождението от българската фашистка окупация ” и няма да се допусне слагането на паметна плоча на жертвите от Погрома в Босилеградсто на 15-16 май 1917 година Това си е в реда на нещата на към момента битуващите у нас югославски понятия и разбирания за „ приятелство и единение ”. Само че то няма нищо с европейската процедура.
Образованието на български език към този момент години наред, е на равнището на образованието на членовете на Националния съвет – някои от тях дори не приказват български език. Още по-зле, промотират така наречен „ шопски език ”! Именно за това преводите на учебниците от сръбски на български език не престават към този момент цяло десетилетие, а равнището на преподаването на български език като майчин от ден на ден затъва и от ден на ден понижава ползата за неговото проучване в главното учебно заведение, редом с парадоксалното увеличение на интереса за следване на ВУЗ-овете в България!? Резултатите от работата на „..най-висшия внушителен орган на българите в Република Сърбия ” в региона на образованието можете да чуете на улицата и да видите в обществените мрежи от метода, по който си поддържат връзка младите българи в Сърбия. А можете да ги прочетете и в формалните обръщения на ръководителя на Националния съвет.
Служебната приложимост на български език по този начин и не можа да проходи, както и възобновяване на женските фамилни имена и изключително името на Цариброд. Това беше най-лесното да се направи и не се случи, за другото да не приказваме.
И предвид на това, че на изборите на 4 април всички подкрепяха и гласоподаваха за Вучич и Сръбската прогресивна партия, а носителите на националните и европейските полезности, съгласно думите на „ сивия кардинал ” Владимир Захариев „ бяха одрани ”, в този момент цялата отговорност за ситуацията и ориста на българското малцинство е натоварена на гърба на президента Вучич. Натовариха му я неговите правилни съпартийци от Босилеград, Цариброд и Звонци напълно гласувайки за него. Включително и „..най-висшият внушителен орган на българите в Република Сърбия ”, Националният съвет, който публично прикани /то на „ шопски ”!/ всички да гласуваме за Вучич и партията му, дори ни разясниха кой цвят е бюлетината му, за по-сигурно. Да не сбъркаме. Защото, по тяхната логичност, ние може и нищичко да не разбираме от „ високата ” им политика, само че най-малко би трябвало да умеем да разграничаваме синьото от сивото!
И всички гласоподаваха за Вучич, като че ли той е нашият най-известен българин!? Да му е честито! Може пък, като законен и делегиран от ръководителя на Народно събрание на БНМ Стефан Стойков, представител на българското малцинство, след идната среща с президента Радев, в името на братските връзки сред двата народа и европейското бъдеще на Сърбия, той да подреди на Захариев и Стойков да слагат паметната плоча на жертвите на Босилеградския разгром в центъра на Босилеград. Колко му е.
По-доброто решение би било, идващите избори за Национален съвет на българското малцинство наесен, да се освободят от патронажа на сръбските политически партии и да се даде късмет на българските културно-просветни организации, малцинствени партии и одобрените интелектуалци на българското малцинство в Сърбия, които схващат ролята и смисъла на Националните препоръки и имат волята и желанието просто да приложат демократичните законови и конституционни решения регулиращи ситуацията и правата на малцинствата в Р Сърбия. Това е напълно задоволително.
Друго и не биха могли да създадат.
------------
Иван Николов, КИЦ Босилеград. Анализът е изработен особено за
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ