Последните назначения на управляващите, които шокираха, възмутиха или оставиха без

Последните назначения на ръководещите, които шокираха, възмутиха или оставиха без думи доста жители на тази страна, могат да бъдат обяснени само от класици по народопсихология като Иван Хаджийски. Всяка аналогия с действителни лица и държания НЕ Е инцидентна
Автор Иван Хаджийски

Маниакът е психичен вид в същинския смисъл на думата. Душевният му живот е комплициран или мощно повлиян от един център - неговата фикс идея. Маниащината, с две думи, е амбициозната, воюваща незначителност.

Посредствеността бива персонална и социална. Личната незначителност е неспособност на обещано лице да надвиши откритата в региона на неговото занимание междинна мярка за можене. Тя е персонален минус, плод на липса на дарование или отхрана. Обществената незначителност, плод на социална назадничавост, е неспособност на даден народ да доближи в обособени или всички браншове на своя живот междинната мярка за можене, открита от най-напредналите нации. От това становище дадена персонална горделивост с оглед локалната мярка може да се окаже неугледна незначителност с оглед достигнатата безспорна мярка.

В идващото ревю ще имаме поради повече деянията на маниащина сред хората на науката, изкуството и политиката, тъй като тук те са най-вече, най-очебийни и най-шумни, а в известни случаи и от огромно публично значение поради подчертания публичен темперамент на активността на тези хора.

Маниащината не е нараснало, интензивно самомнение, почиващо на амбициозност.

Маниащината е амбициозност на посредствеността.

Тъжното и смешното у фанатика е несъответствието сред неговото самомнение и качествата му, сред неговите фантазии и благоприятни условия, което противоречие дава картината на неосъществимите му стремежи, или на
манията му.

Амбициозността на посредствения с високата си температура, като всеки афект, не му разрешава да види границите на своето можене, признаците на безсилието, с цел да може да тегли естественото умозаключение: слагане
покорно оръжието пред неумолимостта на нуждата, по правилото „ не е лъжица за моите уста ". Маниакът продължава битката непременно - с цел да я трансформира в едно изтезание на неосъществими фантазии, на едно постепенно поражение на манията или на маниите му.

Амбициозният човек по правилото „ мощен кон не оставя каруцата в калта " със своите каузи и триумфи по силата на нещата влиза в системата на живота; става необходим; постанова се; превива врата на съпротивата; хората
го признават, щат не щат. Спечелил борбата, у него се основава това душевно равновесие на триумфи и блаженство, което не се нуждае към този момент от никакъв специфичен звук. Красноречието на думите се заменя от безмълвното сладкодумство на обстоятелствата. Няма потребност от признание на парче, тъй като амбициозният към този момент е открита големина, чието публично състояние е построено точно върху генерално самопризнание на личността му. Бурята е предходна, самохвалството е ненужно, доказването излишно.

Не е по този начин с фанатика. Той също стартира с нараснало самомнение. Той също стартира с авансово шумене към своята персона и нейното несравнимо бъдеще. Той също авансово се стреми да не остане неуведомен човек към него досежно блестящите му триумфи, преди още те да са се осъществили. Той също непрестанно дава сведения на хората по отношение на гениите си, било напряко, било индиректно - посредством жестокото отказване на другите. Той също би трябвало да се бори за признание и би трябвало да се потвърждава.

Но когато способният упорит човек с растежа на триумфите си получава жадуваното самопризнание и последователно се освобождава от системата на доказване, фанатикът от ден на ден и повече затъва в нея, тъй като под своите
упоритости той в най-хубавия случай може

да подстави единствено дребни хитрини и инсталирани лъжеуспехи

Ножицата сред самомнение и качества, сред фантазии и благоприятни условия, сред старания и резултати се разтваря незатворимо, колкото повече напредва времето; колкото повече старания прави маниакът; с колкото по-голямо
озлобление драска с нокти твърдата канара на ориста. С течение на времето той изоставя битката за основаването си, с цел да вложи цялата си сила в битка за признание и да посвети всичкото си внимание на
доказването си.

Пълната вманиачена незначителност стартира със слагане на очила на здрави очи, с стартиране на дълга коса, със основаване на псевдоним, с разнасяне на дебели книги и продължава в същия жанр, като с напредъка на времето закръгля научния си тип с подобаваща дълга брада. Той като възпитаник стартира шумната си кариера с шумни разногласия постоянно на всеослушание и постоянно пред аудитория по най-големи научни, политически и нормално метафизичен въпроси, от които нищо не схваща, служейки си със заучени оттук-оттам цитати, от които също нищо не разбира; продължава тези разногласия (с от ден на ден оредяващи партньори); търси познанства с открити величия; фотографира се с тях; акцентира връзките си с тях, като за доказателство непрекъснато вади из джоба си фотографиите; цитира ги по всички въпроси; „ Така ми сподели бат Митю " („ бат Митю " е позитивно някой проф. Димитър еди-кой си); въобще непрекъснато търси хора, които да го „ схващат " и с които да може да замени две-три думи по „ научни въпроси ".

Маниаците с известни достижения и качества

търсят непрекъснато хора, които да ги хвалят;

борят се за другарството им, вършат им дарове, канят ги на обеди и вечери; чудят се къде да ги дигат и поставят. Молят се да им пишат хвалебни рецензии и заплащат за това; пишат си сами такива; поръчват
специфични тиражи на вестници и списания с такива рецензии за разпращане на близки и далечни познати и непознати. Дават и благо, и драго да влязат в листата на кръг, принадлежността към който е официално признание (напр. писателския съюз или в управата на професионалната им организация).

Със същата сила те водят пунически войни с всеки, който изкаже и най-слабо подозрение по отношение на качествата и цената на тяхната персона. Това, което се следи у всички фанатици, това е

култът към личната им персона

Те пълнят къщата си със личните си портрети от всички величини и във всички пози - коя от коя по-важна и по-тържествена; придават на всички дребни неща, свързани с техния живот, подчертана значимост и им основават у дома ред на слагане и грижи за тях, който ред недвусмислено приказва, че тази къща ще става музей на величие. Ако е написал книги, книгите в най-луксозна подвързия стоят на най-видно място; в случай че е нарисувал някоя картина, тя е в златна рамка; модели от други творения стоят под стъклени капаци. Албуми от публикации лежат на масичката за посетители вместо албуми със остарели портрети; а зад тила на бюрото вместо стенен килим са забодени предложения за сказки от селски читалища (от другари - селски даскали); а в случай че има някакви дипломи и почетни знаци, той, да би имало по какъв начин, би ги сложил по този начин, че хората при влизане да си извадят очите о тях. Ръкописите му с всички ремонти стоят в строен ред, с цел да служат за поука на научната и литературна история и като материали за биография. А дневникът, който се написа като интимна изповед на душата, говореща сама на себе си или разкриваща се сама пред себе си, е в случай че не схема за
биографичен разказ, то най-малко за биография.

Маниакът непрестанно приказва за себе си, за триумфите си (често пъти измислени), за сказките си по радиото, за речите си пред занаятчиите в Трън и Радомир и при посрещането на регионалния шеф в село; за
научните си трудове (обикновено компилации и чисти преписвания); за поканите да чете като почетен посетител лекции в чужбина (на които няма аудитория за запълване на една снимка дребен формат); и като получи
такава покана, даже и слугинята си пита. „ Какво ще кажеш, а, да ида ли? Канят ме хората; не мога да откажа; би трябвало да ида. "

Така фанатикът си основава личен въздух за самозадоволяване на глада си за самопризнание. Тази картина на самозадоволяване се приключва от хитрата му женица, която, с цел да го държи в ръцете си, употребява неговата фикс идея (неговата слабост), непрестанно върви след него и кади тамян:

- Ах, мой соколе, това единствено ти можеш да напишеш; това единствено ти можеш да кажеш; това единствено ти можеш да направиш.

Дотук ние сме в региона на смешното и безобидното. Обществено сериозното стартира обаче там, където заради публичната назадничавост на една страна посредствеността е обща мярка на живота, на можене в
стопанство, политика и духовна култура; където

посредствеността е закон на живота

и където на тая почва амбициозната незначителност - маниащината - намира здрава социална опора и се трансформира в социална проказа. Първо - бранейки своето битие, тя прави всичко допустимо, с цел да се
откри освен като господствуваща за момента относителна мярка, само че да се откри като исторически безспорна мярка, с всички права на величие и безкрайност.

На второ място - тя се провежда в обединен фронт и употребявайки всичките си разполагаеми средства, основава бетонен вал против всеки опит, директен или индиректен, да се покаже нейната последователност и като се признае нейната
наложителност като нужда на момента, да се сложи една по-висока мярка като цел за реализиране.

На трето място - амбициозната незначителност за задачите на персоналното си процъфтяване и отбрана е подготвена на всички подлости и продажничества и дава картината на най-отвратителната безгръбначност и порочност. Тя е подготвена да продаде брат и другар, хрумвания и минало, да търгува с живи хора, да залага и предлага дами и деца.

В това отношение най-интересни прояви дават фанатиците писатели и политици.

Източник " Сега "