Проучване: След 50 хората навлизат в най-щастливия житейски етап
Последните научни проучвания отхвърлят известни заблуди за предаването на интелигентността и демонстрират по какъв начин вторият живот постоянно носи повече задоволство
Интелигентността не се предава просто по майчина линия или от дядото по майка към внуците, както настояват известни легенди. Съвременните генетични проучвания разкриват доста по-сложна картина, в която стотици, даже хиляди гени взаимодействат с факторите на околната среда, с цел да образуват умствените ни качества.
Според огромно проучване на Университета в Единбург от 2022 година, оповестено в " Nature Genetics ", наследствеността дефинира сред 40% и 80% от интелигентността, само че това не значи, че тя се предава по опростена скица от родител на дете.
" Открихме, че повече от 500 гена имат измеримо въздействие върху когнитивните качества, като тези гени са разпределени отмерено сред двата пола, " изяснява водещият откривател проф. Иън Дийри.
Харвардски учени през 2023 година в допълнение потвърдиха, че митът за " умните гени по майчина линия " се дължи на неправилно пояснение на по-стари проучвания. Психологът доктор Сара Джонсън акцентира: " Няма 'ген за интелигентност' и сигурно няма подобен, който се предава единствено от майките или единствено от бащите. "
Нова вероятност за живота след 50
Вторият значим аспект от актуалните научни открития визира щастието и удовлетворението във втората половина от живота. Изненадващо за мнозина, изследванията демонстрират повишение на субективното благоденствие след 50-годишна възраст.
Лонгитудно проучване на Лондонското учебно заведение по стопанска система, наблюдаващо над 15 000 души през последните 12 години, откри U-образна крива на щастието – най-ниските равнища са сред 30 и 45 години, след което последователно се покачват.
" Хората на възраст сред 65 и 75 години постоянно рапортуват по-високи равнища на задоволство от живота спрямо тези на 30-40 години, без значение от здравословното им положение или финансовото състояние, " споделя професор Дейвид Бланчфлауър, един от създателите на проучването.
Подобни трендове се следят и в България. Според изследване на Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките от 2024 година, българите над 55-годишна възраст регистрират по-малко стрес и по-високо равнище на приемане на живота подобен, какъвто е.
Защо възрастта носи мъдрост и успокоение
Учените изясняват този феномен с няколко фактора: насъбраният житейски опит, по-реалистичните упования, пониженият обществен напън и способността за по-добро прочувствено контролиране.
Невролозите от Станфордския университет откриват, че мозъкът продължава да се развива и след 50-те, изключително в областите, отговарящи за прочувствената просветеност и вземането на сложни решения. Изследване от 2025 година демонстрира, че възрастните хора преработват отрицателните прекарвания по-ефективно и запомнят позитивните моменти по-добре.
Как да използваме тези научни открития в всекидневието си
Разбирането за комплексния темперамент на интелигентността акцентира смисъла на образованието и стимулиращата среда през целия живот. Мозъкът остава еластичен и кадърен да учи нови умения даже в преклонна възраст.
Професор Мария Стоянова от Медицинския университет във Варна поучава: " Никога не е късно да започнете да учите нов език, музикален инструмент или да се заемете с креативна активност. Тези действия основават нови невронни връзки и поддържат мозъка деен. "
За тези, които наближават или са минали 50-те, науката предлага оптимистична вероятност – вместо начало на старостта, това може да бъде началото на най-удовлетворяващата част от живота, комбинираща насъбрана мъдрост, опит и прочувствена непоклатимост.
Интелигентността не се предава просто по майчина линия или от дядото по майка към внуците, както настояват известни легенди. Съвременните генетични проучвания разкриват доста по-сложна картина, в която стотици, даже хиляди гени взаимодействат с факторите на околната среда, с цел да образуват умствените ни качества.
Според огромно проучване на Университета в Единбург от 2022 година, оповестено в " Nature Genetics ", наследствеността дефинира сред 40% и 80% от интелигентността, само че това не значи, че тя се предава по опростена скица от родител на дете.
" Открихме, че повече от 500 гена имат измеримо въздействие върху когнитивните качества, като тези гени са разпределени отмерено сред двата пола, " изяснява водещият откривател проф. Иън Дийри.
Харвардски учени през 2023 година в допълнение потвърдиха, че митът за " умните гени по майчина линия " се дължи на неправилно пояснение на по-стари проучвания. Психологът доктор Сара Джонсън акцентира: " Няма 'ген за интелигентност' и сигурно няма подобен, който се предава единствено от майките или единствено от бащите. "
Нова вероятност за живота след 50
Вторият значим аспект от актуалните научни открития визира щастието и удовлетворението във втората половина от живота. Изненадващо за мнозина, изследванията демонстрират повишение на субективното благоденствие след 50-годишна възраст.
Лонгитудно проучване на Лондонското учебно заведение по стопанска система, наблюдаващо над 15 000 души през последните 12 години, откри U-образна крива на щастието – най-ниските равнища са сред 30 и 45 години, след което последователно се покачват.
" Хората на възраст сред 65 и 75 години постоянно рапортуват по-високи равнища на задоволство от живота спрямо тези на 30-40 години, без значение от здравословното им положение или финансовото състояние, " споделя професор Дейвид Бланчфлауър, един от създателите на проучването.
Подобни трендове се следят и в България. Според изследване на Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките от 2024 година, българите над 55-годишна възраст регистрират по-малко стрес и по-високо равнище на приемане на живота подобен, какъвто е.
Защо възрастта носи мъдрост и успокоение
Учените изясняват този феномен с няколко фактора: насъбраният житейски опит, по-реалистичните упования, пониженият обществен напън и способността за по-добро прочувствено контролиране.
Невролозите от Станфордския университет откриват, че мозъкът продължава да се развива и след 50-те, изключително в областите, отговарящи за прочувствената просветеност и вземането на сложни решения. Изследване от 2025 година демонстрира, че възрастните хора преработват отрицателните прекарвания по-ефективно и запомнят позитивните моменти по-добре.
Как да използваме тези научни открития в всекидневието си
Разбирането за комплексния темперамент на интелигентността акцентира смисъла на образованието и стимулиращата среда през целия живот. Мозъкът остава еластичен и кадърен да учи нови умения даже в преклонна възраст.
Професор Мария Стоянова от Медицинския университет във Варна поучава: " Никога не е късно да започнете да учите нов език, музикален инструмент или да се заемете с креативна активност. Тези действия основават нови невронни връзки и поддържат мозъка деен. "
За тези, които наближават или са минали 50-те, науката предлага оптимистична вероятност – вместо начало на старостта, това може да бъде началото на най-удовлетворяващата част от живота, комбинираща насъбрана мъдрост, опит и прочувствена непоклатимост.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ