Последните изследвания обаче хвърлиха светлина върху тази древна загадка, разкривайки,

Последните проучвания обаче хвърлиха светлина върху тази антична мистерия, разкривайки, че неповторимо структурно приспособление в опашките им е било основно за тяхното въздушно майсторство, написа Science Alert. Въпреки че особености като пера и кухи кости сигурно са изиграли роля в триумфа им, новото проучване акцентира, че сходна на решетка конструкция в опашните лопатки е попречила на тези необятно разперени опашки да се развяват като флагове напразно. Вместо това тази твърда конструкция е работила като стабилизиращ и насочващ механизъм, който е от решаващо значение за полета. Птерозаврите, които са почнали да летят преди към 215 милиона години, са предшествали птиците и прилепите в преодоляването на небето. Тези същества, различаващи се от птиците, прилепите и даже динозаврите, са еволюирали от ходещи в изправено състояние влечуги с размер на заек. Четири извънредно добре непокътнати екземпляра предоставиха извънредно значими сведения.

Палеонтологът Наталия Ягелска от Единбургския университет и нейният екип изследваха над 100 вкаменелости на птерозаври. Те идентифицираха четири, които флуоресцират под ултравиолетова светлина, което сподели запазването на структури от меки тъкани. Използвайки лазерно подтиквана флуоресценция, те откриха дебели, отвесни пръчки и по-тънки нишки, образуващи омрежена решетка в опашните лопатки. Тази конструкция предотвратява огъването, понижава съпротивлението и стабилизира полета. " Поддържането на твърдостта на опашните лопатки е било от решаващо значение за полета на ранните птерозаври ", означиха Ягиелска и сътрудниците? в своя препринт в bioRxiv.

Това изобретение контрастира с по-късните птерозаври, птици и прилепи, при които липсват такива опашни лопатки. Палеонтологът Джамале Иджоуйер, който не взе участие в проучването, изясни, че тази пръчковидна решетка е осигурявала по-голяма стабилизация и надзор по време на полет. Проучването, фокусирано върху дългоопашатите птерозаври от типа Rhamphorhynchus, допуска, че тези структури са еволюирали от едно изцяло образувание, а не от люспи или сходни на пера съставни елементи. Изследователите също по този начин считат, че лопатките на опашката на птерозаврите са съдържали месести гънки в краищата си, сходни на ресните на китовете и делфините, които са подпомагали контрола на полета. Друг значим детайл е сухожилието пропатагиум по предния борд на крилото, което е от значително значение за излитането и кацането, макар че този детайл се среща и при актуалните птици и прилепи.