Неизбежна ли е срещата с небитието? България, войната и шансът на “dummies”
Последните дни в България ми припомнят на един “crash test ” в занимателен каданс. Както е известно този тест се употребява в автомобилната промишленост, с цел да мери издръжливостта на колата при преден конфликт с висока скорост. Обикновено това е бетонна стена и забавените фрагменти разрешават да се следи степента на дисторция на колата, както и възможностите на пасажерите да оцелеят. На британски съществува прочут символизъм в характерността на тези пасажерите – думата е “dummies ” и значи по едно и също време две неща - манекен и простак. Вероятно заради общоизвестния факт, че без значение дали колата принадлежи към най-надеждните марки, при доста висока скорост възможностите за оцеляване са нулеви.
Толкова за метафората. Сега по-същество.
Какви са възможностите на България за оцеляване при преден конфликт не с бетонна стена, а с най-голямата нуклеарна мощ – Русия. Към този спор тъй наречените нареченият политически “елит “ на партиите на войната с нескрита дебилна триумфалност настойчиво тласка страната ни. Като в това време дипломатично избира да избегне отговора на главния, на съществения въпрос – а точно: какви са възможностите ни за оцеляване и, в случай че оцелеем въобще, то на каква цена? Но това са, както се схваща от единствено себе си, въпроси на “dummies ”. Има ли смисъл да припомняме двете национални произшествия? Третата очевидно ще е последна за това, което е останало от страната България.
В последните дни натягането на русофобската пружина напълно не наподобява инцидентно. То е директна функционалност на еволюцията на военния спор в Украйна. Провокацията с вандализма против Паметника на Съветската войска и най-много гротескното му медийно отразяване от казионните малките екрани подсказват точно такива внушения. Този акт не е единствено един спомагателен катализатор в хибридната война против Русия, той наподобява има по-сериозна упоритост. Публичното демонстриране на потъпкването на гражданското общество има за цел да потвърди по категоричен метод жалоните на новата политкоректност в духа на бързо приближаващото военно време, в което искания даже за бледа мимикрия на тъй наречените обществен договор би трябвало да бъдат възприемани като музеен експонат. Имитациите за вземане предвид с обществото завършиха, другояче казано - дверите на Неолибералния Гулак на Ф. Хайек се затръшнаха, а оттова - маските станаха непотребни.
В Новия прелестен свят изконната “правда “ на неолиберализма се трансформира в същата тази монолитната бетонна стена от “crashtest ”, т.е. обществото би трябвало да разбере аксиомата, че точно тази “правда “ е ваксинирана от всевъзможни тълкования, тя не предстои на подозрения и на обикновени (дори очевадни) въпроси. Вече не е разрешено да се съмняваш в истинността на изказванието, че хитлеристка Германия и Съюз на съветските социалистически републики са еднообразно виновни за експлоадирането на Втората международна война.
Как да бъде обяснено на водещите публицисти от казионните медии и на техните “експертни “ посетители, или на “органичните интелектуалци “ (по Антонио Грамски), т.е. на трубадурите и лакеите на режима, че въпреки всичко би трябвало да има някаква разлика сред този, който затваря и избива евреите в концентрационните лагери, и този, който ги освобождава….
Цитирам: “Приемането на възбраната на нацизма и комунизма приравнява най-геноцидния режим в човешката история с режима, който освободи Аушвиц и оказа помощ да се постави завършек на царството на терора на Третия райх!» Думите не са някой върл Путинист, а на шефа на Холокост музея “Симон Визентал “ в Лос Анжелис, Ефраим Зуроф. За сведение - американец.
Аксиомата „ друга позиция няма и не може да има “ се крие в примитивния произход на аутодафето, в което днешният неолиберален апологет намира своя “аналитичен “ кей. Наскоро един (моля за опрощение, карикатурно изглеждащ, и то не поради неизменимата си папийонка)експерт по електронни медии яростно съобщи, че не може да има “друга “ позиция за войната в Украйна. Нима неговата експертност не би трябвало да подсигурява точно плурализъм на мненията? Монотонността на сходно едномерно медийно пространство ни връща в не толкоз далечните времена на младия Ким Ир Сен, както и в по-далечните времена на кафявите ризи и факелни шествия. Задавам въпроса: В кой миг евроатлантизмът и русофобията се трансфораха в синоними? Къде да открием последния кей на евроатлантизма и русофобията - само в премахването на паметника на Съветската Армия ли? А Паметника на Граф Игнатиев, а Шипка, а за какво не и Храм-паметника „ Александър Невски “?
Факт е, че корените на русофобията се крият в опитите за реабилитиране на фашизма като консолидираща евроатлантическа идеологема. През последните години елитите в Европа не потърсиха отговорност за откритата активност на фашистки групи, нито изпитваха необикновен срам, флиртувайки с фашистката идеология, намираща проявяване в многократните опити за преразглеждане на резултатите от Втората международна война. Защо демократичната и плуралистична Европа разреши още веднъж унищожаването на книги на класици? Кой е толкоз заинтригуван от толкоз незабавна радикализация? Кой бърза толкоз доста?
Както е известно, “пушечното месо “ в Украйна е на изчерпване и редица видни анализатори поддържат тезата, че войната навлиза в своята Втора фаза. Тоест, тя незабелязано се трансформира в една огромна Европейска война, само че този път с явното присъединяване на НАТО. Такъв анонс прозвуча след знаковата срещата на Байдън в Полша с водачите на страните членки на НАТО от формата " Букурещ-9 " - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. Байдън бе извънредно категоричен: " Русия няма да победи в никакъв случай Украйна. Никога! ". Оттук следва въпросът: откакто Вие, Букурещката Девятка, сте новите преторианци за опазване на международния мир и на демокрацията, следва ли, че от този миг НАТО ще се бие до последния естонец, румънец, и българин?
В този подтекст серията законодателни промени, като стартираме от смяната в Закона за защитата, призната в последния ден на 48-ия парламент, през последвалите талази на актуализиране на военната готовност на запаса и стигнем до плана за нова наредбата за въвеждане на военно образование на учениците в 10 и 11 клас по какъв начин България може да води война в задачи отвън страната, логиката на таз последователност значи единствено едно – дейна подготовка за бъдещи военни дейности . В този спор на България й се отрежда да заеме предната седалка заради обстоятелството, че се оказваме “фронтова “ страна – решение, спуснато от сегашния международен хегемон и по съвместителство наш стратегически сътрудник – Съединени американски щати.
Разбира се, контра-аргументът е, че всичко това е доктрина на конспирациите. Колкото е доктрина на конспирациите, в случай че твърдим, че доскоро повече от година същите тези украинци, приветствали спектаклите на Квартал 95 с техния основен шоумен Владимир Зеленски, през днешния ден под негова заповед са изпратени на фронтовата линия, чиято дълготрайност на живот не би надхвърлила 4 часа, в случай че приказваме за яростните боеве при Бахмут /Артьомовск.
Разбира се, съществува и аргументът за цената в името на международния мир, народна власт и евроатлантически полезности, каквото и да значат те. Но белким посланията не бяха същите в риториката, предшестваща войната в Косово през 1999 година, в Афганистан през 2001 година, в Ирак през 2003 година, в Либия през 2011 година, в Сирия през 2014-та?
Резултатът?
След войната Косово се трансформира в главният хъб за трафик на хероин в Европа (95%) и хъб за незаконен трафик на органи; щабът на терористичната организация Ислямска страна е в Либия, а Талибаните още веднъж са в Кабул….
Трудно би могло да се каже, че това са места, в които побеждават мирът, демокрацията и евроатлантическите ценности… Що се отнася за същите тези преторианците, борили се за международния мир, за жалост, доста от тях от дълго време са минали в небитието.
В Сирия
Снимка: history.com
Сега за България.
Какви са възможностите на България при един възможен боен конфликт с Русия? Неведнъж в своите 1300 години на битие България е губела своята държавност. Изглежда сходна вероятност не е проблем за водачите на партиите на войната, чиято компрадорска преданост естествено принадлежи към центъра на метрополията – Вашингтон. А както е известно, той още по-малко се вълнува както от този проблем, по този начин и от проблемите на българите.
Този път при “Сrashtest ” на България с нейния цивилизационен потомък Русия никакви защитни колани не биха я избавили.
В този случай “Dummies ” просто нямат късмет.
* Проф. Ивайло Гюров - Преподавател по политически науки в Университета в Отава, Канада.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Толкова за метафората. Сега по-същество.
Какви са възможностите на България за оцеляване при преден конфликт не с бетонна стена, а с най-голямата нуклеарна мощ – Русия. Към този спор тъй наречените нареченият политически “елит “ на партиите на войната с нескрита дебилна триумфалност настойчиво тласка страната ни. Като в това време дипломатично избира да избегне отговора на главния, на съществения въпрос – а точно: какви са възможностите ни за оцеляване и, в случай че оцелеем въобще, то на каква цена? Но това са, както се схваща от единствено себе си, въпроси на “dummies ”. Има ли смисъл да припомняме двете национални произшествия? Третата очевидно ще е последна за това, което е останало от страната България.
В последните дни натягането на русофобската пружина напълно не наподобява инцидентно. То е директна функционалност на еволюцията на военния спор в Украйна. Провокацията с вандализма против Паметника на Съветската войска и най-много гротескното му медийно отразяване от казионните малките екрани подсказват точно такива внушения. Този акт не е единствено един спомагателен катализатор в хибридната война против Русия, той наподобява има по-сериозна упоритост. Публичното демонстриране на потъпкването на гражданското общество има за цел да потвърди по категоричен метод жалоните на новата политкоректност в духа на бързо приближаващото военно време, в което искания даже за бледа мимикрия на тъй наречените обществен договор би трябвало да бъдат възприемани като музеен експонат. Имитациите за вземане предвид с обществото завършиха, другояче казано - дверите на Неолибералния Гулак на Ф. Хайек се затръшнаха, а оттова - маските станаха непотребни.
В Новия прелестен свят изконната “правда “ на неолиберализма се трансформира в същата тази монолитната бетонна стена от “crashtest ”, т.е. обществото би трябвало да разбере аксиомата, че точно тази “правда “ е ваксинирана от всевъзможни тълкования, тя не предстои на подозрения и на обикновени (дори очевадни) въпроси. Вече не е разрешено да се съмняваш в истинността на изказванието, че хитлеристка Германия и Съюз на съветските социалистически републики са еднообразно виновни за експлоадирането на Втората международна война.
Как да бъде обяснено на водещите публицисти от казионните медии и на техните “експертни “ посетители, или на “органичните интелектуалци “ (по Антонио Грамски), т.е. на трубадурите и лакеите на режима, че въпреки всичко би трябвало да има някаква разлика сред този, който затваря и избива евреите в концентрационните лагери, и този, който ги освобождава….
Цитирам: “Приемането на възбраната на нацизма и комунизма приравнява най-геноцидния режим в човешката история с режима, който освободи Аушвиц и оказа помощ да се постави завършек на царството на терора на Третия райх!» Думите не са някой върл Путинист, а на шефа на Холокост музея “Симон Визентал “ в Лос Анжелис, Ефраим Зуроф. За сведение - американец.
Аксиомата „ друга позиция няма и не може да има “ се крие в примитивния произход на аутодафето, в което днешният неолиберален апологет намира своя “аналитичен “ кей. Наскоро един (моля за опрощение, карикатурно изглеждащ, и то не поради неизменимата си папийонка)експерт по електронни медии яростно съобщи, че не може да има “друга “ позиция за войната в Украйна. Нима неговата експертност не би трябвало да подсигурява точно плурализъм на мненията? Монотонността на сходно едномерно медийно пространство ни връща в не толкоз далечните времена на младия Ким Ир Сен, както и в по-далечните времена на кафявите ризи и факелни шествия. Задавам въпроса: В кой миг евроатлантизмът и русофобията се трансфораха в синоними? Къде да открием последния кей на евроатлантизма и русофобията - само в премахването на паметника на Съветската Армия ли? А Паметника на Граф Игнатиев, а Шипка, а за какво не и Храм-паметника „ Александър Невски “?
Факт е, че корените на русофобията се крият в опитите за реабилитиране на фашизма като консолидираща евроатлантическа идеологема. През последните години елитите в Европа не потърсиха отговорност за откритата активност на фашистки групи, нито изпитваха необикновен срам, флиртувайки с фашистката идеология, намираща проявяване в многократните опити за преразглеждане на резултатите от Втората международна война. Защо демократичната и плуралистична Европа разреши още веднъж унищожаването на книги на класици? Кой е толкоз заинтригуван от толкоз незабавна радикализация? Кой бърза толкоз доста?
Както е известно, “пушечното месо “ в Украйна е на изчерпване и редица видни анализатори поддържат тезата, че войната навлиза в своята Втора фаза. Тоест, тя незабелязано се трансформира в една огромна Европейска война, само че този път с явното присъединяване на НАТО. Такъв анонс прозвуча след знаковата срещата на Байдън в Полша с водачите на страните членки на НАТО от формата " Букурещ-9 " - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша. Байдън бе извънредно категоричен: " Русия няма да победи в никакъв случай Украйна. Никога! ". Оттук следва въпросът: откакто Вие, Букурещката Девятка, сте новите преторианци за опазване на международния мир и на демокрацията, следва ли, че от този миг НАТО ще се бие до последния естонец, румънец, и българин?
В този подтекст серията законодателни промени, като стартираме от смяната в Закона за защитата, призната в последния ден на 48-ия парламент, през последвалите талази на актуализиране на военната готовност на запаса и стигнем до плана за нова наредбата за въвеждане на военно образование на учениците в 10 и 11 клас по какъв начин България може да води война в задачи отвън страната, логиката на таз последователност значи единствено едно – дейна подготовка за бъдещи военни дейности . В този спор на България й се отрежда да заеме предната седалка заради обстоятелството, че се оказваме “фронтова “ страна – решение, спуснато от сегашния международен хегемон и по съвместителство наш стратегически сътрудник – Съединени американски щати.
Разбира се, контра-аргументът е, че всичко това е доктрина на конспирациите. Колкото е доктрина на конспирациите, в случай че твърдим, че доскоро повече от година същите тези украинци, приветствали спектаклите на Квартал 95 с техния основен шоумен Владимир Зеленски, през днешния ден под негова заповед са изпратени на фронтовата линия, чиято дълготрайност на живот не би надхвърлила 4 часа, в случай че приказваме за яростните боеве при Бахмут /Артьомовск.
Разбира се, съществува и аргументът за цената в името на международния мир, народна власт и евроатлантически полезности, каквото и да значат те. Но белким посланията не бяха същите в риториката, предшестваща войната в Косово през 1999 година, в Афганистан през 2001 година, в Ирак през 2003 година, в Либия през 2011 година, в Сирия през 2014-та?
Резултатът?
След войната Косово се трансформира в главният хъб за трафик на хероин в Европа (95%) и хъб за незаконен трафик на органи; щабът на терористичната организация Ислямска страна е в Либия, а Талибаните още веднъж са в Кабул….
Трудно би могло да се каже, че това са места, в които побеждават мирът, демокрацията и евроатлантическите ценности… Що се отнася за същите тези преторианците, борили се за международния мир, за жалост, доста от тях от дълго време са минали в небитието.
В Сирия
Снимка: history.com
Сега за България.
Какви са възможностите на България при един възможен боен конфликт с Русия? Неведнъж в своите 1300 години на битие България е губела своята държавност. Изглежда сходна вероятност не е проблем за водачите на партиите на войната, чиято компрадорска преданост естествено принадлежи към центъра на метрополията – Вашингтон. А както е известно, той още по-малко се вълнува както от този проблем, по този начин и от проблемите на българите.
Този път при “Сrashtest ” на България с нейния цивилизационен потомък Русия никакви защитни колани не биха я избавили.
В този случай “Dummies ” просто нямат късмет.
* Проф. Ивайло Гюров - Преподавател по политически науки в Университета в Отава, Канада.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ