Инж. Павлин Костов,ТЕЦ Сливен: Дали осмислихме тази толкова често използвана дума“диверсификация“
Последните дни стана ясно, че се върви към предоговаряне на проекта за възобновяване и резистентност. Вие какво бихте предложили в тази посока?
Да стартираме от там къде се намира България на европейската енергийна карта – производител, който задоволява личните си потребности и изнася остатък за други страни. От цялата ни стопанска система, аз не мога да се сетя за различен бранш, който да изнася краен артикул, след облекчаване на вътрешните си потребности. Едно е да изнасяме пшеница, лавандула или розово масло, напълно друго – козметика, основана на маслодайната роза или някакви тестени произведения да кажем бисквити. Колкото по – дълга е тази верига, толкоз повече стопанска система и работни места се основават.
Сектор Енергетика изнася краен артикул с извънредно висока добавена стойност и тъй като цената на този артикул е част от ценообразуването на всеки различен артикул или услуга и част от цената на живота ни като български жители.
Казвам всичко това, тъй като от този толкоз значим документ и уговорките, които поемаме посредством него, зависи ще подкопаем или ще укрепим основите на българската стопанска система, а от там и качеството на живота ни. Моето мнение е, че би трябвало да приказват специалистите с опит не по - малко 10 години в региона на енергетиката, с цел да стигнем до уравновесено решение.
Коя е посоката на уравновесеното решение, която Вие смятате за вярна?
Първо, България би трябвало да резервира своята роля на производител и експортьор на електрическа сила. За да реализираме тази самостоятелност в подтекста на зелената стопанска система е значимо да стартираме от обзор на суровинния микс, който да ни обезпечи непрекъснатост на индустриалния развой и сигурност. Няма по какъв начин единствено да изваждаме от него суровинии това да докара до конструктивен резултат. Войната в Украйна наложи като страна да се присъединим към общите европейски рестрикции за потреблението на съветски природен газ и виждате това какъв брой неустановеност сътвори и каква рецесия породи. Тук даже не вадим синьото гориво от микса си, а заменяме един снабдител с различен. Представете си единствено какво ще стане, в случай че внезапно спрем потреблението на въглища, или доста мощно ги ограничим. Тази рецесия ни научи, че всяко нещо има опция, само че в случай че първо спрем производството, а след това я търсим, цената е доста висока. Затова считам, че разковничето се крие точно в трансформацията като държавна политика.
Идеята на българските управници не е ли тъкмо в посока на промяна на българската енергетика?
Въпросът е доста комплициран. От една страна по този начин се приказва, от друга този развой е оставен на самотек -който може да се реформира, да го направи, който не – да затваря. Ами в случай че затворим основна за енергийния баланс централа тогава какво се случва? От трета страна централите някак се опълчват от политиците. Ако затворят тези и тези, които замърсяват ще спасим еди коя си. Това обаче по какъв начин наподобява не от камбанарията на обособените притежатели, а от тази на общия енергиен баланс и сигурност?
Националната енергийна тактика не може да бъде подчинена на случайността ще се оправи ли някой с модернизацията. Ако желаеме да бъдем европейска страна би трябвало да стартираме да вникваме в тези европейски полезности. И различен път и аз и мои сътрудници сме казвали, че Европа приказва за равномерен преход и промяна, а у нас - за закриване и незабавност. Виждате разликата. Как ще съхраним енергийната си самостоятелност в случай че не влагаме смисъл в една друга доста употребена дума – диверсификация. Тя значи потребление на разнообразни първични материали, такаче те да бъдат взаимо допълващи се и взаимозаменяеми в крайния резултат. Каква диверсификация е да нямаме атомна централа, тъй като животът на съществуващата е под въпрос, да спрем потреблението на въглища, да имаме неразбираем към момента проект за доставките на природен газ и да компенсираме всичко това с фотоволтаични и вятърни паркове, оставени на частната самодейност в миналото да бъдат построени в задоволителен потенциал и които имат сезонен темперамент.
Топлофикация Сливен ще се оправи ли с трансформацията, поради, че тя е значима за нашия град?
Поели сме по този път. Смея да кажа, че не жалим сили и средства да се случи. Знаете, че към този момент имаме на площадката си газови когенерации, чийто монтаж е в ход. Те са извънредно незадоволителни, само че ще продължим с вложенията в тази посока.
В нашия микс могат да вземат участие и въглища и биомаса и РДФ. Постепенно ще понижим въглищата за сметка на останалите горива. За нас формулата е в нови технологии и прецизиране на суровинния микс, тъй като като комерсиално дружество конкурентният краен артикул е толкоз значим, колкото и производството на чиста сила.
Да стартираме от там къде се намира България на европейската енергийна карта – производител, който задоволява личните си потребности и изнася остатък за други страни. От цялата ни стопанска система, аз не мога да се сетя за различен бранш, който да изнася краен артикул, след облекчаване на вътрешните си потребности. Едно е да изнасяме пшеница, лавандула или розово масло, напълно друго – козметика, основана на маслодайната роза или някакви тестени произведения да кажем бисквити. Колкото по – дълга е тази верига, толкоз повече стопанска система и работни места се основават.
Сектор Енергетика изнася краен артикул с извънредно висока добавена стойност и тъй като цената на този артикул е част от ценообразуването на всеки различен артикул или услуга и част от цената на живота ни като български жители.
Казвам всичко това, тъй като от този толкоз значим документ и уговорките, които поемаме посредством него, зависи ще подкопаем или ще укрепим основите на българската стопанска система, а от там и качеството на живота ни. Моето мнение е, че би трябвало да приказват специалистите с опит не по - малко 10 години в региона на енергетиката, с цел да стигнем до уравновесено решение.
Коя е посоката на уравновесеното решение, която Вие смятате за вярна?
Първо, България би трябвало да резервира своята роля на производител и експортьор на електрическа сила. За да реализираме тази самостоятелност в подтекста на зелената стопанска система е значимо да стартираме от обзор на суровинния микс, който да ни обезпечи непрекъснатост на индустриалния развой и сигурност. Няма по какъв начин единствено да изваждаме от него суровинии това да докара до конструктивен резултат. Войната в Украйна наложи като страна да се присъединим към общите европейски рестрикции за потреблението на съветски природен газ и виждате това какъв брой неустановеност сътвори и каква рецесия породи. Тук даже не вадим синьото гориво от микса си, а заменяме един снабдител с различен. Представете си единствено какво ще стане, в случай че внезапно спрем потреблението на въглища, или доста мощно ги ограничим. Тази рецесия ни научи, че всяко нещо има опция, само че в случай че първо спрем производството, а след това я търсим, цената е доста висока. Затова считам, че разковничето се крие точно в трансформацията като държавна политика.
Идеята на българските управници не е ли тъкмо в посока на промяна на българската енергетика?
Въпросът е доста комплициран. От една страна по този начин се приказва, от друга този развой е оставен на самотек -който може да се реформира, да го направи, който не – да затваря. Ами в случай че затворим основна за енергийния баланс централа тогава какво се случва? От трета страна централите някак се опълчват от политиците. Ако затворят тези и тези, които замърсяват ще спасим еди коя си. Това обаче по какъв начин наподобява не от камбанарията на обособените притежатели, а от тази на общия енергиен баланс и сигурност?
Националната енергийна тактика не може да бъде подчинена на случайността ще се оправи ли някой с модернизацията. Ако желаеме да бъдем европейска страна би трябвало да стартираме да вникваме в тези европейски полезности. И различен път и аз и мои сътрудници сме казвали, че Европа приказва за равномерен преход и промяна, а у нас - за закриване и незабавност. Виждате разликата. Как ще съхраним енергийната си самостоятелност в случай че не влагаме смисъл в една друга доста употребена дума – диверсификация. Тя значи потребление на разнообразни първични материали, такаче те да бъдат взаимо допълващи се и взаимозаменяеми в крайния резултат. Каква диверсификация е да нямаме атомна централа, тъй като животът на съществуващата е под въпрос, да спрем потреблението на въглища, да имаме неразбираем към момента проект за доставките на природен газ и да компенсираме всичко това с фотоволтаични и вятърни паркове, оставени на частната самодейност в миналото да бъдат построени в задоволителен потенциал и които имат сезонен темперамент.
Топлофикация Сливен ще се оправи ли с трансформацията, поради, че тя е значима за нашия град?
Поели сме по този път. Смея да кажа, че не жалим сили и средства да се случи. Знаете, че към този момент имаме на площадката си газови когенерации, чийто монтаж е в ход. Те са извънредно незадоволителни, само че ще продължим с вложенията в тази посока.
В нашия микс могат да вземат участие и въглища и биомаса и РДФ. Постепенно ще понижим въглищата за сметка на останалите горива. За нас формулата е в нови технологии и прецизиране на суровинния микс, тъй като като комерсиално дружество конкурентният краен артикул е толкоз значим, колкото и производството на чиста сила.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ