„Япония е синкретична държава между модерното и традиционното“
Мечтаните дестинации постоянно са тези места, които ни провокират да забележим света с други очи. За Калина Чахларова, млада и амбициозна журналистка, Япония се оказа точно такова място. „ Абсолютно е по този начин, тъй като това ми беше първото пътешестване отвън континента “ споделя тя. Полетът до Осака е дълъг, само че вниманието и грижата на екипажа оставят прелестно усещане: „ Абсолютно се грижиха за нас. Аз не съм преживявала такова нещо в аероплан, да ми е комфортно и да не желая да слизам. “
Първото усещане от Япония е шокиращо и възхитително. Пътят до градчето Какогава демонстрира какъв брой са приспособени японците към своите климатични и естествени условия. „ Техните мантинели са високи към 10 метра, при което в горните им краища са извити под формата на Г, тъй че да защищават от тайфуни, урагани, трусове, “ споделя Калина. Първият културен потрес идва от всекидневието в това малко градче: „ В къщата в Какогава имахме един комшия, който беше толкоз угрижен по какъв начин си прекарваме. Явно хората са положителни сърцачи?Абсолютно, да, безусловно. “
Киото остава обичаният ѝ град, където обичайното и модерното се преплитат по неповторим метод. „ Киото правеше най-хубавото преливане сред обичайното и футуристичното. Хем има звук, хем е и безшумно от време на време. Има тези туристически нотки,такова успокоение, лекост и обичайната архитектура. “ Особено впечатляваща е обиколката на Златния храм, където водата отразява светлината по подобен метод, че се основава двойно изображение на храма,символ на хармонията и вниманието към детайла. „ Там няма едно буренче, което не е на място, като че ли камъчетата са сложени със смисъл, само че без наличие на човешка ръка, “ изяснява Калина.
Контрастът сред дребните градове и метрополиса Токио е голям. „ Да се види спрямо това, тъй като в случай че се види единствено Токио, просто няма по какъв начин да се направи цялостен преглед на това, което съставлява Япония, тъй като тя, в случай че нещо, е безусловно синкретична страна сред модерното и сред обичайното. Абсолютно не е по този начин дори Токио, бих споделила, че е цялостен казус в шумното образо. В началото ми беше доста забавно. Но обаче, това е като искаш да видиш хората, а като искаш да стигнеш до някаква цел или да направиш нещо, те са безусловно спънка. “
Особено впечатляваща е Шибуя,кварталът с известния Шибуя кросинг, където тълпата безусловно те „ поема “. „ Ти не можеш да пиеш кафе на Шибуя, не можеш да седнеш там, не можеш да стигнеш от точка А до точка Б, в случай че не си планувала един час преди този момент. Можеш да се движиш като един пингвин, “ споделя тя с усмивка.
След Киото и Токио, Калина посещава Хирошима, където усещанията от Мемориалния музей на мира оставят бездънен отпечатък. „ Мемориалният комплекс се състои от музея на мира, купола на мира, парка на мира и други мемориални монументи. Много положително усещане ми направи самите названия,нищо не е на атомната бомба, нищо не е на войната. Всичко е на мира. Позитивно е. Не слага акцент върху нещастието, не слага акцент върху това, че японците са били неозборими жертви. Поставя акцент върху изводът от цялото това нещо,каква е превентивната мярка за това. “
В музея Калина се впечатлява:„ Това беше като холограма, един значителен ефирен кръг, който представяше рухването на атомната бомба от птичи взор. Камерата се разширяваше и показваше целия диапазон, с цел да се разбере мащабът. “
Така пътуването до Япония се трансформира за Калина допълнително от туристическа обиколка,това е среща с просвета, история, почитание към детайла и хората. „ Япония е място, което те учи да забелязваш детайлите, да се удивляваш на хармонията и да усещаш по какъв начин обичайното и модерното могат да съществуват дружно в цялостен синхрон. “
Първото усещане от Япония е шокиращо и възхитително. Пътят до градчето Какогава демонстрира какъв брой са приспособени японците към своите климатични и естествени условия. „ Техните мантинели са високи към 10 метра, при което в горните им краища са извити под формата на Г, тъй че да защищават от тайфуни, урагани, трусове, “ споделя Калина. Първият културен потрес идва от всекидневието в това малко градче: „ В къщата в Какогава имахме един комшия, който беше толкоз угрижен по какъв начин си прекарваме. Явно хората са положителни сърцачи?Абсолютно, да, безусловно. “
Киото остава обичаният ѝ град, където обичайното и модерното се преплитат по неповторим метод. „ Киото правеше най-хубавото преливане сред обичайното и футуристичното. Хем има звук, хем е и безшумно от време на време. Има тези туристически нотки,такова успокоение, лекост и обичайната архитектура. “ Особено впечатляваща е обиколката на Златния храм, където водата отразява светлината по подобен метод, че се основава двойно изображение на храма,символ на хармонията и вниманието към детайла. „ Там няма едно буренче, което не е на място, като че ли камъчетата са сложени със смисъл, само че без наличие на човешка ръка, “ изяснява Калина.
Контрастът сред дребните градове и метрополиса Токио е голям. „ Да се види спрямо това, тъй като в случай че се види единствено Токио, просто няма по какъв начин да се направи цялостен преглед на това, което съставлява Япония, тъй като тя, в случай че нещо, е безусловно синкретична страна сред модерното и сред обичайното. Абсолютно не е по този начин дори Токио, бих споделила, че е цялостен казус в шумното образо. В началото ми беше доста забавно. Но обаче, това е като искаш да видиш хората, а като искаш да стигнеш до някаква цел или да направиш нещо, те са безусловно спънка. “
Особено впечатляваща е Шибуя,кварталът с известния Шибуя кросинг, където тълпата безусловно те „ поема “. „ Ти не можеш да пиеш кафе на Шибуя, не можеш да седнеш там, не можеш да стигнеш от точка А до точка Б, в случай че не си планувала един час преди този момент. Можеш да се движиш като един пингвин, “ споделя тя с усмивка.
След Киото и Токио, Калина посещава Хирошима, където усещанията от Мемориалния музей на мира оставят бездънен отпечатък. „ Мемориалният комплекс се състои от музея на мира, купола на мира, парка на мира и други мемориални монументи. Много положително усещане ми направи самите названия,нищо не е на атомната бомба, нищо не е на войната. Всичко е на мира. Позитивно е. Не слага акцент върху нещастието, не слага акцент върху това, че японците са били неозборими жертви. Поставя акцент върху изводът от цялото това нещо,каква е превентивната мярка за това. “
В музея Калина се впечатлява:„ Това беше като холограма, един значителен ефирен кръг, който представяше рухването на атомната бомба от птичи взор. Камерата се разширяваше и показваше целия диапазон, с цел да се разбере мащабът. “
Така пътуването до Япония се трансформира за Калина допълнително от туристическа обиколка,това е среща с просвета, история, почитание към детайла и хората. „ Япония е място, което те учи да забелязваш детайлите, да се удивляваш на хармонията и да усещаш по какъв начин обичайното и модерното могат да съществуват дружно в цялостен синхрон. “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ