Колко често може да има ледени епохи?
Последната ледена ера е довела до повишаването на броя на вълнестия мамут и повишаването на ледовете. Но тя е единствено една от многото ледени столетия, състояли се на планетата Земя през 4.5-те й милиарда години живот. И по този начин – какъв брой постоянно има ледени столетия и по кое време можем да чакаме идната?
Отговорът на първия въпрос е, че зависи от това дали приказваме за огромните ледени столетия или за по-кратките, които са настъпвали по едно и също време с по-големите интервали. Земята е минала през 5 огромни ледникови интервала, някои от които са били с дълготрайност от стотици милиони години. Истината е, че Земята сега е в ледников интервал, което изяснява за какво на нея има полярни ледникови шапки.
Ледниковите столетия съставляват 25% от живота на Земята. Петте съществени ледени интервала включват Хюрънското замръзване (от преди 2.4 милиарда до 2.1 милиарда години), Криогенското замръзване (от преди 720 милиона до 635 милиона години), Андо-Сахарското замръзване (от преди 450 милиона до 420 милиона години), Късното Палеозойско замръзване (от преди 335 милиона до 260 милиона години) и Кватернерското (от преди 2.7 милиона години до днес).
В тези съществени огромни заледявания е имало както по-къси ледникови интервали, по този начин и по-топли времена. В началото на Кватернерното замръзване от преди 2.7 милиона до 1 милиона години, тези ледникови интервали са се появявали на всеки 41 000 години. Въпреки това, през последните 800 000 години, големи заледявания като предходните, са се случвали много по-рядко – на всеки 100 000 години.
Ето по какъв начин работи един 100 000-годишен цикъл – ледените пластове се разрастват в продължение на 90 000 години, а по-късно последните 10 000 години се унищожават поради по-топлите интервали. След това целият развой се повтаря. Имайки поради, че последният ледников интервал е завършил реди 11 700 години, не е ли време Земята още веднъж да се покрие с лед?
Би трябвало. Но имайки поради обстоятелството, че хората влияем на атмосферата на Земята толкоз интензивно, изпускайки въглероден диоксид в големи количества, то ледников интервал не би трябало да има в идващите най-малко 100 000 години.
Какво предизвиква образуването на замръзване? Докато планетата се върти към Слънцето, три фактора оказват резултат върху това какъв брой слънчева светлина ще доближи до нея – наклонът й (който варира от 24.5 градуса до 22.1 градуса в интервал от 41 000 години), смяната на орбита към Слънцето (което може да е от съвсем кръгла до овална форма) и съмненията й (едно цялостно съмнение се случва на всеки 19 000 до 23 000 години). Ако сега се намираме в ледена ера, то ще имаме повече или по-малко съществуване на лед, взаимозависимост от тези три фактора. Но в случай че Земята е прекомерно гореща, то тогава те не биха оказвали въздействие, най-малко за оформянето на ледените блокове.
Едно от нещата, което би могло да затопли Земята, е въглеродният диоксид. През последнте 800 000 години равнищата му нарастват от 170 елементи на милион до 280 елементи на милион, което значи, че в 1 милион въздушни молекули, 280 от тях са молекули на въглеродния диоксид. През месец май на 2016 години равнищата на газа доближават до 400 елементи на милион.
Земята и преди е била гореща. Например, нашата планета е била доста по-топла по времето на динозаврите. Страшното е какъв брой доста въглероден диоксид се популяризира в атмосферата и то за толкоз къс интервал от време. Ефектите от този газ ще окажат огромни последици, защото даже малко нарастване на междинната температура на Земята, може да докара до фрапантни промени. За образец – Земята е била единствено с 5 градуса по Целзий по-студена (средна температура) по време на последното замръзване, в сравнение с е в този момент.
Ако световното стопляне провокира размразяване на ледовете на двата полюса, океаните ще набъбнат с 60 метра.
Какво провокира огромните ледникови интервали? Факторите, предизвикващи такива огромни замръзвания като последния – Кватернерния ледников интервал, са мъчно разбираеми. Ясно е обаче, че солиден спад в равнищата на въглероден диоксид може да докара до по-ниски температури.
