ЕЛЕОНОРА МИТРОФАНОВА: НЕ РУСИЯ ИСКА ВОЙНА. САЩ И НАТО МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКАТ ПРОВОКАЦИЯ
Посланикът на Русия у нас Н. Пр. Елеонора Митрофанова пред Нова телевизия:
Прекият въпрос е обвързван с нервността, която се нагнетява в медиите, че Русия е събрала сили и по секрети пътеки се промъква към Украйна. Украинският президент към този момент сподели, че не вижда никаква опасност, секретарят на съвета по сигурността на Украйна счита, че няма заплаха. Но все пак Съединени американски щати и Англия, на първо място НАТО, интензивно въоръжават Украйна, предават смъртоносно оръжие – нещо, което е извънредно небезопасно за в бъдеще.
Някой се пробва да предизвика, в случай че не война, то някакви военни дейности, след което може да има „ доста съществени наказания ”.
Русия счита за неприемлива даже мисълта за война с Украйна. Бих желала да обясня на жителите на България, че не става въпрос въобще за Украйна. Става въпрос за построяването на европейска система за сигурност. Украйна се употребява като претекст за напъване на ситуацията и в случай че разгледате историята – и вие, и европейците отлично знаете, че Украйна и Грузия бяха една алена линия за съветската федерация, след която последва този отговор.
Важно е да се сложи главният въпрос – защо ни е на нас Украйна? За какво ни би трябвало да стартираме война против Украйна? Какъв е смисълът? Какви задания ще решим с тази война? Никакви задания не решаваме. Украйна е наш комшия. Ние би трябвало да живеем спокойно с тях. Какво може да стане съгласно мен през днешния ден? Може да стане някаква провокация. Провокация във връзка с Донецка и Луганска република.
Ние организираме учения, тъй като се опасяваме от провокации от Украйна и НАТО. Русия в никакъв случай не е била срещу участието на Украйна в Европейски Съюз, само че сме срещу участието й в НАТО. Това е една проява на мощ, с цел да се успокоят тези, които биха желали да предизвикат.
Възможна провокация са дейности против Донбас. Защо се доставя там смъртоносно оръжие – с цел да се стрелят едни други ли? Там има хора, които не се подчиняват на държавното управление. В това виждам заплаха. Виждам решението в спазването на Минските съглашения.
Ще се върна към източниците на днешната рецесия, за която предупреждавахме още през 90-те години. През 1994 година бе признато решение за приемането в НАТО на някогашните руски републики и страните от Източния блок. Още тогава Бил Клинтън сподели, че това може да се трансформира в сбъднато знамение. След 2000 година ние ясно определихме границите на разширението на НАТО – Украйна, Грузия. От тогава НАТО се придвижи с хиляди километри. Пренебрегнаха споразуменията. Сега се възнамерява визитата на министъра на защитата и външните работи на Англия в Русия. Предстои среща с Блинкен. Но тези неща ще продължат да стоят на масата за договаряния. Вярвам, че решението е в дипломацията.
Искам да поясня какво значи връщането към границите – не става въпрос страните, които са влезнали през 1997 година, да излязат от НАТО, а за извеждане на стратегическите оръжиа и базите. Не става въпрос България или Румъния да изоставен НАТО, това е ваше суверенно право.
Всякакви военни бази, които заплашват нашата стгратегическа сигурност, към този момент са цели. Затова не трябва да се изправяме един против различен. Затова се сюрпризирам, като слушам такава реторика от благоденстващи страни в Европа.
Ако в България бъдат ситуирани овенни бази и стратегически оръжия, тогава Русия ще реагира. България не е цел.
Русия постоянно е била един сигурен външнотърговски снабдител. Ако приказваме като цяло за казуса -, да си спомним „Северен поток 2“ – като не го пуска, Европа сама се санкционира. За Русия това не е проблем – като не желае да го пусне, ще насочим нашите потоци на Изток.
Втечненият газ е доста по-скъп и американците не са надеждни доставцичи. Трябва да се мисли съществено за това. Европа да мисли.
Санкциите постоянно са нещо неприятно. Но тези, с които в този момент заплашва Европа, са удар по стопанската система и финансовите пазари по целия свят и всички ще пострадат. Трябва добре да се обмисли.
Не одобрявам облика на Русия като агресор. Ние сме изгубили 27 млн. жители във войната. Аз съм родена в Сталинград. Децата си играеха в пясъка и там имаше гилзи. Ние в никакъв случай няма първи да стартираме войнва. А да бъдат изгонени дипломати – какво ще се реши с това? Ще напомня песента по стихове на Евгени Евтушенко – „Искат ли руснаците война“.
Аз съм дипломат в България от съвсем година. На процедура не съм се срещала с вашите политически партии. България и Русия имат обща история. Това е основният инфлуенсър в нашите връзки. Ние доста надълбоко сме свързани. Дори при някои недружески действия от последните години, никой в Русия не би споделил: България е наш зложелател.
Трябва да се придържаме към тези връзки. А останалото се взема решение на масата на договаряния – с чаша положително вино.
Afera.bg
Прекият въпрос е обвързван с нервността, която се нагнетява в медиите, че Русия е събрала сили и по секрети пътеки се промъква към Украйна. Украинският президент към този момент сподели, че не вижда никаква опасност, секретарят на съвета по сигурността на Украйна счита, че няма заплаха. Но все пак Съединени американски щати и Англия, на първо място НАТО, интензивно въоръжават Украйна, предават смъртоносно оръжие – нещо, което е извънредно небезопасно за в бъдеще.
Някой се пробва да предизвика, в случай че не война, то някакви военни дейности, след което може да има „ доста съществени наказания ”.
Русия счита за неприемлива даже мисълта за война с Украйна. Бих желала да обясня на жителите на България, че не става въпрос въобще за Украйна. Става въпрос за построяването на европейска система за сигурност. Украйна се употребява като претекст за напъване на ситуацията и в случай че разгледате историята – и вие, и европейците отлично знаете, че Украйна и Грузия бяха една алена линия за съветската федерация, след която последва този отговор.
Важно е да се сложи главният въпрос – защо ни е на нас Украйна? За какво ни би трябвало да стартираме война против Украйна? Какъв е смисълът? Какви задания ще решим с тази война? Никакви задания не решаваме. Украйна е наш комшия. Ние би трябвало да живеем спокойно с тях. Какво може да стане съгласно мен през днешния ден? Може да стане някаква провокация. Провокация във връзка с Донецка и Луганска република.
Ние организираме учения, тъй като се опасяваме от провокации от Украйна и НАТО. Русия в никакъв случай не е била срещу участието на Украйна в Европейски Съюз, само че сме срещу участието й в НАТО. Това е една проява на мощ, с цел да се успокоят тези, които биха желали да предизвикат.
Възможна провокация са дейности против Донбас. Защо се доставя там смъртоносно оръжие – с цел да се стрелят едни други ли? Там има хора, които не се подчиняват на държавното управление. В това виждам заплаха. Виждам решението в спазването на Минските съглашения.
Ще се върна към източниците на днешната рецесия, за която предупреждавахме още през 90-те години. През 1994 година бе признато решение за приемането в НАТО на някогашните руски републики и страните от Източния блок. Още тогава Бил Клинтън сподели, че това може да се трансформира в сбъднато знамение. След 2000 година ние ясно определихме границите на разширението на НАТО – Украйна, Грузия. От тогава НАТО се придвижи с хиляди километри. Пренебрегнаха споразуменията. Сега се възнамерява визитата на министъра на защитата и външните работи на Англия в Русия. Предстои среща с Блинкен. Но тези неща ще продължат да стоят на масата за договаряния. Вярвам, че решението е в дипломацията.
Искам да поясня какво значи връщането към границите – не става въпрос страните, които са влезнали през 1997 година, да излязат от НАТО, а за извеждане на стратегическите оръжиа и базите. Не става въпрос България или Румъния да изоставен НАТО, това е ваше суверенно право.
Всякакви военни бази, които заплашват нашата стгратегическа сигурност, към този момент са цели. Затова не трябва да се изправяме един против различен. Затова се сюрпризирам, като слушам такава реторика от благоденстващи страни в Европа.
Ако в България бъдат ситуирани овенни бази и стратегически оръжия, тогава Русия ще реагира. България не е цел.
Русия постоянно е била един сигурен външнотърговски снабдител. Ако приказваме като цяло за казуса -, да си спомним „Северен поток 2“ – като не го пуска, Европа сама се санкционира. За Русия това не е проблем – като не желае да го пусне, ще насочим нашите потоци на Изток.
Втечненият газ е доста по-скъп и американците не са надеждни доставцичи. Трябва да се мисли съществено за това. Европа да мисли.
Санкциите постоянно са нещо неприятно. Но тези, с които в този момент заплашва Европа, са удар по стопанската система и финансовите пазари по целия свят и всички ще пострадат. Трябва добре да се обмисли.
Не одобрявам облика на Русия като агресор. Ние сме изгубили 27 млн. жители във войната. Аз съм родена в Сталинград. Децата си играеха в пясъка и там имаше гилзи. Ние в никакъв случай няма първи да стартираме войнва. А да бъдат изгонени дипломати – какво ще се реши с това? Ще напомня песента по стихове на Евгени Евтушенко – „Искат ли руснаците война“.
Аз съм дипломат в България от съвсем година. На процедура не съм се срещала с вашите политически партии. България и Русия имат обща история. Това е основният инфлуенсър в нашите връзки. Ние доста надълбоко сме свързани. Дори при някои недружески действия от последните години, никой в Русия не би споделил: България е наш зложелател.
Трябва да се придържаме към тези връзки. А останалото се взема решение на масата на договаряния – с чаша положително вино.
Afera.bg
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ