„Прост избор: пари днес или кръв утре“. Как ЕС договори помощ за ...
Посланието на Туск беше ясно: свободата на самите европейци се взема решение на калните бойни полета на Украйна. Държавите от Европейски Съюз могат да платят в този момент, с цел да спрат Владимир Путин там, или да заплащат по-късно, когато съветските войски стигнат до тях.
Формулата на Туск – пари или жертви – оголва главния спор в Европейски Съюз към поддръжката за Украйна: какво в действителност са подготвени да дадат 27-те страни, с цел да спасят Украйна и самите себе си?
Отговорът пристигна в четвъртък през нощта в Брюксел: в идеалния случай – нечии други пари.
В 2:56 ч. след среднощ, в дъждовна брюкселска нощ, водачите на Европейски Съюз реализираха договорка за заем от 90 милиарда евро от финансовите пазари, с който Украйна да бъде подкрепена през идващите две години. „ Поехме ангажимент и го изпълнихме “, разгласи ръководителят на Европейския съвет Антониу Коща, написа Politico.
Зад формалната изразителност обаче моделът е явен: разграничен съюз, който месеци наред спори кой да заплати сметката – и евентуално разногласието още не е завършил.
Европа без Америка
От Втората международна война насам Европа разчита на американската военна мощност за личната си сигурност. След февруари 2022 година разчиташе и на американските пари за отбраната на Украйна. След като Доналд Тръмп се върна в Белия дом и приключи финансирането тази година, европейците усилиха приноса си – само че не задоволително, с цел да запълнят празнината.
Така Европейски Съюз беше заставен да търси различен източник на средства.
Германският канцлер Фридрих Мерц и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен имаха проект: потребление на замразените съветски активи, държани в белгийска банка. В продължение на два месеца те се опитваха да убедят останалите водачи.
Белгийският министър председател Барт де Вевер обаче отхвърли, опасявайки се от правосъдни каузи и ответни дейности от страна на Кремъл. Така се стигна до проект Б – общ дълг на Европейски Съюз, обезпечен от бюджета на съюза.
В последна сметка Мерц отстъпи, а аварийният вид събра поддръжка в последния миг. Формално заемът може в миналото да бъде погасен с съветските активи, само че това остава неразбираемо.
Парите не стигат
По данни на Международния валутен фонд Украйна е изправена пред финансова дупка от 72 милиарда евро единствено за идната година.
„ Няма по-голям акт на европейска защита от поддръжката за защитата на Украйна “, съобщи фон дер Лайен преди срещата.
Проблемът е, че доста европейци към този момент не са уверени.
Институтът „ Кил “ регистрира, че новите задължения за помощ през 2025 година може да паднат до най-ниското си равнище от началото на войната. В същото време разликите сред страните се задълбочават.
Франция, Германия и Англия усилиха помощта си, само че скандинавските страни не престават да дават най-вече по отношение на Брутният вътрешен продукт. Италия и Испания, по оценка на института, са съдействали „ доста малко “.
Същият разлом се видя и преди срещата в Брюксел: южните страни и Белгия се опълчиха на проекта с съветските активи, до момента в който Германия и Северът упорстваха за него.
Европейски Съюз от 27 на 24
По изискванията на финалната договорка Унгария, Чехия и Словакия въобще няма да вземат участие във финансирането. Европейски Съюз от 27 страни се трансформира в съюз на 24.
На хартия това не би трябвало да е проблем. Общият Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е 18 трилиона евро, против 2 трилиона за Русия. Дори без Норвегия и Англия Европа има ресурсите да спре Путин – в случай че в действителност желае.
Най-тревожното за съдружниците на Украйна обаче е умората на гласоподавателите. Проучване на Politico демонстрира, че в Германия и Франция хората са даже по-склонни да понижат помощта за Киев, в сравнение с в Съединени американски щати.
Пред разлом сред страни, които са изтощени да заплащат, и такива, които в никакъв случай не са плащали задоволително, европейските водачи избраха най-лесния вероятен отговор. И даже той едвам не се провали.
Формулата на Туск – пари или жертви – оголва главния спор в Европейски Съюз към поддръжката за Украйна: какво в действителност са подготвени да дадат 27-те страни, с цел да спасят Украйна и самите себе си?
Отговорът пристигна в четвъртък през нощта в Брюксел: в идеалния случай – нечии други пари.
В 2:56 ч. след среднощ, в дъждовна брюкселска нощ, водачите на Европейски Съюз реализираха договорка за заем от 90 милиарда евро от финансовите пазари, с който Украйна да бъде подкрепена през идващите две години. „ Поехме ангажимент и го изпълнихме “, разгласи ръководителят на Европейския съвет Антониу Коща, написа Politico.
Зад формалната изразителност обаче моделът е явен: разграничен съюз, който месеци наред спори кой да заплати сметката – и евентуално разногласието още не е завършил.
Европа без Америка
От Втората международна война насам Европа разчита на американската военна мощност за личната си сигурност. След февруари 2022 година разчиташе и на американските пари за отбраната на Украйна. След като Доналд Тръмп се върна в Белия дом и приключи финансирането тази година, европейците усилиха приноса си – само че не задоволително, с цел да запълнят празнината.
Така Европейски Съюз беше заставен да търси различен източник на средства.
Германският канцлер Фридрих Мерц и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен имаха проект: потребление на замразените съветски активи, държани в белгийска банка. В продължение на два месеца те се опитваха да убедят останалите водачи.
Белгийският министър председател Барт де Вевер обаче отхвърли, опасявайки се от правосъдни каузи и ответни дейности от страна на Кремъл. Така се стигна до проект Б – общ дълг на Европейски Съюз, обезпечен от бюджета на съюза.
В последна сметка Мерц отстъпи, а аварийният вид събра поддръжка в последния миг. Формално заемът може в миналото да бъде погасен с съветските активи, само че това остава неразбираемо.
Парите не стигат
По данни на Международния валутен фонд Украйна е изправена пред финансова дупка от 72 милиарда евро единствено за идната година.
„ Няма по-голям акт на европейска защита от поддръжката за защитата на Украйна “, съобщи фон дер Лайен преди срещата.
Проблемът е, че доста европейци към този момент не са уверени.
Институтът „ Кил “ регистрира, че новите задължения за помощ през 2025 година може да паднат до най-ниското си равнище от началото на войната. В същото време разликите сред страните се задълбочават.
Франция, Германия и Англия усилиха помощта си, само че скандинавските страни не престават да дават най-вече по отношение на Брутният вътрешен продукт. Италия и Испания, по оценка на института, са съдействали „ доста малко “.
Същият разлом се видя и преди срещата в Брюксел: южните страни и Белгия се опълчиха на проекта с съветските активи, до момента в който Германия и Северът упорстваха за него.
Европейски Съюз от 27 на 24
По изискванията на финалната договорка Унгария, Чехия и Словакия въобще няма да вземат участие във финансирането. Европейски Съюз от 27 страни се трансформира в съюз на 24.
На хартия това не би трябвало да е проблем. Общият Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз е 18 трилиона евро, против 2 трилиона за Русия. Дори без Норвегия и Англия Европа има ресурсите да спре Путин – в случай че в действителност желае.
Най-тревожното за съдружниците на Украйна обаче е умората на гласоподавателите. Проучване на Politico демонстрира, че в Германия и Франция хората са даже по-склонни да понижат помощта за Киев, в сравнение с в Съединени американски щати.
Пред разлом сред страни, които са изтощени да заплащат, и такива, които в никакъв случай не са плащали задоволително, европейските водачи избраха най-лесния вероятен отговор. И даже той едвам не се провали.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ