Икономист: Не еврото, а политиката на страната определя дали ще има поскъпване
Поскъпването след приемането на еврото има непосреден резултат, само че той е доста дребен. Големите промени в ценовите нива са свързани с водените политики в съответните страни членки. Ако българските кабинети водят глупава и рискова политика оттук насетне, жителите ще страдат - вероятни са криза и безработица, само че това няма връзка със самото евро. Това сподели основният икономист в Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов.
Той дефинира Закона за приемане на еврото като пътна карта по пътя към въвеждане на единната валута.
" Относно степента на икономическа конвергенция, страните от Източна Европа, изключвам Словения и Естония, са били в нашето състояние. Българската банкова система е по-готова от тези на страните, приели еврото преди 10-15 години. Делът на безкасовите заплащания у нас е доста огромен - а това значи, че не би трябвало да вършиме нищо, в случай че парите ви са в банка. Ако едно държавно управление е фискално безконтролно, позволява огромни бюджетни дефицити и внезапен растеж на пенсии и заплати, без да стои зад това стопански напредък, тогава има инфлационен напън. Това обаче няма директна връзка с валутата ", изясни Богданов.
Според него измежду непреките изгоди от приемането на еврото е по-добрата видимост на финансовия пазар. " Свързано е и с повече вложения - което води до по-добре платени работни места, както и понижен политически риск ", добави икономистът в ефира на Нова.
България е в развой на присъединение към еврозоната, като задачата е въвеждане на еврото на 1 януари 2026 година Процесът включва няколко основни стадия:
1. Въвеждане на валутен ръб (1997)
На 1 юли 1997 година България вкарва валутен ръб, фиксирайки лв. към немската марка. След въвеждането на еврото през 1999 година, левът автоматизирано се обвързва с него по курс 1.95583 лв. за 1 евро, който остава неизменен и до през днешния ден.
2. Присъединяване към ERM II и Банковия съюз (2020)
На 10 юли 2020 година България се причислява към Валутния механизъм II (ERM II), прочут като „ чакалнята “ за еврозоната. Същата година страната става част от Единния контролен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции, което ускорява стабилността на банковия бранш.
3. Национален проект за въвеждане на еврото (2021)
На 30 юни 2021 година Министерският съвет приема Национален проект за въвеждане на еврото, който дефинира стратегическите и оперативни действия за подмяна на лв. с еврото. Планът планува едномесечен интервал на двойно обращение на двете валути след въвеждането на еврото.
4. Законодателни промени (2024)
През 2024 година са признати основни законодателни промени, в това число Закон за въвеждане на еврото и промени в Закона за Българската национална банка. Тези закони регламентират закрепения обменен курс, интервалите на двойно обозначаване на цените и ограниченията за отбрана на потребителите.
5. Конвергентни отчети и отсрочване на целевата дата
През юни 2024 година Европейската централна банка и Европейската комисия ще разгласяват конвергентен отчет, в който се отбелязва, че България към момента не покрива критерия за ценова непоклатимост (инфлация). Това води до отсрочване на целевата дата за въвеждане на еврото за 1 януари 2026 г.
6. Текущи дейности и упования
През февруари 2025 година България публично подава искане за ексклузивен конвергентен отчет, с цел да се оцени готовността на страната за приемане на еврото. Очаква се, при позитивна оценка, България да вкара еврото на 1 януари 2026 г.
Процесът на присъединение към еврозоната е сложен и изисква осъществяване на стопански и правни критерии. България продължава да работи по осъществяването на нужните условия, като задачата е сполучливото въвеждане на еврото през 2026 г.
Той дефинира Закона за приемане на еврото като пътна карта по пътя към въвеждане на единната валута.
" Относно степента на икономическа конвергенция, страните от Източна Европа, изключвам Словения и Естония, са били в нашето състояние. Българската банкова система е по-готова от тези на страните, приели еврото преди 10-15 години. Делът на безкасовите заплащания у нас е доста огромен - а това значи, че не би трябвало да вършиме нищо, в случай че парите ви са в банка. Ако едно държавно управление е фискално безконтролно, позволява огромни бюджетни дефицити и внезапен растеж на пенсии и заплати, без да стои зад това стопански напредък, тогава има инфлационен напън. Това обаче няма директна връзка с валутата ", изясни Богданов.
Според него измежду непреките изгоди от приемането на еврото е по-добрата видимост на финансовия пазар. " Свързано е и с повече вложения - което води до по-добре платени работни места, както и понижен политически риск ", добави икономистът в ефира на Нова.
България е в развой на присъединение към еврозоната, като задачата е въвеждане на еврото на 1 януари 2026 година Процесът включва няколко основни стадия:
1. Въвеждане на валутен ръб (1997)
На 1 юли 1997 година България вкарва валутен ръб, фиксирайки лв. към немската марка. След въвеждането на еврото през 1999 година, левът автоматизирано се обвързва с него по курс 1.95583 лв. за 1 евро, който остава неизменен и до през днешния ден.
2. Присъединяване към ERM II и Банковия съюз (2020)
На 10 юли 2020 година България се причислява към Валутния механизъм II (ERM II), прочут като „ чакалнята “ за еврозоната. Същата година страната става част от Единния контролен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции, което ускорява стабилността на банковия бранш.
3. Национален проект за въвеждане на еврото (2021)
На 30 юни 2021 година Министерският съвет приема Национален проект за въвеждане на еврото, който дефинира стратегическите и оперативни действия за подмяна на лв. с еврото. Планът планува едномесечен интервал на двойно обращение на двете валути след въвеждането на еврото.
4. Законодателни промени (2024)
През 2024 година са признати основни законодателни промени, в това число Закон за въвеждане на еврото и промени в Закона за Българската национална банка. Тези закони регламентират закрепения обменен курс, интервалите на двойно обозначаване на цените и ограниченията за отбрана на потребителите.
5. Конвергентни отчети и отсрочване на целевата дата
През юни 2024 година Европейската централна банка и Европейската комисия ще разгласяват конвергентен отчет, в който се отбелязва, че България към момента не покрива критерия за ценова непоклатимост (инфлация). Това води до отсрочване на целевата дата за въвеждане на еврото за 1 януари 2026 г.
6. Текущи дейности и упования
През февруари 2025 година България публично подава искане за ексклузивен конвергентен отчет, с цел да се оцени готовността на страната за приемане на еврото. Очаква се, при позитивна оценка, България да вкара еврото на 1 януари 2026 г.
Процесът на присъединение към еврозоната е сложен и изисква осъществяване на стопански и правни критерии. България продължава да работи по осъществяването на нужните условия, като задачата е сполучливото въвеждане на еврото през 2026 г.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ