Пощите са най-тъжното отражение на мрачния български преход, който продължава

Пощите са най-тъжното отражение на мрачния български преход, който продължава като несекващо проклинание. Нека единствено да напомня, че те са главен детайл от националната сигурност. Няма страна без пощи. Няма страна без железници. А в този момент си представете в какво положение са тези два бранша у нас.
Всеки, влизал в поща, знае - затворени салони, зъзнещи служителки, компютри от 1995 година, столове от средата на предишния век, олющени тавани, балатум от времената на Вълко Червенков. Пощите целеустремено бяха ударени, с цел да могат хищните буржоазен и пазарни ползи да пируват с тяхната благосъстоятелност.
Тези дни се носи новината, че чиновниците на пощите са подготвени за стачка. Те желаят обикновено нарастване на заплатите, само че с цел да го получат, би трябвало да има най-малко обикновено схващане за страна. А то бе унищожавано целеустремено.
Пощите станаха курбан за частните компании. Железниците бяха посечени в името на автобусните транспорти и тировете, и през днешния ден България е страна на бизнес ползите, а не на личните си жители.
Пощальонът, беше написал преди време Дейвид Брин, превъзходен фантазьор, е знак на страната. Когато има пощальони, значи страната е на мястото си и действа вярно. Когато пощальоните се готвят да стачкуват, значи към този момент съвсем нищо не е останало...
Нито сигурност, нито предвидимост, нито страна, а най-вероятно - и жители.