Пощальонът днес е различен. Особено този, който разнася писма в

Пощальонът през днешния ден е друг. Особено този, който разнася писма в малко обитаемоте места на България. Не носи шапка, няма костюм. Чантата му е съвсем празна. Красимир Пазвантов се влюбва в специалността едвам 16-годишен, само че наследява пощальонската чанта на 34. О

Б еше ли влиятелна , желана специалност ?

За мен беше влиятелно , тъй като постоянно си в час с политиката , с всичко . Като за авторитет , не знам по какъв начин да ви отговоря . Бях мераклия и млад по това време . Сега също . Основното е , че с хората би трябвало да се държиш извънредно отзивчиво , почтено . Честност и честност . Ние работим единствено с пари и с вестници . Същевременно има и доста отговорности . Писмата . То едно време имаше и телеграми , когато започнах . Сега мобилната връзка ликвидира тези неща , само че писмата си вървят , както би трябвало .

Картичките са към този момент необичайност. Отдавна не е носил новина за женитба или новородено.

„ Картички идват единствено за Нова година, нормално от чужбина. Ние имаме тук доста гастарбайтери. В Германия единствено от моето село има 15 индивида, Лондон имаме четирима и когато си дойдат за Коледа е луксозно. Селото става за мен град, разбирате ли? Няма къде да се паркира “, изяснява Красимир Пазвантов.

Дали идват писма от други страни ?

Идват постоянно . Вчера имахме едно , дори едно има тук , единствено , че не го погледнах на британски ли е . Не , това е немско . Немската поща . Четем ги тук , с моя негоден френски .

Красимир разнася пощенските колета в шест малко обитаеми места в Смолянска област. Почти всички писма се предават от ръка в ръка, тъй като пощенски кутии в обитаеми места като тези няма.

„ По моето село си вървя пешком, то не е доста надалеч – 1-2 км., а тук с джип. Няма случай да ми е закъсал до в този момент, а годините са доста. Без джипа не става “, прибавя той.

А има ли място , на което ходите единствено за един или двама ?

Да , има . В Орловица 4-5 индивида живеят . И там още една махала има , живее един човек . Ако не друго , ще ми се обади за нещо , хлебец ще му занеса , може един кг наденица , в случай че реши . Отклонява 1 км , но няма по какъв начин - писмо ще получи , известие . Като пристигна , би трябвало да отида да го намеря .

В джипа на Красимир има повече храна, в сравнение с писма за хората.

„ Много постоянно разпространявам лекарства, медикаменти, което не ми е работа, но пристигна тук, прати тук баща, баба, дядо. Хляб им карам. Раздавам пенсии “, прибавя той.

Според Красимир за хората от този район на България пощата значи всичко.

„ Просто, в случай че няма и пощата, не мога да си показва какво. Те хората не могат да си заплащат сметките. То в този момент онлайн, има, само че не може баба Иванка на 91 години да си заплати тока по интернет, в случай че няма внучета и деца. Това са комплицирани работи, малко като хартиената бюлетина “, прибавя той.

Н а какво ви е научила специалността ?

Ч естност , то това е главното , би трябвало да си почтен с хората и финансова дисциплинираност . Ко лк о годин и работя и нямам с лучай да са ме надчели 1 лева или по този начин са ме научили родителите . Твоето си е твое и непознатото си е непознато .

Липсва ли Ви нещо ?

Н а днешно време на всекиму липсва нещо , само че значимо е човек да привиква и да умее да живее с това , което има .

За Красимир най-ценното, което му дава специалността, е общуването с хората. Днес той не е просто куриер, той е същински вестоносител и връзка на хората със актуалния свят.