Помирението между България и Македония: рано е за еуфория
Посещението на новия македонски министър председател Зоран Заев в нашата страна даде съображение на политическите анализатори да приказват за положителна, историческа смяна в връзките сред двете прилежащи балкански страни. Обективно видяно, има учредения за такива оценки. Езикът на дипломацията е език на жестовете и знаците.
Поклонението пред паметника на българскияЦар Самуил, което направиха Борисов и Заев, думите на македонския министър председател за нуждата от " затваряне на страницата на национализма " и изчистването на македонските учебници по история от " всичко, което опонира на новия дух на съдействие " сред двете страни – това са ясни сигнали, които приказват за блян към доближаване. Не би трябвало да пропущаме и обстоятелството, българските Патриоти, като зам.-председателя на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, освен не подложиха на рецензия, а приветстваха визитата на водача на Социалдемократическия общ брой на Македония /СДСМ/ Заев.
Но преди да бъде подписан договорът за добросъседство (заявката е това да стане в Скопие при започване на август, когато двете страни ще празнуват дружно Илинден), би трябвало да бъдат уредени други надалеч по-важни въпроси. Те отиват оттатък езика на знаците.
На първо място, в член 49 от Конституцията на Македония от 17 ноември 1991 година се споделя, че:
Република Македония се грижи за ситуацията и правата на членовете на македонския народ в прилежащите страни, както и емигрантите от Македония, предизвиква тяхното културно развиване и укрепва връзките си с тях. Република Македония се грижи за културните, икономическите и обществените права на жителите на Републиката в чужбина.
Тази думи могат да бъдат интерпретирани като предоставяне на зелена светлина или даже поощряване на намесата на управляващите в БЮРМ във вътрешните работи на други страни, включително България. Определени кръгове в Скопие настояват, че в нашата страна има " македонско малцинство ". Очевидно въпросът е политически. По отношение на член 49 от македонската Конституция терзания са изказвани освен от България, само че и от други балкански страни. В наш интерес е този въпрос да бъде организиран и това да бъде сложено като изискване преди подписването на контракта.
Второ, разногласието за съществуването на по този начин наречения " македонски език " остава. Гърция не признава неговото битие, а редица български езиковеди считат, че " македонският " е трета книжовна норма на българския (заедно с българския литературен език и езика на банатските българи). Когато през 1999 година министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха декларация за другарство и съдействие, това стана на езиците на двете страни – български и македонски. Има учредения да се твърди, че по този метод българска страна е направила прекомерно огромна отстъпка към нашата съседка, тъй като по този начин е признала съществуването на обособен, македонски език. Езиковият спор също би трябвало да бъде организиран преди да се пристъпи към подписването на контракта.
Трето, предстоящо стъпките подхванати от премиера Заев по връзки на България, бяха оценени доста сериозно от неговите съперници в Скопие, които побързаха да го нарекат " изменник " ). Ако Македония попадне още веднъж в примката на политическата рецесия, това може в случай че не да осуети, то да забави напредъка в връзките сред двете страни.
Въпреки посоченото, и София, и Скопие имат дълготраен, бездънен интерес от помиряването. Вече 12 години Македония е претендент за член на НАТО и Европейски Съюз. България се преглежда от елементарните македонци като врата към Европейски Съюз, над 35 000 от тях са получили българско поданство. На първо място, България може, както ясно дадоха да се разбере министър председателите Борисов и Заев, да лобира за приемането на нашата югозападна съседка в Европейски Съюз и НАТО. Разбира се, главната спънка във връзка с влизането на Македония в НАТО остава Атина, която едностранно наложи несъгласие върху кандидатурата на Скопие. В момента индикациите от Гърция обаче също са положителни. Спорът за името на нашата съседка, която по гледище на Атина носи краткотрайното название " Бивша Югославска Република Македония " – БЮРМ или FYRM, евентуално може да бъде преодолян.
Приемането на Македония в Европейски Съюз на доктрина ще способства са стопански разцвет на балканската страна, чието население е малко над 2 млн. души. Основният интерес на Скопие тук е ориентиран към приемането на достъп до апетитните европейски фондове. Остава въпросът обаче дали средствата получени от Брюксел няма да потънат като вода, излята в пясъка. Както демонстрира показателят на Transparency International за 2016 година, Македония е мощно наранена от метастазите на корупцията в обществения бранш. Страната заема нежеланото 90-то място. По предните позиции в ранглистата на Transparency International приказват за " по-чисти " институции, първенец в това отношение е Дания. 75-тото място на България несъмнено също е знак за паника (нашата страна има по-голям проблем с корупцията освен спрямо другите страни в Европейски Съюз, само че също по този начин Руанда, Намибия, Куба, Буркина Фасо и други, вж. https://www.transparency.org).
Второ, България е един от главните търговски сътрудници на Македония. Страната ни е на 4-то място по значителност в това отношение след Сърбия, Германия и Гърция. И Скопие, и София биха спечелили от подобряването на инфраструктурата свързваща двете страни – построяването на автомагистралата има несъмнено стопанско значение.
Трето, политическата непоклатимост на Македония е основна за България като прилежаща страна. Като България, Македония е мултиетническа страна, институционализирала етническия разлом, с цел да се избегнат кръвопролитията. В нея има редица етнически партии. Около 33% от популацията на Македония, в която водещата вяра е източното православие, се дефинират като мюсюлмани (етническите албанци са най-малко към 25% от населението; турците са към 4%, има към 3% роми и т.н.). Членството на Македония в Европейски Съюз и НАТО би дало спомагателни гаранции за устойчивостта и равновесието на политическата система на страната; то би осуетило опитите за интервенция и дестабилизация на района от страна на Русия.
В умозаключение, политическата обстановка и конфигурацията на националните ползи наподобяват обнадеждаващо за връзките сред България и Македония. Вече се работи по посока на решаването на обрисуваните нагоре проблеми. Но ясната сметка, която би трябвало да си дадем, с цел да останем реалисти и да не попаднем в плен на приповдигната атмосфера и еуфорията от последните дни, е че те не престават да съществуват.
Поклонението пред паметника на българскияЦар Самуил, което направиха Борисов и Заев, думите на македонския министър председател за нуждата от " затваряне на страницата на национализма " и изчистването на македонските учебници по история от " всичко, което опонира на новия дух на съдействие " сред двете страни – това са ясни сигнали, които приказват за блян към доближаване. Не би трябвало да пропущаме и обстоятелството, българските Патриоти, като зам.-председателя на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, освен не подложиха на рецензия, а приветстваха визитата на водача на Социалдемократическия общ брой на Македония /СДСМ/ Заев.
Но преди да бъде подписан договорът за добросъседство (заявката е това да стане в Скопие при започване на август, когато двете страни ще празнуват дружно Илинден), би трябвало да бъдат уредени други надалеч по-важни въпроси. Те отиват оттатък езика на знаците.
На първо място, в член 49 от Конституцията на Македония от 17 ноември 1991 година се споделя, че:
Република Македония се грижи за ситуацията и правата на членовете на македонския народ в прилежащите страни, както и емигрантите от Македония, предизвиква тяхното културно развиване и укрепва връзките си с тях. Република Македония се грижи за културните, икономическите и обществените права на жителите на Републиката в чужбина.
Тази думи могат да бъдат интерпретирани като предоставяне на зелена светлина или даже поощряване на намесата на управляващите в БЮРМ във вътрешните работи на други страни, включително България. Определени кръгове в Скопие настояват, че в нашата страна има " македонско малцинство ". Очевидно въпросът е политически. По отношение на член 49 от македонската Конституция терзания са изказвани освен от България, само че и от други балкански страни. В наш интерес е този въпрос да бъде организиран и това да бъде сложено като изискване преди подписването на контракта.
Второ, разногласието за съществуването на по този начин наречения " македонски език " остава. Гърция не признава неговото битие, а редица български езиковеди считат, че " македонският " е трета книжовна норма на българския (заедно с българския литературен език и езика на банатските българи). Когато през 1999 година министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха декларация за другарство и съдействие, това стана на езиците на двете страни – български и македонски. Има учредения да се твърди, че по този метод българска страна е направила прекомерно огромна отстъпка към нашата съседка, тъй като по този начин е признала съществуването на обособен, македонски език. Езиковият спор също би трябвало да бъде организиран преди да се пристъпи към подписването на контракта.
Трето, предстоящо стъпките подхванати от премиера Заев по връзки на България, бяха оценени доста сериозно от неговите съперници в Скопие, които побързаха да го нарекат " изменник " ). Ако Македония попадне още веднъж в примката на политическата рецесия, това може в случай че не да осуети, то да забави напредъка в връзките сред двете страни.
Въпреки посоченото, и София, и Скопие имат дълготраен, бездънен интерес от помиряването. Вече 12 години Македония е претендент за член на НАТО и Европейски Съюз. България се преглежда от елементарните македонци като врата към Европейски Съюз, над 35 000 от тях са получили българско поданство. На първо място, България може, както ясно дадоха да се разбере министър председателите Борисов и Заев, да лобира за приемането на нашата югозападна съседка в Европейски Съюз и НАТО. Разбира се, главната спънка във връзка с влизането на Македония в НАТО остава Атина, която едностранно наложи несъгласие върху кандидатурата на Скопие. В момента индикациите от Гърция обаче също са положителни. Спорът за името на нашата съседка, която по гледище на Атина носи краткотрайното название " Бивша Югославска Република Македония " – БЮРМ или FYRM, евентуално може да бъде преодолян.
Приемането на Македония в Европейски Съюз на доктрина ще способства са стопански разцвет на балканската страна, чието население е малко над 2 млн. души. Основният интерес на Скопие тук е ориентиран към приемането на достъп до апетитните европейски фондове. Остава въпросът обаче дали средствата получени от Брюксел няма да потънат като вода, излята в пясъка. Както демонстрира показателят на Transparency International за 2016 година, Македония е мощно наранена от метастазите на корупцията в обществения бранш. Страната заема нежеланото 90-то място. По предните позиции в ранглистата на Transparency International приказват за " по-чисти " институции, първенец в това отношение е Дания. 75-тото място на България несъмнено също е знак за паника (нашата страна има по-голям проблем с корупцията освен спрямо другите страни в Европейски Съюз, само че също по този начин Руанда, Намибия, Куба, Буркина Фасо и други, вж. https://www.transparency.org).
Второ, България е един от главните търговски сътрудници на Македония. Страната ни е на 4-то място по значителност в това отношение след Сърбия, Германия и Гърция. И Скопие, и София биха спечелили от подобряването на инфраструктурата свързваща двете страни – построяването на автомагистралата има несъмнено стопанско значение.
Трето, политическата непоклатимост на Македония е основна за България като прилежаща страна. Като България, Македония е мултиетническа страна, институционализирала етническия разлом, с цел да се избегнат кръвопролитията. В нея има редица етнически партии. Около 33% от популацията на Македония, в която водещата вяра е източното православие, се дефинират като мюсюлмани (етническите албанци са най-малко към 25% от населението; турците са към 4%, има към 3% роми и т.н.). Членството на Македония в Европейски Съюз и НАТО би дало спомагателни гаранции за устойчивостта и равновесието на политическата система на страната; то би осуетило опитите за интервенция и дестабилизация на района от страна на Русия.
В умозаключение, политическата обстановка и конфигурацията на националните ползи наподобяват обнадеждаващо за връзките сред България и Македония. Вече се работи по посока на решаването на обрисуваните нагоре проблеми. Но ясната сметка, която би трябвало да си дадем, с цел да останем реалисти и да не попаднем в плен на приповдигната атмосфера и еуфорията от последните дни, е че те не престават да съществуват.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ