Посещение на българския министър-председател Георги Кьосеиванов в Германия през 1939

Посещение на българския министър-председател Георги Кьосеиванов в Германия през 1939 година Снимка: Пресфото-БТА/Архив

Между 5 юли и 11 юли 1939 г.  министър-председателят Георги Кьосеиванов е на посещаване в Германия, където разговоря с Адолф Хитлер. Визитата му в Берлин е необятно отразена както в българските, по този начин и в европейските вестници и списания, напомня Българска телеграфна агенция.

Три държавни управления управлява Георги Кьосеиванов - правист, политик и посланик. Първото държавно управление, което образува на 23 ноември 1935 година, е безпартийно, формирано от  граждански и военни дейци, провеждащи политиката на двореца. Управлява до 4 юли 1936 година  Второто и третото са в навечерието и по време на Втората международна война.

Анализи в непознатите вестници се вършат още преди Кьосеиванов да тръгне за Берлин. В бюлетина „ Служебен обзор на непознатия щемпел “ на Българска телеграфна агенция написа:

„ На 3 юли 1939 година вестник " Таймс ", в дописка от своя сътрудник в София, под заглавие " Български неутралитет " написа: " Говори се, че българският министър-председател няма да подписва никакъв политически пакт в Берлин. Би могло да се чака господин Кьосеиванов да даде в Берлин устни уверения, че България ще остане вярна на своята политика на неутралитет и че тя не може да се откаже от своите териториални претенции.

Предвиденото посещаване на господин Стойчо Мушанов (председател на парламента)  в Париж и Лондон през тази седмица било отсрочено, с цел да се избегне неговото съвпадение с визитата на министър-председателя в Берлин. “ 

В бюлетините си Българска телеграфна агенция оповестява в детайли за визитата на Георги Кьосеиванов в Берлин:

Берлин, 5 юли 1939 година /БТА/ Днес в 14 ч. 30 м. на гара Анхалт в Берлин дойде специфичният трен, с който пътува от границата министър-председателят на България господин Кьосеиванов и съпътстващите го госпожа и госпожица Кьосеиванови и другите публични лица. На берлинската гара Анхалт гостите бяха посрещнати от райхсминистъра на външните работи и госпожа декор Рибентроп, от държавния министър господин Майснер, от кмета на Берлин доктор Липер, от шефа на полицията господин Люце, от други висши служители от министерството на външните работи и другите ведомства и от висши функционери на Националсоциалистическата партия. 
В 15 ч. 40 м. министър-председателят господин Кьосеиванов, дружно с българския пълномощен министър господин Драганов, направи посещаване на райхсминистъра на външните работи господин декор Рибентроп, който върна визитата в 16 ч. 30 м.
В 17 часа министър-председателят господин Кьосеиванов бе признат от фюрера и райхсканцлер в новото канцлерство на „ Вилхелмщрасе “ 78. Довечера господин Хитлер дава вечеря в " Дома на фюрера “ в чест на господин Кьосеиванов.

Българска телеграфна агенция наблюдава реакциите в печата след срещата на Кьосеиванов с Хитлер:

В. „ Дейли мейл “ на 7 юли 1939 година написа: " Европа е толкоз неспокойна, та даже и паузите сред една рецесия и друга повдигат тревожни въпроси. Погледът е ориентиран към неспокойните Балкани. Това е една област, в която всеки път могат да изникнат бъркотии. Двама представители на Югоизточна Европа през днешния ден се радват на сърдечен банкет в Берлин. Единият от тях е господин Кьосеиванов, български министър-председател, другият е полк. Берт – шеф щаб на унгарската войска.  

Интерес и угриженост провокира визитата на българския министър-председател в Европа. От страниците на бюлетина на Българска телеграфна агенция „ Служебен обзор на непознатия щемпел “  четем заглавията: 

" България отива към Оста " в уводна публикация на в. " Тан " от 5 юли: " Посещението на господин Кьосеиванов в Берлин провокира безпокойствие на Балканите “, написа  в. " Нюз кроникъл “ на 8 юли; 
" Какво ще прави България “, разяснява в уводна публикация в. " Джумхуриет “; списание " Грейт Бритън енд ист “ от 13 юли 1939 година помества разбор под заглавие " България не е муха за берлинската паяжина “;
Краковският " Илюстровани пощальон “ написа разбор със  заглавие " Изкушаването на България с немски обещания “.

В бюлетините си Българска телеграфна агенция помества материали за отзвука в немския щемпел от визитата:

Берлин, 8 юли 1939 година /ГТА/ Като разяснява визитата на българския министър-председател господин Кьосеиванов, " Дойче дипломатиш-политише кореспонденц " написа апропо: " Това посещаване даде на международното публично мнение, доколкото то е добросъвестно, ново доказателство за същинската основа на връзките сред Германия и югоизточните страни. Естествено е Германия да има особена благосклонност към ориста на България, на някогашната си съюзница, с която е поддържала постоянно връзки на сърдечно доверие. Обаче тая благосклонност не е в ущърб на законните ползи на страните, с които България разделя своето витално пространство. “

В бюлетина " Преглед на задграничния щемпел " на Българска телеграфна агенция четем:

Германски щемпел: Едно естествено другарство

" Франкфуртер цайтунг " (9.VII.1939) написа: Три дни българският министър-председател бeшe посетител на немското държавно управление и на немския народ. Комюникето по отношение на резултата на вoдeнитe с фюрера и другите държавници на Германия диалози акцентира заздравяването на естественото и обичайно другарство сред двете страни, както и по отношение на Италия, с помощта на което България е и ще остане един фактор на реда и на мира в Югоизточна Европа. Още преди известно време в едни български мнения се сподели, че политиката на спокойно съгласие, за която Германия се застъпва със своя престиж и от която България чака реализирането на своите претенции, не съставлява никаква политика на " постоянно обвързани ръце ". Тъкмо това е най-решителният резултат от интензивността на немската политика в Югоизточна Европа, през последните две години на неподвижни форми и правила на балканската политика. Ревизията, която от този момент е в придвижване цели едно принципиално ново групиране на балканските сили и на техните връзки по отношение на Великите сили, което към този момент частично, било посредством непосредствени решения, било посредством последствени реакции, се прави. Покрай Югославия, която с помощта на другарските си връзки с Италия,  на положителните си връзки с Германия, е гаранцията за една естествена общественост със силите на Оста, и България, под политическото управление на господин Къосеиванов, ясно разбра, че би трябвало на първо време да обясни своите връзки с онази страна, която се грижи за едно хармонично преустрояване на Европа. 

***

Швейцарски щемпел: Райхът и България

" Журнал дьо Женев " (8.VII.1939) в уводна публикация, под надпис " Райхът и България " апропо написа: " Г-н Кьосеиванов, написа в. " Тан ", прави своето посещаване в Берлин в един миг, когато една огромна дипломатическа акция е стартирана в Балканите и когато за народите от Югоизточна Европа е подложен въпросът да се дефинират или на страната на демократическите сили или на страната на тоталитарните сили, дружно с всичките последствия, които това може да донесе за заздравяването на мира или за увеличение на интернационалния безпорядък. "

С слагането на българското държавно управление пред тази алтернатива, съгласно нас, се прави огромна политическа неточност. Съображенията, които попречват България да се причисли понастоящем към Франция и Англия, са свързани с историята, с националната психология; с вътрешната политика; със стопанското състояние.
България не се е отказала от никое от своите претенции: изход на Бяло море, връщане на една част от Добруджа, отстъпена на Румъния. Политиката на господин Кьосеиванов не е отмъстителна политика; тя не се основава нито на използването на мощ, нито на заплаха; само че в случай че той би подписал едно споразумение, което би било еднакво на отвод от националните претенции, той би рискувал да бъде затрит от националната гняв.
Наистина в някои опозиционни среди пораства пропагандата в интерес на една по-бойна външна политика. А известно е доколко в една страна вътрешната политика въздейства върху връзките с другите нации. Да се тика господин Кьосеиванов да избира през днешния ден сред Берлин и Париж, това значи да се слага в едно грубо усложнение.

Най-сетне, от стопанска позиция България, с цел да живее, има потребност от италианския и немски пазари. Ние намираме у нея едно състояние, което, без да бъде тождествено, наподобява на това на Югославия. Райхът се появи прекомерно предвидлив: той провежда по безупречен метод своята търговия в Балканите, до момента в който прекомерно дълго време Лондон и Париж пренебрегваха тази по този начин значима страна на близкоизточния въпрос. Декларациите за благосклонност не стигат. България и Югославия би трябвало да продават своите творби: а с цел да продават на Германия, купуват от нея; откъдето и наложителната нужда да поддържат положителни връзки с Берлин, откъдето и визитата на господин Кьосеиванов в столицата на Райха.

При днешната стратегическа обстановка двете огромни славянски страни имат явен интерес да следват една политика на равновесие. В случай на общо сблъскване, въпросът за опазване или занемаряване на неутралитета ще сложи безспорно отначало за тях, може би в друга светлина. Но през днешния ден той не се слага. Югославия, която няма претенции за предявяване, се усеща по-солидарна в сравнение с България, с останалите балкански страни Гърция, Румъния и Турция. София, от своя страна, беше почнала през последните месеци едно сплотяване с тях, което, обаче, общият дипломатически разгар осуети.

Между София и Белград връзките са станали още по-интимни. Положението на двете страни е внимателно сред двата блока от сили, това на Югославия, на първо място – по стратегически съображения, това на България - по исторически и  психологически съображения. А това е една причина допълнително България и Югославия, в границите на вероятното, да вършат общо дело.

***

Унгарски щемпел: Мястото на България в Европа

" Пестер лойд " (8.VII.1939) написа: Приключеното посещаване на българския министър-председател господин Кьосеиванов дава мотив на интернационалното публично мнение за разнообразни мнения по отношение на държането на България по отношение на настоящите въпроси на международната политика. Посещението стана в един миг, който се характеризира посредством своята остра дипломатическо-тактическа игра. Чрез гаранционната политика, провеждана от Англия и Франция, Балканите станаха още веднъж обект на политиката на европейските велики сили. Днес към този момент може да се установи, че има балкански страни, които не желаят да бъдат обхванати от колелото на европейските несъгласия и които виждат в цялостната своя независимост за решения, най-хубавата гаранция за своята самостоятелност. Към тези страни, около Югославия, принадлежи и България.

Понятно е при такива условия, че средите на демократическите сили наблюдават берлинското пътешестване на българския министър-председател с известно отегчение. Както постоянно, когато Германия става сцена на непознати държавни визити, се стартира една акция на съмнения и разпространяване на всякакви клюки. Едновременно с това, обаче, се вижда и една друга наклонност: по този начин в. " Тан “ в една уводна публикация прави опит да омаловажи резултатите на това посещаване и написа, че в действителност се касаело единствено до едно посещаване на вежливост, че България била решена да не се причислява към никоя от групите и че тя желала да резервира своята независимост на деяние.

В Берлин желаеха единствено да подчертаят приятелския темперамент на германо-българските връзки, както и смисъла на това подсилено от значимия икономически миг другарство. От немска страна се почита изцяло това, което българите назовават собствен " неутралитет “, за което, обаче, меродавният в. " Зора “, преди няколко дни писа, че " неутралитет не значи изолация ". Затова и българската политика е твърдо решена да задълбочи другарските връзки с Германия и също по този начин, по пътя на откровено съгласие с Югославия, да върви все напред. В тези рамки е и подреждането на България в днешната европейска политика.

Споменатата публикация на „ Тан “ сочи и самата точка, която разделя България от силите-гарантки: териториалните ревизионистични претенции на България, чиито етнографски и исторически права са неоспорими. България се отхвърли да се причисли към Балканското съглашение и заради това, тъй като посредством своето присъединение би признала основаното от мирния контракт статукво. Оттогава ситуацията се промени, защото Англия и Франция дадоха на Гърция и Румъния едностранни гаранции, и в този момент тези страни не се смятат за поканени да създадат жертви в интереса на едно спокойно съгласие. Обстоятелството, че тази гаранционна политика повлия нездравословно, както върху мирното развиване, по този начин и върху ползите на самите западни сили, се признава през днешния ден даже и от опозиционния вестник " Манчестер гардиан “, който горчиво се оплаква, че Англия и Франция от години " са пренебрегвали “ значимата за тях от стратегическо становище България. Вестникът мисли, че този пропуск може да се поправи в този момент, само че не се вижда единствено по какъв начин тази нова политика би могла да се съгласува с абсолютно дадените от Англия гаранции. България, обаче, при всички външно-политически решения ще се управлява извънредно от българските ползи.

***

Печатът на Ватикана

" Обсерваторе Романо " (9.VII.1939) написа: Посещението на българския министър-председател Кьосеиванов в Берлин е било следено с огромен интерес в европейските столици. Балканите са една от рисковите зони на европейския мир и ситуацията на България в Балканите е от капитална значимост в тоя миг. В обикновено време това посещаване не би имало никакъв извънреден темперамент. Но в един миг, в който политиката на Оста се преплита с Балканското състояние, вследствие напредъка на немския контрол върху Дунав и окупирането на Албания от Италия, връзките на София с Берлин стават предмет на деликатно изследване.

България е единствената от победените и оживели страни, която не се е облагодетелствала (или заради едностранен почин или в резултат на спогодбите) от никаква форма на териториален ревизионизъм. Германия, Унгария и Турция промениха напоследък границите, които бяха избрани от мирните контракти. Наопаки, Ньойският контракт продължава да държи българската страна в границите, които бяха начертани в края на войната. Само в една области ревизионизмът е бил координиран: в региона на въоръженията. Всъщност, в резултат на една конвенция със съседите, България още веднъж доби независимост да се превъоръжава. Но в случай че военните ограничавания на Ньой са през днешния ден мъртва писмен знак, териториалните ограничавания са в този момент повече отвсякога в действие. София, въпреки и да повдига настояванията си, до момента не е дала белези, че желае да промени ситуацията на нещата с едностранни почини или пък с уречен ревизионизъм.

Неподвижността на България значително се дължи на Балканското съглашение, чиято основна цел е да поддържа балканското териториално статукво. Но от известно време насам устройството на Балканското съглашение може да се смята навлязло в критическа фаза или най-малко във фаза на видоизменение. В началото Югославия подписа контракти с България и Италия, т. е. с две страни, които имаха несъвпадащи ползи с Балканското съглашение. Впоследствие Румъния и Гърция одобриха едностранни гаранции за подкрепяне при положение на нахлуване. По-сетне Турция подписа спогодби - първо с Англия, а след това и с Франция, по силата на които тия народи се задължиха с едно взаимно подкрепяне при положение на нахлуване в средиземноморската област и в балканската област. Югославия остана настрани от тая гаранционна система и визитата на княз Павел в Рим и Берлин акцентира една ориентировка на Белград, отличаваща се от оная на Букурещ, Атина и Анкара.

Следователно, напоследък дипломатическата позиция на балканските страни последователно стартира да се диференцира. Приемането на англо-френските гаранции е, обаче, един доминиращ белег, тъй като три от страните, числящи се към Балканското съглашение, се причислиха към новата политика на западните сили.

Каква функционалност може да има България в границите на това балканско състояние? Съдбата на Балканите значително може да зависи от ориентацията на България. Неотдавна българската столица бе посетена от руския асистент комисар на външните работи и от египетския министър на външните работи. Разговорите, водени от тия лица в София, бяха последвани от формалното посещаване на господин Кьосеиванов в Берлин. В наздравиците, разменени в Берлин, се удостоверяват желанията за съдействие с всички страни. Но в тях не липсват и косвени подмятания за нуждата от ревизионизъм.

Инфо: Българска телеграфна агенция