(Портрет на Учителя - Цветана Щилянова) В едно от посланията

(Портрет на Учителя - Цветана Щилянова)

В едно от посланията си деятел Павел споделя: „ С плътта си послужвам на прегрешението, а с духа си - на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това състояние? " Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си. Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш. Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят. Доброволно или на мощ, човек служи и на плътта си и на духа си. Каквото и да се приказва, каквото и да се написа в свещените книги, невероятно е човек да се освободи от естеството на своята природа. Борбата сред плътта и духа постоянно е съществувала и ще съществува. Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни да са един на различен, толкоз са и нужни за човешкото развиване. Без живота на плътта не може да има никакво развиване. Не се опасявайте от плътта, само че гледайте да я подчините да слугува на духа. Възпитавайте плътта си във всяко направление. Духът, душата и мозъкът не умират. Душата е принцип, духът е принцип и мозъкът е принцип, физическото тяло е резултат на човешкия разум. Умът може да си направи каквото тяло желае.

Здравето на индивида зависи от следните четири неща: от силата на неговия дух, от добротата на неговата душа, от светлината на неговия разум и от мекотата на неговото сърце. За да придобие човек тия качества, би трябвало да има познание. Всеки има дух, душа, сърце и разум, само че не всеки е могъл да ги развие - да развие такива качества у себе си, които да го създадат здрав.

Здравето е резултат на вярна обмяна на силите в организма на индивида, от една страна, както и на вярна обмяна сред душите, въпреки това. Дойде ли някаква болест, тя е нарушаване на закона за вярната обмяна. За да поддържа хармонията на своя организъм, човек би трябвало да храни мозъка си със светли усеща, сърцето си - с чисти усеща, дробовете си - с чист въздух и стомаха си - с чиста здравословна храна. Който желае да бъде здрав, би трябвало да усили количеството на любовта и силата в себе си. Възприемайте повече сила от Слънцето, в случай че желаете да сте жизнерадостни. Радвайте се на изгряващото слънце, в случай че желаете да продължите живота си.

Мнозина ме питат за какво би трябвало да бъде човек добър. Много просто. Човек би трябвало да е добър, с цел да бъде здрав. Доброто, добродетелта е първото изискване за здравето на индивида. Който има мощна воля, той е здрав човек. Неговата кръв е чиста; ръцете, краката, гръбнакът му са здрави. Здравото тяло е резултат на мощна, рационална воля. На първо място здравето зависи от мисълта на индивида. Като знае законите на мисълта и вярно ги ползва, човек е здрав.

Когато бащата и майката се карат, децата почват да боледуват. Там, където има любов сред родителите, децата са здрави. Когато един човек ви ненавижда, той изпраща с погледа си огнени струи към вас и в случай че нервната ви система е разтърсена, може да ви сполети нещо неприятно. Някои хора кълнат и думите им са толкоз мощни, че клетвата може да се сбъдне, изречените думи да улучат. Хората заболяват по единствената причина, че прекъсват връзката си с Божествения свят, в резултат на което се лишават от силите на този свят.

Няма по-силна отрова от негативните мисли, усеща и положения на индивида. Страхът, омразата, подозрението, съмнението са такива токсини. Те са утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят. Може ли при такива положения човек да бъде здрав? Дисхармоничните мисли разстройват мозъчната нервна система; дисхармоничните усеща разстройват симпатичната нервна система, а дисхармоничните действия разстройват мускулната и костната система, физическият и психическият живот са тясно свързани. Някои заболявания не са нищо друго, с изключение на резултат от заклинания от предишното. За всяка беля, несгода или несправедливост, направена на някого, човек възприема неговото неодобрение и проклинание, което внася какофония в организма му и влечение към заболяване. Каквито пожелания насочат хората към сходните си, положителни или неприятни, в края на краищата са ги постигнали. Мощна мощ е човешката мисъл.

Кога става човек нервозен? Когато носи по-голям товар, в сравнение с са опциите му. Съвременните хора се оплакват от неразположение на духа, от изтощение, от раздразнителност. Коя е повода за тези положения? Многобройните им стремежи. Те имат доста стремежи, а малко почва. За да израсне, да даде плод, растението се нуждае от земя.

Остарели сте, тъй като всичкото положително, което минава през вас, не го приемате. Ако ненавиждате някого, вие скъсявате живота си, а в случай че отидете да се примирите, ще продължите живота си. Примирите ли се, обикнете ли всички, които до момента сте ненавиждали, извършите ли всички нужни жертви, вие ще живеете дълго. Всеки, който ненавижда татко си, няма да живее дълго. Щом започнете да се дразните от дребните неща, вие сте влезнали към този момент в старостта. За да не остарявате, не се дразнете. Когато човек стартира доста да бъбри, остарява. Недоволен ли е, целият свят му е крив, той доста бързо остарява. Хората остаряват от незнание и безпокойствия. Ако желаете да остареете по-скоро, оплаквайте се. Който желае да продължи живота си, би трябвало да се въздържа. От какво? Първо от доста ястие. Винаги ще оставаш малко гладен, да не си дояждаш. Така в организма остава прочут ресурс от неизползвана сила, която го обновява. Ако преяждаш, ти съкращаваш живота си. Освен това, като яде, човек би трябвало да бъде удовлетворен от яденето. Значи, доволството продължава живота. Никога да не преяждаш и всеки път да ядеш с признателност и доволство —ето две правила за продължение на живота.

Закон е: любовта отстранява всички недостатъци и недъзи, тя е изключително галактическо течение, което минава през всички живи същества.

Това, което човек непрекъснато мисли, ще пристигна, и това, което непрекъснато отхвърля, и то ще пристигна. Ако помислите, че ще забогатеете, ще забогатеете, в случай че помислите, че ще загазите, ще загазите. Ако мислите, че ще се разболеете, заболяването ще пристигна.

От „ Малка книга за здравето ", Петър Дънов, съставил Никола Нанков, 2004