Горчивината у ЛЕВСКИ: „Дорасъл ли е народът за Свобода…“ ♥ Слава СЕВРЮКОВА за Апостола
(Портрет на Левски, Руска Маринова, 1957)
♥ Думи на огромната наша пророчица за Васил ЛЕВСКИ
„ Съзирам го в ранна възраст с потурки, сини очи, свилено светла коса и кръгло лице. Яде коматче самун, топейки го във водица. По-късно го виждам като възпитаник – изчерпателен, усърден. Виждам го и зрял, огромен и талантлив разум. Води го любовта към племето. По-силна е даже от тази към родната майка. Две усеща го направляват – безрезервност към народа и отплата към потисниците. ”
„ Много непосредствен е с един възрастен духовник. Виждам го – интелигентен дъртак с огромни кафяви очи. Дал му е известна тенденция за образуване на революционните комитети. “ (Говори за дякон Игнатий)
„ Движел се е всеки път изрядно облечен. Много положително усещане оставя в обществото, изключително пред непознати и инцидентни хора. “
„ А той в никакъв случай не се е движел с небогати хора – в никакъв случай, в никакъв случай. Домовете, в които влизаше, бяха доста богати. Софрата – претъпкана. Людете в скъпи облекла – потури в тъмносиви, доста красиви гайтани… “ (велико просветление – те са мотор за икономическа, политическа и духовна независимост.)
„ Свише му се дава ритуалът на клетвата в името на Свободата – върху Евангелието кръстосани пищов и кама “
„ Той е разполагал с значително пари. Те нееднократно са го спасявали от хищните зъби на надвисналата заплаха “.
„ В живота му участва госпожица, скрита зад елегантен воал. Имаше една жена, незадълбочено се мерна някаква кокона… “
„ Идеята за мрежата, за конспирацията не я е измислил самичък. Аз виждам трима-четирима. Там някъде имаше шепа хора. Идеята бе на един от тях – ето, виждам го – само че освен негова… Разискваха нещо сходно. После Левски стартира да събира – отсам, отсам, оттук…Той бе толкоз дискретен… Другите не биваше да знаят кой е, къде отива, какво има в себе си… “
„ Един калугер – доста е кръстосвал България. Лице кръгло, червендалесто, немножко више. Раменете – малко ей така напред. Той единствено му помагаше да се настани и отседне. В друго нищо не му помагаше. “ (За отец Матей Преображенски)
„ В изтляващия момент на живота съжали, че не е довършил святото дело, че племето му още не е готово… “
„ След като го залавят и с рехава, съвсем алегорична защита повеждат от Ловеч към Търново, в мислите на Левски се стаи отчаяние – белким проведените от него комитети не можеха да го освободят?… Обзе го мъка – дорасъл ли е народът за Свобода… “
„ Всеотдаен, борбен дух, подкрепящ онеправданите. С тая задача е на Земята. Така ще е и в идната му поява в плът. “
„ Мене не издаде попа, а оня, който тегли браздата…. ” Безкрайно почтен, Левски е публикуван за пари… Агата, с който беше най-после, тъкмо му сподели кой го е предал “
„ Къде ти е гробът? “ пита Слава духа на Левски. Отговорът е безапелационен „ Там, където ме погребаха. Никъде не са ме местили… “
„ Тялото е там, гдето по-късно е повдигнат популярният негов монумент в столицата. “
„ Погребението е на към петдесетина метра от бесилото. В една естествена релефна хлътналост. Изкопът в скованата от мраз почва е плитък. Земната повърхнина там по това време е била естествено хлътнала и доста по-ниска от околния терен. След Освобождението при новия градоустройствен проект на столицата, с цел да заравнят релефа и изправят улиците на София, наложило се на същото място да се струпа доста, доста пръст – повече от десетина метра. Така заровеният се оказал на забележителна дълбочина. “
„ Аз, доколкото виждам, скелетът в никакъв случай няма да бъде открит и изваден на показ… Защо? А дали народът, ненаправил сериозен опит да освободи Апостола, заслужава да знае къде са костите му?… Виждам ги… Съхранени са елементи от черепа и региона на тазобедрието… Не, в никакъв случай няма да бъдат изкопани и експонирани…Навеки обаче ще остане делото му – висша благородна задача на извисен дух, с която идва на Земята. “
„ Духът на Апостола още не е прероден. След време и това ще се случи, само че към този момент в друго племе. И ще се сбъдне последната му молитва преди страдалческия физически край: „ да работя още веднъж за Свободата “. Бунтарска душа. И отново ще отдаде живот за нея… “
(Левски в пандиза, Добри Добрев, 1967)
(Апостолът на свободата, Жечко Попов, 1958)
(Милост от никого не следа, Иван Петров, 1973)
Из: „ Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова “, Христо Нанев, изд. Факел
Източник: slava-sevrukova.com
Картини: Руска Маринова, 1957; Добри Добрев, 1967, Жечко Попов, 1958, Иван Петров, 1973
