Той работеше като вол и бе най-добросъвестният сред писателите | Гюстав ФЛОБЕР
(Portrait of Gustave Flaubert, circa 1856, by Eugène Giraud)
В тази глава, в тази огромна глава със сини очи – в нея живееше целият свят от началото му до наши дни. Този човек бе видял всичко, всичко бе схванал, всичко бе почувствал, всичко бе измъчен – и все във висша степен.
Ги дьо МОПАСАН, 1890
Какъв удивителен служащ е този Флобер! Той е подготвен да изсече цяла гора за едно чекмедже на своята мебел!
Александър ДЮМА
Той работеше като вол. Флобер вечно ще си остане пример на самообладание, геройство, суровост към себе си и почтеност. Той е най-добросъвестният измежду писателите.
Анатол ФРАНС, 1887
Флобер – последният от художниците – е мазан като исполин. Той към момента играе с героите си и се смее като богохулник – сходно на викинг с гноми. Изпълнен с необикновено дълбоките ползи на вандал, той възбужда нерешителност с неочаквани реакции на възприятията. От всичко това, а не от елементарна жизнеспособност, се роди реалистичният разказ.
Хайнрих МАН, 1910
Фразата на Флобер пее, крещи, звучи гневно и звънко, като тръба, като обой, прелива се като виолончело, нежи се като цигулка, ласкае като флейта.
Ги дьо МОПАСАН, 1876
Вие принадлежите към тези планински хребети, които се раздрусват от всички стихии, само че които нищо не е в положение да съкруши.
Виктор ЮГО, 1857, в писмо до Флобер
Той е наследник на Апулей, наследник на Рабле, наследник на Лабрюйер, наследник на Сервантес и брат на Теофил Готие, родството му с Балзак е доста по-слабо, в сравнение с допускат, и още по-малко е то с философа Стендал.
Ги дьо МОПАСАН, 1876
Бихме определили Флобер с едни думи – гениален… провинциал.
Едмон и Жул дьо ГОНКУР, 1862
Флобер наподобява на поток, който се уталожва… това е един канал, който върви.
Едмон и Жул дьо ГОНКУР, 1864
Светецът на романа е Флобер.
Хайнрих МАН, 1910
Четете Балзак, Флобер, Мопасан – това е наложително, като евангелие.
Максим ГОРКИ, 1911
Гюстав Флобер е цялостен в своите книги. Безполезно е да бъде издирван някъде другаде.
Емил ЗОЛА, 1857
Гюстав Флобер – исполин с детска наивна душа.
Емил ЗОЛА, 1875
Флобер не се е борил, той единствено е презирал.
Хайнрих МАН, 1915
Не познавам човек, който би заслужил повече името на художник от Флобер – целият му живот бе отдаден на изкуството.
Емил ЗОЛА, 1875
Гюстав Флобер бе кадърен и на злоба, само че ненавиждаше той една единствено човешката глупост… Глупаците бяха персонални врагове на Флобер, които той жадуваше да съкруши.
Емил ЗОЛА, 1875
В литературата Флобер бе представител на аристократичния интелектуализъм, който е политическо течение.
Хайнрих МАН, краят на 20-те години
Флобер е на първо място художник. Това значи справедлив публицист.
Ги дьо МОПАСАН, 1876
Той пояснява талмуда като същински равин, евангелието – като духовник, библията – като протестант, и корана – като дервиш.
Ги дьо МОПАСАН, 1876
Флобер има рядко качество – сдържаност. Той намира основната линия, алената нишка, присъщата детайлност – и това е задоволително, с цел да стане картината незабравима.
Емил ЗОЛА, 1880
Той прекарваше край масата дълги часове, без да се помръдне, като работеше настойчиво над своята извънредно сложна задача и приличаше на толерантен и грижлив исполин, който си сложил за цел да постои пирамида от топки за игра. Впечатлителен, с постоянно възбудена нервна система, той се самичък оприличаваше на човек, от който са одрали кожата и който трепва от болежка при най-слабото докосване…
Ги дьо МОПАСАН, 1876
Наивен си остана той до гибелта. Този толкоз остроумен и тъничък наблюдаващ, като че ли умееше да вижда единствено отдалеко живота. Щом единствено се докоснеше до него, щом единствено работата визира и околните му съседи, сякаш пелена му падаше пред очите.
Ги дьо МОПАСАН, 1876
Гюстав Флобер бе доста добър. В него имаше някакъв удивителен ресурс от възторг и доброжелателство към хората.
Анатол ФРАНС, 1887
Една пристрастеност – любовта към литературата – запълваше до дъно живота му до последния ден. Той обичаше литературата със буйна, единствена, всепоглъщаща обич.
Ги дьо МОПАСАН, 1876
Изображения: en.wikipedia.org; Gustave Flaubert, circa 1860; carte-de-visite portrait by Étienne Carjat, The New York Review of Books
