(Portrait of Charlie Chaplin, 1919) Мисля, че е дошъл моментът

Ние сляпо се впуснахме сред грозотата и стадната психология и изгубихме усета си към естетика ~ Чарли ЧАПЛИН

(Portrait of Charlie Chaplin, 1919)

Мисля, че е пристигнал моментът да обобщавам моето мнение по отношение на настоящето състояние в света. В резултат на все по-сложния актуален живот и нахлуването на кинетиката в двайстия век, индивидът е обграден от великански институции, които го заплашват от всички страни от политическа, научна и икономическа позиция. Ние ставаме жертва на ограничавания на мисълта, на наказания и разрешителни.

Тази матрица, в която позволихме да ни излеят, се дължи на неналичието на културна прозорливост. Ние сляпо се впуснахме измежду грозотата и стадната логика на психиката и изгубихме усета си към хармония. Разбирането ни за живота бе притъпено от облагите, властта и монополите. Ние позволихме на тези сили да ни обкръжат, изцяло пренебрегвайки последствията от това.

Науката, лишена от рационално управление или възприятие за отговорност, даде на политиците и на военните оръжия с такава разрушителна мощност, че те държат в ръцете си съдбините на всяко живо създание на земята. Тази несъразмерна власт, предоставена в ръцете на хора, чиито морална отговорност и интелектуална подготвеност в най-хубавия случай не са непогрешими, а в доста случаи подлежат и на подозрение, би могла да докара до една война, която ще унищожи всевъзможен живот на нашата планета. И все пак ние сляпо вървим в тази посока.

Някои учени наподобяват на религиозни фанатици. Те безкрайно дълбаят напред, уверени, че това, което открият, е постоянно за положително и че тяхното научно кредо се основава на морала.

Човекът е животно, което има примитивния инстинкт да се бори да оцелее. Затова неговата досетливост на първо време е развила интелекта му, а едвам в следствие душата му. Затова и научният напредък доста е изпреварил развиването на човешката нравственос.

Алтруизмът напредва постепенно по пътя на напредъка на човечеството. Той се олюлява и се препъва по стъпките на науката. На него му се разрешава да се прояви единствено заради силата на събитията. Мизерията не понижава вследствие на алтруизма или филантропията на държавните управления, а заради действието на силите на диалектическия материализъм.

Карлайл споделяше, че светът ще бъде избавен от хора, които мислят. Но с цел да може човек да мисли, той би трябвало да изпадне в мъчно състояние.

Така с разбиването на атома индивидът беше притиснат до стената и беше заставен да мисли. Пред него стои алтернативата да се самоунищожи или да се държи както би трябвало – бързото развиване на науката го принуждава да вземе това решение. И при тези условия аз имам вяра, че в края на краищата, неговият алтруизъм ще надделее и положителната му воля към останалата част от човечеството ще спечелва.

(Charlie Chaplin and Jackie Coogan in The Kid directed by Charlie Chaplin, 1921)