Все пак да ядем ли червено месо?
Поредно изследване на диетата, следващо несъгласие и обществеността остава да се чуди каква е истината. Този път е изследване в Annals of Internal Medicine от интернационална група откриватели, заключаващо, че хората не би трябвало да понижават потреблението си на алено и модифицирано месо.
През последните няколко години редица проучвания посочваха, че яденето на алено и модифицирано месо е нездравословно за здравето до степен, в която Световната здравна организация изброява аленото месо като евентуален канцерогенен фактор, както и модифицираното месо.
Новото изследване не оспорва откриването на вероятен нараснал риск от сърдечни болести, рак и ранна гибел от ястие на месо. Въпреки това обаче, групата от интернационалните учени експерти по хранене заключава, че рискът е толкоз дребен, а изследванията са били с прекомерно неприятно качество, че не си коства да се приема безусловно всяка рекомендация.
Какво в действителност споделя новото проучване?
Авторите в действителност организират изследване на предходни изследвания. Това се прави, когато резултатите от проучванията може да не са дефинитивни. Или резултатът от нещо е толкоз дребен, че би трябвало да обедините по-малки проучвания в по-големи. Така създателите откриват, че намаляването на потреблението на необработено алено месо с три порции за седмица, води почти до осем % по-нисък риск от сърдечни болести, рак и ранна гибел.
Тези открития са сходни на доста изследвания преди тях и не са изненадващи. Впечатляващото обаче е, че това изследване усъвършенства доста по-малко възможностите за здраве, в сравнение с би било реализирано посредством прекъсване на тютюнопушенето, елиминиране на хипертонията или увеличение на физическата интензивност.
Там, където създателите се разграничават от предходните изследвания, е в това, по какъв начин те правят оценка както проучванията, по този начин и изгодата от понижаване на потреблението на месо, с цел да създадат своите рекомендации. Те употребяват общоприета процедура в медицината, с цел да оценят качеството на проучванията и откриват, че те са неприятни. Освен това те интерпретират изгодата от намаляването на аленото месо (приблизително осем % по-малък риск за заболяване) като дребна. В резултат на това, те групово предлагат хората да не понижат потреблението на месо.
Това умозаключение провокира мощни възражения от други учени в региона на храненето и публичното здраве, които нарекоха проучването извънредно безконтролно към публичното здраве.
Хранителната просвета е много объркана. Повечето от изводите са основани на наблюдателни изследвания, в които учените питат хората какво и какъв брой са яли в даден интервал от време (обикновено предходната година), а по-късно ги наблюдават с години, с цел да видят какъв брой хора получават заболяване или по кое време умират.
Много пъти диетата се прави оценка еднократно, само че знаем, че диетата на хората се трансформира с течение на времето. По-стабилните изследвания приканват хората да регистрират диетата си неведнъж. Това може да даде визия за измененията. Известно е обаче, че данните за диета които хората дават сами са неприятни. Те може да знаят какво са яли, само че имат проблеми да дефинират какъв брой са изяли и даже по какъв начин е приготвена храната. Всичко това може да повлияе на хранителната стойност на дадена храна.
Тези изследвания също разпознават единствено асоциации, а не причинно-следствена връзка. Това не значи, че причинно-следствената връзка не е допустима, просто дизайнът на проучването не може да го покаже, още по-малко да го потвърди. Обикновено, в случай че редица наблюдателни изследвания покажат сходни резултати, увереността ни в причинно-следствения резултат се усилва. Но в последна сметка това към момента е доста едва доказателство.
Златният стандарт в здравната просвета е усредненото следено изследване, при което хората са подбрани инцидентно в разнообразни групи, като най-познатото съпоставяне е на ново лекарство с хапче имащо пласебо резултат. Някои споделят, че не би трябвало да се употребява същия метод при изследвания в храненето, тъй като е мъчно да се реализира. Придържането към диети е извънредно предизвикателство, което затруднява провеждането на проучване задоволително дълго, с цел да се види резултатът от болестта, да не приказваме за разноските, свързани с това.
Освен това храненето е комплицирано. Не е като пушенето, където задачата е въобще да не се пуши. Трябва да се храним, с цел да живеем. Следователно, когато спрем да ядем едно нещо, евентуално го заместваме с друго. Каква храна избираме като сурогат, може да бъде също толкоз значим за цялостното ни здраве въпрос, колкото и каква храна е била спряна.
Има доста случаи, когато наблюдателните изследвания демонстрират, че защитният резултат на хранителното вещество се опровергава. Смята се да вземем за пример, че витамини C, D и E, фолиева киселина и бета каротин оказват помощ за попречване на дадени болестта и този извод се прави след наблюдения. Тези изказвания обаче остават недоказани при изследвания.
Например при положение на добавка на бета каротин към храната, беше открит нараснал риск от рак на белия дроб. Като не държим в науките за храненето същия стандарт като при изследванията в другите медицински науки, може да нанасяме на обществото повече щета, в сравнение с изгода.
Слабите доказателства несъмнено водят до неприятни инструкции към хората.
От позиция на публичното здраве, една дребна самостоятелна смяна, възпроизведена в цялото население, може да докара до огромни промени на публично равнище. Това може да докара до промени в междинната възраст на появяването на болестта или смъртността, което от своя страна може да докара до по-ниски разноски за опазване на здравето. И затова е належащо да се дават насоки на обществото, само че в случай че всичко, което имаме, е неприятно доказателство, тогава измисляме неприятни инструкции.
В целия свят продължителността на живота се усили доста през последните епохи. Въпреки че има доста аргументи за това, напредъкът в питателните науки е основен фактор. Тези познания доведоха до унищожаване на питателните дефицити. Повечето хора към този момент не се тормозят за болести като рахит, гуша или скорбут.
В бъдеще обаче спомагателните проучвания в региона на храненето ще доведат до по-малко забележителни облаги в качеството и продължителността на живота, които евентуално ще се мерят с дни, а не с години.
От друга страна войната на думите измежду учените и чиновниците в публичното опазване на здравето продължава, като прекомерната изразителност стартира да се трансформира в бял звук, който в най-хубавия случай се пренебрегва и може да понижи доверието в науката за храненето.
Човек може да се чуди дали да не стопираме проучванията за хранене въобще, до момента в който успеем да ги вършим както би трябвало.
Статията е с създател доктор Скот Лиър, който написа седмичния блог „ Чувствайте се здрави с доктор Скот Лиър “.
