САЩ никога не са имали шансове в Афганистан
Поредната война в Афганистан е към края си. След двайсетгодишно наличие в средноазиатската страна американските сили я напущат с подвита опашка. Победителят е явен – талибаните, за които ще е въпрос на месеци, в случай че не и на седмици, да открият цялостен надзор над страната. Остават въпросите – имало ли е изобщо смисъл от американската намеса и имала ли е даже научен късмет за триумф?
Съединените щати влязоха в Афганистан в отговор на атентатите против кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона на 11 септември 2001 година. Главната им цел бе залавянето на Терорист № 1 за всички времена - водачът на " Ал Кайда " Осама бин Ладен, както и на сподвижниците от най-близкото му обграждане. И, защото талибанските водачи отхвърлиха да предадат довчерашните си братя по оръжие, Вашингтон реши да ги смъкна.
Когато това стана, Съединени американски щати и съдружниците им се заеха с една непостижима задача - да трансфорат тази бедна, страдаща от дълбоки разделения и опустошена от войни страна в централизирана демократична народна власт по западен модел. Перспективите за триумф на тази задача бяха нулеви, само че все пак американците не се отхвърлиха и запретнаха ръкави.
Талибаните бяха изгонени от Кабул, само че битката с тях напълно не завърши, а в нейния ход стана ясно, че те непрекъснато побеждават основаните с американска помощ афганистански сили за сигурност. Теоретично те би трябвало да са по-силни – бяха по-многобройни и по-добре екипирани от талибаните, получаваха логистична поддръжка и по-добри оръжия, разследваща информация. Помагаха им близо 120 000 бойци от 43 страни - членуващи и отвън НАТО, като най-големи (към 2010 г.) бяха контингентите на Съединени американски щати - към 29 000 души и на Европейския съюз - близо 31 000 души. А като прибавим тук и въздушната " безпилотна " поддръжка от стотиците шпионски и бойни дронове...
Въпреки големия капацитет на тази високо съсредоточена мощност, след 20-годишно наличие и обучаване
афганистанските сили си останаха зле ръководени,
податливи на корупция, с доста дезертьори, а постоянно и източник на офанзиви против американските си съветници. И съвсем в никакъв случай не се опънаха сполучливо на талибаните.
Причините за това може да са доста. Наливането на огромни запаси в афганистанската войска стимулираше само корупцията и злоупотребите. А американските представители се оказаха безпомощни пред ината на афганистанските управници, тъй като единственото им средство за напън бе... непрекъснатото блъфиране, че още на следващия ден си събират багажа и си потеглят.
И още една " загадка " си беше обществена през всичките тези две десетилетия: от самото началото на US-присъствието, афганистанските сили за сигурност бяха извънредно непопулярни, тъй като популацията стартира да ги асоциира както с следващия задграничен окупатор, по този начин и с " обичайно " корумпираната и лишена от престиж локална власт в страната.
Отдавна във Вашингтон са наясно, че след изтеглянето на НАТО управлението на Афганистан и армията няма да удържат дълго на талибанския напън. Неотдавна " Вашингтон пост " тиражира прогноза на американските разследващи служби, съгласно която настоящето ръководство на Афганистан ще успее да удържи властта най-вече шест месеца след изтеглянето на съдружниците им.
В продължение на 20 години другите държавни управления в Афганистан се самоуспокояваха, че
американците ще останат вечно
За някогашния президент Хамид Карзай самозалъгването беше издигнато в сан на универсална манта: американците в никакъв случай, но в никакъв случай няма да се махнат от Афганистан.
На процедура в Кабул никой не се съмняваше, че американските ползи в страната са огромни и трайни – поради потребните й изкопаеми и поради геостратегическото й разположение. Затова афганистанският хайлайф си позволяваше да се отнася към американците... елегантно надменно, като в това време им изпращаше за осребряване всички фактури.
Досегашната позиция на локалните управници беше ясна:
Афганистан е окупиран, Кабул не дава отговор за нищо!
" Не ни оставяйте ", като че ли споделя президентът Гани
Днес обаче палачинката към този момент е обърната. Американският контингент се изтегля с еднопосочен билет, а в Кабул никой няма даже смътна визия по какъв начин могат да бъдат спрени талибаните.
Президентът Ашраф Гани не се появява обществено и, съгласно западни дипломати в Кабул, продължава да слуша и да се поучава само с най-близкото си обграждане. Управленската парализа се усеща на всички места.
Самият опит Афганистан да бъде трансфорат в демократична народна власт бе жертван през цялото време. Не единствено, че наложените извън промени в ръководството рядко дават търсените резултати - изключително в затворени и самоизолирали се общности като афганистанските, само че и поради американските дейности - спорни през цялото време.
Колкото по-бързо американците се опитваха
да трансформират афганистанското общество,
просвета и политика, толкоз по-силна опозиция срещаха.
Колкото повече се стремяха да лимитират своите загуби посредством въздушни офанзиви с безпилотни самолети, толкоз по-голям ставаше броят на почтените жертви, а известността на Съединени американски щати и локалните им съдружници падаше.
Създадени бяха тромави и многолюдни управнически структури, които афганистанската стопанска система не бе в положение да устоя. А милиардите долари, предопределени са построяването на ефикасни институции и икономическа инфраструктура, някак " инцидентно " бяха пренасочени в посока поддържане на корупцията и основаване на олигархични мрежи.
И тъй като за всичко, което правеха в Афганистан, американците бяха подвластни от транспортните връзки през Пакистан, те не бяха в положение да накарат държавното управление в Исламабад да приключи скритата си поддръжка за талибаните.
Нещо повече, американското общество бе готово да одобри такава степен на военни старания и човешки жертви, които да поддържат воденето на войната, само че не и такива, каквито биха били нужна за постигането на победа – ненапълно и поради това, че
никой в Съединени американски щати не усещаше какъв брой огромен е залогът в Афганистан.
И по този начин Съединени американски щати станаха поредна жертва на " Гробницата на империи ", както е именуван Афганистан, откакто пребори Англия през XIX век и Съветския съюз - през 80-те години на предишното столетие.
Най-странното обаче е, че Щатите взеха решение да съумеят там, където другите към този момент са се провалили. И направиха същата неточност като във Виетнам: първо влязоха, а по-късно - като осъзнаха по сложния метод, че по този начин работата не става - седнаха да изучат " челния опит " на съкрушените преди тях завоеватели.
Съединените щати влязоха в Афганистан в отговор на атентатите против кулите близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и Пентагона на 11 септември 2001 година. Главната им цел бе залавянето на Терорист № 1 за всички времена - водачът на " Ал Кайда " Осама бин Ладен, както и на сподвижниците от най-близкото му обграждане. И, защото талибанските водачи отхвърлиха да предадат довчерашните си братя по оръжие, Вашингтон реши да ги смъкна.
Когато това стана, Съединени американски щати и съдружниците им се заеха с една непостижима задача - да трансфорат тази бедна, страдаща от дълбоки разделения и опустошена от войни страна в централизирана демократична народна власт по западен модел. Перспективите за триумф на тази задача бяха нулеви, само че все пак американците не се отхвърлиха и запретнаха ръкави.
Талибаните бяха изгонени от Кабул, само че битката с тях напълно не завърши, а в нейния ход стана ясно, че те непрекъснато побеждават основаните с американска помощ афганистански сили за сигурност. Теоретично те би трябвало да са по-силни – бяха по-многобройни и по-добре екипирани от талибаните, получаваха логистична поддръжка и по-добри оръжия, разследваща информация. Помагаха им близо 120 000 бойци от 43 страни - членуващи и отвън НАТО, като най-големи (към 2010 г.) бяха контингентите на Съединени американски щати - към 29 000 души и на Европейския съюз - близо 31 000 души. А като прибавим тук и въздушната " безпилотна " поддръжка от стотиците шпионски и бойни дронове...
Въпреки големия капацитет на тази високо съсредоточена мощност, след 20-годишно наличие и обучаване
афганистанските сили си останаха зле ръководени,
податливи на корупция, с доста дезертьори, а постоянно и източник на офанзиви против американските си съветници. И съвсем в никакъв случай не се опънаха сполучливо на талибаните.
Причините за това може да са доста. Наливането на огромни запаси в афганистанската войска стимулираше само корупцията и злоупотребите. А американските представители се оказаха безпомощни пред ината на афганистанските управници, тъй като единственото им средство за напън бе... непрекъснатото блъфиране, че още на следващия ден си събират багажа и си потеглят.
И още една " загадка " си беше обществена през всичките тези две десетилетия: от самото началото на US-присъствието, афганистанските сили за сигурност бяха извънредно непопулярни, тъй като популацията стартира да ги асоциира както с следващия задграничен окупатор, по този начин и с " обичайно " корумпираната и лишена от престиж локална власт в страната.
Отдавна във Вашингтон са наясно, че след изтеглянето на НАТО управлението на Афганистан и армията няма да удържат дълго на талибанския напън. Неотдавна " Вашингтон пост " тиражира прогноза на американските разследващи служби, съгласно която настоящето ръководство на Афганистан ще успее да удържи властта най-вече шест месеца след изтеглянето на съдружниците им.
В продължение на 20 години другите държавни управления в Афганистан се самоуспокояваха, че
американците ще останат вечно
За някогашния президент Хамид Карзай самозалъгването беше издигнато в сан на универсална манта: американците в никакъв случай, но в никакъв случай няма да се махнат от Афганистан.
На процедура в Кабул никой не се съмняваше, че американските ползи в страната са огромни и трайни – поради потребните й изкопаеми и поради геостратегическото й разположение. Затова афганистанският хайлайф си позволяваше да се отнася към американците... елегантно надменно, като в това време им изпращаше за осребряване всички фактури.
Досегашната позиция на локалните управници беше ясна:
Афганистан е окупиран, Кабул не дава отговор за нищо!
" Не ни оставяйте ", като че ли споделя президентът Гани
Днес обаче палачинката към този момент е обърната. Американският контингент се изтегля с еднопосочен билет, а в Кабул никой няма даже смътна визия по какъв начин могат да бъдат спрени талибаните.
Президентът Ашраф Гани не се появява обществено и, съгласно западни дипломати в Кабул, продължава да слуша и да се поучава само с най-близкото си обграждане. Управленската парализа се усеща на всички места.
Самият опит Афганистан да бъде трансфорат в демократична народна власт бе жертван през цялото време. Не единствено, че наложените извън промени в ръководството рядко дават търсените резултати - изключително в затворени и самоизолирали се общности като афганистанските, само че и поради американските дейности - спорни през цялото време.
Колкото по-бързо американците се опитваха
да трансформират афганистанското общество,
просвета и политика, толкоз по-силна опозиция срещаха.
Колкото повече се стремяха да лимитират своите загуби посредством въздушни офанзиви с безпилотни самолети, толкоз по-голям ставаше броят на почтените жертви, а известността на Съединени американски щати и локалните им съдружници падаше.
Създадени бяха тромави и многолюдни управнически структури, които афганистанската стопанска система не бе в положение да устоя. А милиардите долари, предопределени са построяването на ефикасни институции и икономическа инфраструктура, някак " инцидентно " бяха пренасочени в посока поддържане на корупцията и основаване на олигархични мрежи.
И тъй като за всичко, което правеха в Афганистан, американците бяха подвластни от транспортните връзки през Пакистан, те не бяха в положение да накарат държавното управление в Исламабад да приключи скритата си поддръжка за талибаните.
Нещо повече, американското общество бе готово да одобри такава степен на военни старания и човешки жертви, които да поддържат воденето на войната, само че не и такива, каквито биха били нужна за постигането на победа – ненапълно и поради това, че
никой в Съединени американски щати не усещаше какъв брой огромен е залогът в Афганистан.
И по този начин Съединени американски щати станаха поредна жертва на " Гробницата на империи ", както е именуван Афганистан, откакто пребори Англия през XIX век и Съветския съюз - през 80-те години на предишното столетие.
Най-странното обаче е, че Щатите взеха решение да съумеят там, където другите към този момент са се провалили. И направиха същата неточност като във Виетнам: първо влязоха, а по-късно - като осъзнаха по сложния метод, че по този начин работата не става - седнаха да изучат " челния опит " на съкрушените преди тях завоеватели.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ