Братче и сестриче от Варна без шанс за осиновяване 9 години
Пореден случай на забавяно осиновяване. Две деца - братче и сестриче - са чакали години наред, с цел да бъдат вписани в регистъра за осиновявания.
Ансени, малко градче във Франция, покрай Нант. Срещаме се с две деца, за които в никакъв случай не бихме предположили, че са българчета, в случай че не знаехме авансово. Освен че не желаят да приказват на майчиния си език, не желаят да си спомнят и за България. Родени са във Варна и са изоставени след раждането им. През целия си живот сменят дом след дом, а последните години живеят в приемно семейство.
" В България живеехме с една баба, която ни крещеше, биеше ни доста - доста по гърба и лицето ", споделя Миа.
" Дърпаше ни ушите и ни удряше по главата ", добавя Симо.
Все още се ужасяват чуят ли българска тирада. Мислят, че някой ще ги върне. От една година никой не им протяга ръка, нито им дърпа ушите. И към този момент има двама души, които назовават "мама " и "татко ".
" Миналия ноември ги видяхме за първи път. След това задействахме процедурата по осиновяване ", споделя Улфрид Балдини.
" Вълнуващо беше, само че и мъчно. За тях всичко е ново, радват се на всичко макар тежката орис, която са изживявали в България ", изяснява Делфин Манжар.
Но да имат мама и баща децата са чакали цели 9 години. Защото от самото начало не са били в листата за осиновяване. Вписани са едвам през 2015 година На процедура забавянето ги лишава от опцията да бъдат осиновени у нас, тъй като българските фамилии рядко осиновяват огромни деца.
Случаят на Мия и Симо не е единствен. Ася, за която към този момент сме ви разказвали - едвам на 16 години тя получава шанса на живота си - да живее в Сиатъл, в Съединените американски щати. Бяхме с Ася в последния ден в центъра за настаняване от фамилен вид в Монтана. Ася можеше да има майка много по-рано. Била е отвън листата за осиновяване шест години.
По закон, в случай че биологичните родители не потърсят детето си до 6 месеца след изоставянето му, то се вписват в регистъра. Защо Симо, Мия, Ася, а и доста други, за които имаме доказателства, не са попаднали в листата толкоз години - питаме общественото министерство.
" Имаме закъснение на регистриране в регистъра на цялостно осиновяване вследствие на това, че има заявление за реинтеграция, само че за жалост реинтеграцията не е сполучлива ", изяснява зам.-социалният министър Росица Димитрова.
И макар че е станало ясно, че децата няма да се върнат при околните им и с години се местят от дом в дом - те не били вписани. Контактите обаче са редки или се показват в телефонно позвъняване.
Симо, Мия и Ася към този момент има нов дом и нов живот, каквито заслужава всяко дете. Но какъв брой са останали без късмет? Въпросът остава. С него се зае и Върховната административна прокуратура, която ще ревизира по какъв начин децата се настаняват в домове и дали са вписвани в регистъра в точния момент.
Ансени, малко градче във Франция, покрай Нант. Срещаме се с две деца, за които в никакъв случай не бихме предположили, че са българчета, в случай че не знаехме авансово. Освен че не желаят да приказват на майчиния си език, не желаят да си спомнят и за България. Родени са във Варна и са изоставени след раждането им. През целия си живот сменят дом след дом, а последните години живеят в приемно семейство.
" В България живеехме с една баба, която ни крещеше, биеше ни доста - доста по гърба и лицето ", споделя Миа.
" Дърпаше ни ушите и ни удряше по главата ", добавя Симо.
Все още се ужасяват чуят ли българска тирада. Мислят, че някой ще ги върне. От една година никой не им протяга ръка, нито им дърпа ушите. И към този момент има двама души, които назовават "мама " и "татко ".
" Миналия ноември ги видяхме за първи път. След това задействахме процедурата по осиновяване ", споделя Улфрид Балдини.
" Вълнуващо беше, само че и мъчно. За тях всичко е ново, радват се на всичко макар тежката орис, която са изживявали в България ", изяснява Делфин Манжар.
Но да имат мама и баща децата са чакали цели 9 години. Защото от самото начало не са били в листата за осиновяване. Вписани са едвам през 2015 година На процедура забавянето ги лишава от опцията да бъдат осиновени у нас, тъй като българските фамилии рядко осиновяват огромни деца.
Случаят на Мия и Симо не е единствен. Ася, за която към този момент сме ви разказвали - едвам на 16 години тя получава шанса на живота си - да живее в Сиатъл, в Съединените американски щати. Бяхме с Ася в последния ден в центъра за настаняване от фамилен вид в Монтана. Ася можеше да има майка много по-рано. Била е отвън листата за осиновяване шест години.
По закон, в случай че биологичните родители не потърсят детето си до 6 месеца след изоставянето му, то се вписват в регистъра. Защо Симо, Мия, Ася, а и доста други, за които имаме доказателства, не са попаднали в листата толкоз години - питаме общественото министерство.
" Имаме закъснение на регистриране в регистъра на цялостно осиновяване вследствие на това, че има заявление за реинтеграция, само че за жалост реинтеграцията не е сполучлива ", изяснява зам.-социалният министър Росица Димитрова.
И макар че е станало ясно, че децата няма да се върнат при околните им и с години се местят от дом в дом - те не били вписани. Контактите обаче са редки или се показват в телефонно позвъняване.
Симо, Мия и Ася към този момент има нов дом и нов живот, каквито заслужава всяко дете. Но какъв брой са останали без късмет? Въпросът остава. С него се зае и Върховната административна прокуратура, която ще ревизира по какъв начин децата се настаняват в домове и дали са вписвани в регистъра в точния момент.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ