Поражението на правителството на Борис Джонсън от опозицията и 21

Поражението на държавното управление на Борис Джонсън от опозицията и 21 от неговите депутати е първият изстрел в борбата за душата на Консервативната партия. Шест седмици откакто зае поста, министър-председателят, наподобява, сигурно ще бъде заставен от закона да наруши обещанието си за излизане от Европейския съюз до 31 октомври, " до победа или гибел ".

Последиците за партията на торите евентуално ще бъдат по-сериозни, в сравнение с за Джонсън. Бунтарите ще бъдат прочистени от партията, като не бъдат позволени да вземат участие като претенденти на торите на идващите избори. Разразилият се в партията на торите спор поради Брекзит може да докара до разединение, сходно на това след анулацията на зърнените закони от Робърт Пийл през 1846 година

Джонсън работи по този начин, като че ли желае подобен ерес, с цел да превземе дефинитивно партията на торите. Мащабът и скоростта на осъществяваното от него завладяване на властта може да изненада външните наблюдаващи, само че никой в партията не би трябвало да бъде сюрпризиран.

През юни Джонсън, който е последовател на Брекзит без договорка, беше определен за водач на партията с гласовете на 92 хиляди членове на торите. Месец по-късно той даде да се разбере, че единствено последователи на Брекзит без договорка могат да седят към държавната маса. Джонсън загуби болшинството си в Народното събрание, само че стегна хватката си върху партията.

Сега Консервативната партия ще бъде прочистена от критици, което ще разреши на Джонсън да води акция на идни избори, в случай че може да уреди такива, с заричане да анулира всеки закон, който пречи да бъде сбъднат Брекзит без договорка на 31 октомври.

Според Джонсън методът, по който Тереза Мей въплъщаваше партията на торите, беше слаб. Слаб по дух, държание и външен тип. Това няма да свърши работа за страна, която е засегната, ядосана и уплашена, разсъждаваше той. Отговорът на Джонсън беше

да схване тактиката на Тръмп,

изразяваща се в това да провокира съперниците, с цел да засилва своите поддръжници. Министър-председателят желае да разпали колкото се може повече отвращение измежду хората, дали своят вот за излизане от Европейски Съюз. Това е тактичност за усилване на недоволството, тъй че той да може да отбрани позициите на тази група на общи избори, представяйки това като демонстрация на национализъм.

Това би трябвало да се случи, преди да станат явни последствията от излизане без договорка. За да го реализира, Джонсън ползва към Европейския съюз тактика, при която слага неизпълними условия за предоговаряне на съглашението за овакантяване. Това неизбежно би довело до нездравословен Брекзит без договорка. После министър-председателят може да хвърли виновността за този излаз върху своите врагове в Народното събрание и върху континента - по тази причина разказва по провокационен и срамен метод своите съперници като

колаборационисти, които биха " предали " суверенитета

на Англия. Тази нечиста примес от политически опортюнизъм и заблудена идеология тласка Англия към геополитическа бездна.

Ако Англия напусне Европейски Съюз без договорка, ще има стопански хаос; тези, които ще пострадат най-вече, ще бъдат точно хората, дали своят вот за Брекзит като демонстрация на непокорство. Не е изненадващо, че в този момент Джонсън приказва за спад на виталния стандарт, осъзнавайки без подозрение, че провокираното от Брекзит обезценяване на английската лира несъразмерно визира бедните, покачвайки цените на храните и горивата.

Агитацията на Джонсън ще бъде осъвременен вид на популизма, пробван от Уилям Хейг през 2001 година: че хората са излъчени от " демократичен хайлайф ", който съзнателно подценява тяхната паника от чужденците и опасността, идваща от Европейски Съюз, а в случай че не се вземат ограничения, това би трансформирало Англия в " непозната земя ".
Но даже Хейг не смяташе, че обединяването на суверенитета с европейските сътрудници може да подкопае личния ни суверенитет и да отстрани правото ни да понижаваме регулациите или да получаваме най-хубавото от комерсиалните покупко-продажби с останалия свят. Хейг искаше културна война с Европа, а не икономическа. Джонсън желае и двете.

Ето до каква степен се популяризира пагубният вирус на еврофобския популизъм. Това ще остави страната надълбоко разграничена, даже по въпроси, по които в миналото имаше единодушие. Джонсън интуитивно схваща, че бъркотията ще поддържа неговото министър-председателство - до такава степен, че няма да има област от ръководството, която да не бъде изпепелена от името на ръководените, с цел да се задържи той на власт. Именно по тази причина той би трябвало да бъде спрян. /БТА

Всичко, което би трябвало да знаете за: Преговорите за Брекзит (692)