Защо беше този странен протест в София?
Поради рецесията на старите понятия, в политологическа приложимост все по-често влиза терминът „ улица “. Кой може да смъкна Бойко Борисов? Засега не се вижда такава партия, само че пък може да го смъкна улицата, заключават анализаторите. Социолозите не установяват такива трендове, само че, както знаем, улицата е непредвидима и неуправляема, съвсем като американските урагани и нашите наводнения.
Разбира се, не всеки митинг е „ улица “. Майките на деца с увреждания да вземем за пример имат напълно ясна идея, даже и не постоянно да се схващат между тях. Нямаме подозрения и за митингите във връзка злополуката край Своге, нито за тези против ареста на двамата проверяващи публицисти. Гладната стачка на Босия също имаше разбираемо за всички обръщение, въпреки и облечено в улична, т.е. несъответстваща форма.
Хаос, байряци, хоругви…
За разлика от всички тези митинги, състоялият се в неделя митинг под мотото „ Оставка, съд и промяна на системата “ въплъщава понятието „ улица " в неговата теоретична непорочност. Кой, за какво, по какъв мотив - персонално аз по този начин и не разбрах. Недоумението нараства още повече, в случай че проследим задачите на протестиращите. Иска се на практика всичко: от съд за всички държавни управления до увеличение на пенсиите, от Велико национално заседание до ръководство посредством референдуми по швейцарски модел. Заплашват с навлизане в Народното събрание и предизвестяват, че готвят тъжба до Европейската комисия, задето сме били с най-ниски заплати. Явно става дума за някакъв български цайтгайст, тъй като неотдавна придвижване „ Заедно “ изиска народен референдум за „ 6-7% стопански напредък “.
В потока на гнева се разпознават и някои пропагандни тези на социалисти и националисти. Да се махаме от НАТО и наместо да даваме пари за самолети, да ги дадем на народа. Да връщаме сирийците на Асад, тъй като бил добър и слушал Путин. Управляващите преднамерено убивали кози, а на емигрантите не разрешавали да употребяват здравна помощ в България. Тук-там расизъм, русофилство, хули против соросоидите, въпреки че въобще не се схваща какво общо има тук таман Сорос.
Но добре, да не бъдем прекомерно сериозни: улицата няма стратегия, тя е изблик на неодобрение. А изблиците, както знаем, си служат с подръчни изрази, чути из медиите, с байряци, хоругви, тениски, плакати от предходни митинги. На фона на всичко това същински прочувствено прозвуча майка, която плачеше пред камерата: „ Не желая щерка ми да отпътува, няма да се върне “.
Протестът беше разгласен като буря, самозародила се във Facebook и увлякла десетки хиляди емигранти. Румънските митинги от август явно отново са ни образец, откакто толкоз се възхищавахме от ефикасната им прокуратура. Повечето протестиращи пред нашия парламент обаче въобще нямаха задграничен тип - бяха хора над междинна възраст, очукани от живота, явно обезверени и обезверени (не приказвам за постоянно бодрия Йоло Денев, който и тук се добра до мегафона).
Защо нашите емигранти не се завърнаха по този начин всеобщо, както румънските? Във Facebook доста от тях написаха, че поддържат, само че не можели да отсъстват от работа. Което ме навежда на мисълта, че отпускарският август вероятно щеше да бъде по-добър месец за протестен туризъм. Във всеки случай догонването на задграничния образец в никакъв случай не ражда спонтанни неща.
Салата от гневове
Що се отнася до организацията, явно не са научени уроците за двусмислената роля на Facebook в сходни начинания. Хората харесват, поддържат, след това не престават да си правят работата със спокойна съвест. Затова резултатът, какъвто го видях, беше просто безпорядък - разнопосочни и безумни лозунги, кряскане един през различен, безсмислена експанзия против БТВ, пристигнали добросъвестно да ги отразят (за неволя пристигна тази победа на гимнастичките, другояче щяха да са първа новина).
Дали уредниците, измежду които и търсещият изява издател на лондонския вестник „ Будилник “, не съумяха да овладеят силата на улицата? Или пък избраха да се скрият зад спонтанната самоорганизация на цифровата улица? Или са просто следващата жертва на новия цифров анархизъм, съгласно който митингът би трябвало да е без център и водачество, с цел да няма обвинявания, че е заплатен - един тип естествено злополучие, което ще преобърне страната?
Междувременно, както си е редът, избуяха и тайни теории. Например, че зад митинга стои Българска социалистическа партия, която в същия този миг напуща Народното събрание и потегля измежду народа като един тип пътуваща улица. Други заподозряха дългата ръка на Слави Трифонов, идеолог на референдумната народна власт, а някои допуснаха, че заплаща един различен тайнствен персонаж - Цветан Василев. Разбира се, не беше пропуснат и завършекът на това логическо упражнение - че митингът е проведен от самия Борисов, който по този метод желал да се самосвали. Да не забравим и художествената хрумка на една медия, че се целял безпорядък, след който Радев да разгласи изключително състояние. (Вероятно са постигнали доста кликове).
Ако зад тази акция стоят някакви сенчести сили, те очевидно не са от най-сериозните, тъй като надали тъкмо тази салата от гневове ще успее да увлече народа. По всяка възможност се задават още митинги, а накъде ще тръгнат, това зависи от умеенето на жителите да се провеждат и да слагат реалистични претенции. Радикалните крясъци „ Убийци “ и „ Мафия “, нелепите претенции за разформироване на партиите - това изпуска парата, да, само че в последна сметка единствено укрепва статуквото в едно фаталистко чувство за безизходност. Сериозната смяна ще пристигна едвам тогава, когато стартираме да приказваме за политики, не за гражданска война.
Автор: Проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Разбира се, не всеки митинг е „ улица “. Майките на деца с увреждания да вземем за пример имат напълно ясна идея, даже и не постоянно да се схващат между тях. Нямаме подозрения и за митингите във връзка злополуката край Своге, нито за тези против ареста на двамата проверяващи публицисти. Гладната стачка на Босия също имаше разбираемо за всички обръщение, въпреки и облечено в улична, т.е. несъответстваща форма.
Хаос, байряци, хоругви…
За разлика от всички тези митинги, състоялият се в неделя митинг под мотото „ Оставка, съд и промяна на системата “ въплъщава понятието „ улица " в неговата теоретична непорочност. Кой, за какво, по какъв мотив - персонално аз по този начин и не разбрах. Недоумението нараства още повече, в случай че проследим задачите на протестиращите. Иска се на практика всичко: от съд за всички държавни управления до увеличение на пенсиите, от Велико национално заседание до ръководство посредством референдуми по швейцарски модел. Заплашват с навлизане в Народното събрание и предизвестяват, че готвят тъжба до Европейската комисия, задето сме били с най-ниски заплати. Явно става дума за някакъв български цайтгайст, тъй като неотдавна придвижване „ Заедно “ изиска народен референдум за „ 6-7% стопански напредък “.
В потока на гнева се разпознават и някои пропагандни тези на социалисти и националисти. Да се махаме от НАТО и наместо да даваме пари за самолети, да ги дадем на народа. Да връщаме сирийците на Асад, тъй като бил добър и слушал Путин. Управляващите преднамерено убивали кози, а на емигрантите не разрешавали да употребяват здравна помощ в България. Тук-там расизъм, русофилство, хули против соросоидите, въпреки че въобще не се схваща какво общо има тук таман Сорос.
Но добре, да не бъдем прекомерно сериозни: улицата няма стратегия, тя е изблик на неодобрение. А изблиците, както знаем, си служат с подръчни изрази, чути из медиите, с байряци, хоругви, тениски, плакати от предходни митинги. На фона на всичко това същински прочувствено прозвуча майка, която плачеше пред камерата: „ Не желая щерка ми да отпътува, няма да се върне “.
Протестът беше разгласен като буря, самозародила се във Facebook и увлякла десетки хиляди емигранти. Румънските митинги от август явно отново са ни образец, откакто толкоз се възхищавахме от ефикасната им прокуратура. Повечето протестиращи пред нашия парламент обаче въобще нямаха задграничен тип - бяха хора над междинна възраст, очукани от живота, явно обезверени и обезверени (не приказвам за постоянно бодрия Йоло Денев, който и тук се добра до мегафона).
Защо нашите емигранти не се завърнаха по този начин всеобщо, както румънските? Във Facebook доста от тях написаха, че поддържат, само че не можели да отсъстват от работа. Което ме навежда на мисълта, че отпускарският август вероятно щеше да бъде по-добър месец за протестен туризъм. Във всеки случай догонването на задграничния образец в никакъв случай не ражда спонтанни неща.
Салата от гневове
Що се отнася до организацията, явно не са научени уроците за двусмислената роля на Facebook в сходни начинания. Хората харесват, поддържат, след това не престават да си правят работата със спокойна съвест. Затова резултатът, какъвто го видях, беше просто безпорядък - разнопосочни и безумни лозунги, кряскане един през различен, безсмислена експанзия против БТВ, пристигнали добросъвестно да ги отразят (за неволя пристигна тази победа на гимнастичките, другояче щяха да са първа новина).
Дали уредниците, измежду които и търсещият изява издател на лондонския вестник „ Будилник “, не съумяха да овладеят силата на улицата? Или пък избраха да се скрият зад спонтанната самоорганизация на цифровата улица? Или са просто следващата жертва на новия цифров анархизъм, съгласно който митингът би трябвало да е без център и водачество, с цел да няма обвинявания, че е заплатен - един тип естествено злополучие, което ще преобърне страната?
Междувременно, както си е редът, избуяха и тайни теории. Например, че зад митинга стои Българска социалистическа партия, която в същия този миг напуща Народното събрание и потегля измежду народа като един тип пътуваща улица. Други заподозряха дългата ръка на Слави Трифонов, идеолог на референдумната народна власт, а някои допуснаха, че заплаща един различен тайнствен персонаж - Цветан Василев. Разбира се, не беше пропуснат и завършекът на това логическо упражнение - че митингът е проведен от самия Борисов, който по този метод желал да се самосвали. Да не забравим и художествената хрумка на една медия, че се целял безпорядък, след който Радев да разгласи изключително състояние. (Вероятно са постигнали доста кликове).
Ако зад тази акция стоят някакви сенчести сили, те очевидно не са от най-сериозните, тъй като надали тъкмо тази салата от гневове ще успее да увлече народа. По всяка възможност се задават още митинги, а накъде ще тръгнат, това зависи от умеенето на жителите да се провеждат и да слагат реалистични претенции. Радикалните крясъци „ Убийци “ и „ Мафия “, нелепите претенции за разформироване на партиите - това изпуска парата, да, само че в последна сметка единствено укрепва статуквото в едно фаталистко чувство за безизходност. Сериозната смяна ще пристигна едвам тогава, когато стартираме да приказваме за политики, не за гражданска война.
Автор: Проф. Ивайло Дичев за " Дойче веле "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ