Васко Кръпката свири за украински бежанци
Популярният блус музикант Васко Кръпката свири за украински бежанци в Центъра " Отворени порти " в столичния ж.к. „ Младост “, заяви във Facebook писателят Захари Карабашлиев.
Ето какво показа той в профила си:
На крайник: Днес поканихме Васко Кръпката да посвири за украинските бежанци в Центъра " Отворени порти " в Младост. Дойде, изкара китарата и болести хората с радостно въодушевление. Но когато запя “Храстът и дървото” нещо се случи. Украинците вероятно нямаше по какъв начин да схванат буцата в гърлото му, не схванаха за какво и някои от нас заподсмърчахме и наведохме глави да скрием сълза:
“Храстът споделил на дървото: слез и ниско залегни.
Виждаш, стихия се задава, тук до мен и ти се наведи.
Ще преживеем заедно с тебе братко, ще се скатаем от вятърът леден.
Ще оцелеем сладко сладко, ден след ден…”
Ами, това е силата на огромния актьор — с елементарни думи да споделя комплицирани истини. И по едно и също време да те заболи и да ти олекне. Респект, Васко!
Имаше едно украинско момче на име Павло, което живее от години в България, свиреше с него. Украинците също пяха свои песни, децата им се запознаваха едни с други, играеха в този парадайс с дарени детски играчки. Българските доброволци от центъра през днешния ден бяха за пръв път аудитория, а не с кашони в ръце.
После, до момента в който Васко си прибира китарата и ги гледа вика: “Дано тези дечица след време да си спомнят от войната единствено това, че са ходили в някакви непознати места с някакви непознати хора и са си играли с доста играчки.”
Беше прочувствен следобяд, който няма да не помни.
Много готино беше, благодаря ти Вaсиле, евалла, огромен си!
И най-после, ние сме това, което вършим, а не това, което ни се желае страната да прави.
е деяние.
Помагайте с каквото можете.
Дарявайте тук:
" За Доброто " -- страхотни сте! Дано издържите!
Ето какво показа той в профила си:
На крайник: Днес поканихме Васко Кръпката да посвири за украинските бежанци в Центъра " Отворени порти " в Младост. Дойде, изкара китарата и болести хората с радостно въодушевление. Но когато запя “Храстът и дървото” нещо се случи. Украинците вероятно нямаше по какъв начин да схванат буцата в гърлото му, не схванаха за какво и някои от нас заподсмърчахме и наведохме глави да скрием сълза:
“Храстът споделил на дървото: слез и ниско залегни.
Виждаш, стихия се задава, тук до мен и ти се наведи.
Ще преживеем заедно с тебе братко, ще се скатаем от вятърът леден.
Ще оцелеем сладко сладко, ден след ден…”
Ами, това е силата на огромния актьор — с елементарни думи да споделя комплицирани истини. И по едно и също време да те заболи и да ти олекне. Респект, Васко!
Имаше едно украинско момче на име Павло, което живее от години в България, свиреше с него. Украинците също пяха свои песни, децата им се запознаваха едни с други, играеха в този парадайс с дарени детски играчки. Българските доброволци от центъра през днешния ден бяха за пръв път аудитория, а не с кашони в ръце.
После, до момента в който Васко си прибира китарата и ги гледа вика: “Дано тези дечица след време да си спомнят от войната единствено това, че са ходили в някакви непознати места с някакви непознати хора и са си играли с доста играчки.”
Беше прочувствен следобяд, който няма да не помни.
Много готино беше, благодаря ти Вaсиле, евалла, огромен си!
И най-после, ние сме това, което вършим, а не това, което ни се желае страната да прави.
е деяние.
Помагайте с каквото можете.
Дарявайте тук:
" За Доброто " -- страхотни сте! Дано издържите!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ