Почти 70% от дивите животни са изчезнали след 70-те години
Популациите на дивите животни понижават с 69% след 1970 година, сигнализира Световният фонд на дивата природа (WWF) в, оповестен през днешния ден.
Учените показват, че сме очевидци на шестото всеобщо измиране – най-голямата загуба на живот на Земята от времето на динозаврите, в резултат на човешката активност. Най-драстични са вредите върху дивата фауна в Латинска Америка и Карибите (94%), следвани от Африка (66%), Азия и Тихоокеанския район (55%). Северна Америка и Европа са изгубили надлежно 20 и 18 на 100 от дивите животни, обитавали двата континента.
Докладът за живата планета за 2022 година е най-изчерпателното проучване на неправителствената организация до момента, който разкрива трендовете в световното биоразнообразие и здравето на нашата планета, пишат създателите му. Според тях зашеметяващата скорост на заличаване е съществено предизвестие, че богатото биоразнообразие, което поддържа целия живот на планетата, е в рецесия, излагайки на риск всеки тип – в това число и човешкия.
Още по-драстично е унищожаването на сладководни популации, които са намалели приблизително с 83% от 1970 година до момента, повече от всички други групи типове. Загубата на местообитания и бариерите пред миграционните пътища са главната опасност за тях, разясняват учени.
Индексът на живата планета (LPI) за 2022 година анализира популации на съвсем 32 000 типа. Той дава най-изчерпателната мярка за това по какъв начин те реагират на натиска в тяхната среда, означават природозащитниците от WWF и учените от Лондонското зоологическо сдружение, съавтори на текста.
„ Природата по целия свят е на колене и с бездействието си нашите водачи рискуват пагубни последствия за хората, планетата и стопанската система. Ние сме се втурнали към една по-гореща планета, където природата, а с нея – и нашата храна, нашите домове и средства за прехранване, няма да оцелеят без незабавни дейности в този момент за избавяне на нашия климат ”, безапелационна е Таня Стийл, изпълнителен шеф на WWF.
Кризата на климата и природата е освен екологичен проблем – той е и стопански, обществен, честен и етичен въпрос, обвързван със сигурността. Най-уязвимите хора, места и диви животни в нашия свят – и тези, които са минимум виновни за рецесията с климата и природата – са изложени на максимален риск и към този момент страдат.
Въпреки че напъните за запазване оказват помощ, са нужни незабавни дейности, в случай че желаеме да обърнем загубата на природа през това десетилетие. Всички ние би трябвало да играем роля в построяването на по-добро бъдеще за нашата дива природа, нашия климат и за всички нас.
Учените показват, че сме очевидци на шестото всеобщо измиране – най-голямата загуба на живот на Земята от времето на динозаврите, в резултат на човешката активност. Най-драстични са вредите върху дивата фауна в Латинска Америка и Карибите (94%), следвани от Африка (66%), Азия и Тихоокеанския район (55%). Северна Америка и Европа са изгубили надлежно 20 и 18 на 100 от дивите животни, обитавали двата континента.
Докладът за живата планета за 2022 година е най-изчерпателното проучване на неправителствената организация до момента, който разкрива трендовете в световното биоразнообразие и здравето на нашата планета, пишат създателите му. Според тях зашеметяващата скорост на заличаване е съществено предизвестие, че богатото биоразнообразие, което поддържа целия живот на планетата, е в рецесия, излагайки на риск всеки тип – в това число и човешкия.
Още по-драстично е унищожаването на сладководни популации, които са намалели приблизително с 83% от 1970 година до момента, повече от всички други групи типове. Загубата на местообитания и бариерите пред миграционните пътища са главната опасност за тях, разясняват учени.
Индексът на живата планета (LPI) за 2022 година анализира популации на съвсем 32 000 типа. Той дава най-изчерпателната мярка за това по какъв начин те реагират на натиска в тяхната среда, означават природозащитниците от WWF и учените от Лондонското зоологическо сдружение, съавтори на текста.
„ Природата по целия свят е на колене и с бездействието си нашите водачи рискуват пагубни последствия за хората, планетата и стопанската система. Ние сме се втурнали към една по-гореща планета, където природата, а с нея – и нашата храна, нашите домове и средства за прехранване, няма да оцелеят без незабавни дейности в този момент за избавяне на нашия климат ”, безапелационна е Таня Стийл, изпълнителен шеф на WWF.
Кризата на климата и природата е освен екологичен проблем – той е и стопански, обществен, честен и етичен въпрос, обвързван със сигурността. Най-уязвимите хора, места и диви животни в нашия свят – и тези, които са минимум виновни за рецесията с климата и природата – са изложени на максимален риск и към този момент страдат.
Въпреки че напъните за запазване оказват помощ, са нужни незабавни дейности, в случай че желаеме да обърнем загубата на природа през това десетилетие. Всички ние би трябвало да играем роля в построяването на по-добро бъдеще за нашата дива природа, нашия климат и за всички нас.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ