Данииловият Синод на БПЦ – МП*
Попове с пагони от всички страни: Съединявайте се!
Николай Попиванов
I-ва част
Да! Дати – всевъзможни и никогда инцидентни! Всичко върви по проект. 80-годишно преизпълнение на проекта. Заказчиците от “Комитета по обмисляне ” на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) рàботят безотказно в новия Коминтерн, който съграждат върху “нови ” фигури със стаааар произход от времето на Дядото. (Под Дядото да не се схваща само Димитър Благоев, тъй като по-надолу в тази Първа част на поредицата от текстове ще бъдат отразени доста дядовци – всички ЧеКисти правилни.)
Започвайки хроно-синхронно, в реда на нещата е да караме по календара. Който по какъвто си желае и си го показва – остарял, нов; юлиански, григориански; византийски, съветски; сталински, путински и други такива “православни ”, все превеликолепни наименования.
30 години по-късно
още веднъж сме в Разкол
Преди българо-православен – в две БПЦ-та, отгледани и отхранени и двете от белокаменна красная Москва. Сега българо-мохамедански с две ДПС-та. Кой ще е Максим и кой ще е Пимен в тоз Патриархат – занапред като фенове с пуканки ще гледаме. Преди свещоливници и митрополии – в този момент – сараи. “Другарите ” сценаристи малко да пообновят сцената, постановката и реквизита. Много е прочут...
На 1 септември тази 2024 година за първи път в България цялостен Светейши патриарх отслужи за новата църковна година (индикт) св. Литургия, Благодарствен молебен и издаде Енциклика. Брей! Ти да видиш. Големи работи. Както се споделя: рàботи се и то съществено, и целенасочено по целенасоченост, само че не по силата на Правото, а по правото на силата, която идва от мощните съветски компании и стратегически ползи като " Лукойл ", " Турски поток " и други
Но всяка (не единствено църковна) новата година допуска и равносметка. Преди 1 година патриарх Неофит от Държавна сигурност, с агентурен псевдоним “Симеонов ” беше вкаран в болница и се начена неговото особено изходно развъждане. По метод, по който болнично отглеждаха и Ходорковски. Неофит (вече малоценен за новата “православна ” действителност на Путиновата така наречен в РФ “Специална военна операция) бе извънредно неплатежоспособен и следваше да бъде отхвърлен, изключително откакто се опълчи на Н.Пр. ген.-лейтенант мадам посол по проблема с съветския храм в центъра на София, за който и Прокуратурата на Република България, и политическите ни евроатлантици услужливо тям не помниха още веднъж. За негов (на Неофит) заместител силите Митрофанови дефинираха без изискуемата по Устава на БПЦ Патриаршеска заповед Великотърновският митрополит Григорий, с агентурен псевдоним в Държавна сигурност “Ваньо ”, да стартира да ръководи съвещанията на Светия Синод, което прави всичките им решения под неговото противоуставно и неканонично управление изцяло нелегитимни. Така той управляваше като и.д. патриарх цялата БПЦ, защото той определяше противоправно Дневния ред на Синода и подписваше Заповеди и писма, за които не е съответно по Устава оправомощен с експлицитна Заповед на живия и легален патриарх Неофит, която не е вписана в Заповедната книга на Светия Синод, нито пък има нотариална легализация от нотариус, избран от Синода до неговата гибел различен да е представляващ БПЦ-БП, което е видно от невписването му като подобен в Агенцията по вписванията. Той самочинно и безправно дефинира членовете на Намаления състав на Светия Синод, състоящ от Патриарха и четирима митрополити, сменящи се на всеки 6 месеца на ротационен принцип, без той да е назначен от Неофит за Председателстващ синодалните съвещания и да е оправомощен да издава Заповеди, да подписва Протоколи и да подписва изходящата синодална преписка. Юридически, защото една власт не се прекъсва, то законно встъпилите за членове на Намаления състав на Синода са тези, които съответно са излъчени и техният мандат не се прекратява от обстоятелството, че нелегитимен орган, самоувластил се показва противоправно други, защото той самият не е в мандат, избран от Патриарха.
Така той даже назначи без да има патриаршеските права и привилегии на атрибутите на власт Варненския епископ Йоан както за старши член на Намаления състав, по този начин и за Наместник на овдовелия Сливенски епархийски трон, което е власт, която или патриархът съответно дава краткотрайно (с избрани начални и крайни срокове) и съответно поотделно, или Синодът е задължен да освободи Неофит заради неспособност да извършва патриаршеските си отговорности и да предприеме различен, само че подобаващ на Каноните ред.
След изключването на апаратурата, поддържаща виталните индикатори на Неофит, без синодалните му събратя даже да го посетят за прощаване с него, му бе пернат шалтера и Синодът го изстреля в извънземна орбита.
Тогава по силата на Устава назначеният към този момент не от умрелия Патриарх, а от Григорий Великотърновски за старши член на Намаления синодален състав – митрополит Йоан Варненски и Великопреславски, само че и Сливенски краткотраен епископ към този миг стана служебно за малко представляващ БПЦ и председателстващ Синода. Той погреба Неофит, зад чиито тленни остатъци се движеше цялата плеяда “вярващи ” атеисти, посветили ранните си години от живота на Комунистическа партия на Съветския съюз. Погребение – похорона като на Брежнев. Най- “трогателното ” бе, че до момента в който се спускаше ковчега с КДС-агента, тъкмо тогава прозвучаваше Националния ни химн. Може алегорично да са погребвали концепцията за народност, тъй като конфигурираната от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) българска върхушка няма потребност от българска нация.
Но след БТР-а, извозващ мъртвото тяло сякаш на патриарх, то
военнизацията на БПЦ се начена незабавно
Йоан, който краткотрайно ръководеше делата на БПЦ в уставния период организира гласоподаване за Наместник-председател на Светия Синод, който следваше отново по Устав в 4-месечен период да провежда избора на нов Български патриарх. За подобен бе определен Врачанският митрополит Григорий. Синодът го избра единомислещо, без значение, че държанието му слага много въпроси за психическата и интелектуална резистентност и адекватност.
Такъв човек – създаващ чувството за инфантил, който и едно малко изречение не може да произнесе грамотно на литературен български правоговор, бе комфортния пешкир, в който останалите митрополити да си бършат мръсните ръце до момента в който той даже не го и осъзнава. Поредният бушон, използван за прекосяване към “правилната ” страна на нещата.
Този персонаж от с. Врачеш, митрополитстващ във Враца, само че живеещ в София, непрекъснато си разрешава като Наместник-председател да легитимира (което е невалидно) противоуставното нелегално деяние да допусне реализиране на избор за трима достоизбираеми за Български патриарх епархийски митрополити, отговарящи на условията по Устава с незадоволителните изискуеми отново от Устава 2/3 от всички митрополити – тоест 10 члена, а не 9 такива, защото 2/3 от 14 митрополита било цифрата 9,33, което клоняло към 9. Но когато става въпрос за физически лица правно и канонически, а и по определение на Върховен касационен съд за всички юридически лица се закръглява на по-горното число като стойност, защото кой от митрополитите се самоопределя да е единствено 0,33 % епископ. За разлика от Григорий Врачански предходният (преди “избирането ” на Неофит) не одобри такава процедура и не подписа Протокола от тогавашното синодално съвещание, излъчило в тройката и двамата - Неофит и Гавриил, с по 9, а не със наложителните 10 гласа. Странно за Григорий Врачански, Серафим Неврокопски и Даниил Видински (тогава), които за разлика от личния си нравствен татко – митрополит Натанаил Неврокопски, който също не призна този недействителен избор тогава, те, неговите чада, предавайки го – в този момент се съгласиха. А в 2013 година и Доростолският митрополит Амвросий също не постави автограф и не призна посочената тройка за законна и легална. Но! Сега
новите условия постановат нови усещания
Григорий от Враца получи 11 гласа; Даниил от Видин получи не 10, а 9 гласа; Гавриил от Ловеч получи също не 10, а 9 гласа. Пред Българска телеграфна агенция на 28 май т.г. изявеният изтъкнат богослов проф. Иван Желев, непосредствен другар на починалия митрополит Натанаил и дълготраен шеф на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет, също изрично съобщи с уставна безупречност следното: “с гласоподаване вътре в Синода сред митрополитите на 20 юни ще бъдат излъчени трима, които ще се изберат с гласовете на две трети от членовете на Синода. И защото синодните членове в този момент са 14 (защото няма патриарх, който е по едно и също време и софийски митрополит), всеки претендент за патриарх би трябвало да получи най-малко 10 гласа. Тези трима претенденти се оферират на патриаршеските гласоподаватели, другояче казано - на членовете на Патриаршеския изборен събор, с цел да изберат те бъдещия български патриарх ".
Е, в този момент това Синодът го наруши!
Т.нар. Четвърти Патриаршески изборен църковен събор въобще не сложи под въпрос нелегитимността на двама от тримата претенденти, които са били сякаш уставно определени и всред които трябваше Съборът да избере един от тях.
“Хубаво ”, но…10 дни преди Събора в цялата страна се организира акция за неизбиране на първи тур на нов патриарх, с цел да се стигне до втори подобен сред законно оферти Григорий Врачански с 11 гласа и противоуставно посочения Даниил Видински с 9 гласа, с цел да може гласовете от първи тур за Гавриил да се прелеят автоматизирано към Даниил. – Защо?
Акцията се организира (по-долу ще стане ясно за какво от СВР и ГРУ на РФ) и е гладко осъществявана. Гавриил е руският претендент за глава на Българската черква, само че от от дълго време миналото време на Перестройката на Горбачов, когато той има остарели зависимости в Москва от времето на от дълго време забравения Московски патриарх Пимен. Даниил е боец! Той е млад боец и е построил своего рода ЦВК “Вагнер ” (Ц – от църковна). На Путин и на Кремъл им е нужен безсърдечен и свиреп атеист, за който индивидът е проблем и казусът се позволява с отстраняването на индивида.
На 30 юни т.г. Говорителят на Събора заяви, че за Български патриарх е определен Даниил.
Русия, Митрофанова, Политическа партия „ Възраждане “ и всички съветски сътрудници за въздействие у нас и умопомрачени русофили ликуваха и ликуват. Но и Съборът е нелегитимен! Пълномощия на делегати на Събора са невалидни и оскъдни. Проверка на състава на делегатите от Синода не бе въобще позволена да бъде осъществявана. Дори Комисията по пълномощията не разполагаше с предходна вътрешно-ведомствена преписка. В някои епархии на 2 юни т.г. въобще не се организираха постоянни избори за делегати. Няколко делегата – членове на Събора не са изобщо членове на БПЦ-БП, а избират Български патриарх. Светият Синод без уставно разпоредено му право лиши някои канонични български владици от законното им право като архиереи да вземат участие в Събора и избора. За да бъде един претендент, определен на втори тур за Български патриарх, съгласно Устава се изисква той да е получил минимум гласовете на 50 % + 1 от присъстващите, с цел да бъде разгласен от Събора за подобен. Не съгласно Устава, а съгласно Синода членовете-делегати на Събора следваше да бъдат 145. От тях не се явиха петима. Тоест участват 140 делегати, въпреки да не са призовани и други, имащи правото на това като епископи. И на първи, и на втори тур имаше по три недействителни бюлетини, което е обикновено при тази напълно съветска тройка - все някои в БПЦ да не желаят да дадат гласа си за който и да е Гундяевски послушник. Така от законно присъстващите 140 члена на Събора на втори тур Даниил получи 69 гласа, а Григорий 66. При тази обстановка, защото Даниил нямаше от 140 делегати 50+1, тоест 71 гласа, то по Устава на БПЦ следваше
да се премине към трети тур
отново всред получилите най-вече гласове, или Съборът да анулира на свое изключително (поради непредвидени в Устава обстоятелства) тълкувателно съвещание на Светия Синод.
Но Григорий Врачански, преброявайки бюлетините, непосредствено и в прорез с Устава разгласи за нов патриарх Даниил.
Това е духовният непотизъм на шуро-баджанащина, конфигуриран в БПЦ преди 80 години и отбраняван, и отхранван от ДС-библиотекарите безпроблемно в превзетата ни дълбока страна.
В патриаршеската катедрала, отдадена на мюсюлманина Александър Невски, изтребил безчет християни – православни, униати и католици, Данииловият Синод в пълнотата си интронизира в наличието на цялата българска държавност и пред очите на Вселенския патриарх Вартоломей Даниил за собствен патриарх и лидер.
Кой е Даннил? И за какво Москва го направи Руски патриарх на българите?
Роден е 2 март 1972 година в Смолян. Произходът му е от отдалечената от града махала с 14 къщи Чакмак Кая, известна в този момент като с. Кремене, което се слави с гроба на възпятата от националния талант Руфинка, която била болно легнала и он (мъжо ù) се е до нея опнал. Има даже клюки и подозрения за българомохамедански родствени връзки, които са типични за този регион. Странно, само че никой и до в този момент не е виждал формалното църковно кръщелно на патриарха – от по кое време, от кого и по какъв начин е влезнал в Христовата религия. Неговите всемирски имена са Атанас Трендафилов Николов. Бащата на Даниил е офицер в Държавна сигурност, служи при ОУ на Министерство на вътрешните работи и пази страна на Варшавския контракт от противников детайли на НАТО и Гърция да не минават границата. Известен е с това, че хора от района, имащи родственици в Северна Гърция, след завръщането им в България, той персонално ги е профилактирал и е вербувал не малко от тях за донесения при пътувания в Гърция. Името “Трендафил ” е по-близко до Гюл и това допуска доносническа активност в Смолянския регион за българомохамедани от страна на националния полицай, който през 1985 година, в разгара на Възродителния развой и Голямата екскурзия, записва (устройва) сина си Наско (патриката Дани) в Английската гимназия в Смолян, в която се учат децата на локалната номенклатура на Българска комунистическа партия. Бащата по-късно е и общински консултант в Смолян, а майката – учител по съветски език и партиен секретар на смолянски ком.учителски съвет.
Наско (Патриарх Български) през 1996 година се озовава в София и продължава чуждоезиковото си образование в СУ “Св. Климент Охридски ”, в компетентност „ Английска лингвистика “. На идната 1997 година е признат за послушник в различен помашки край – в Хаджидимовския манастир “Св. Георги ” под духовното старчество, попечителство и управление на небезизвестния починал Неврокопски митрополит Натанаил, който става сътрудник на Държавна сигурност през 1975 година, с псевдоним “Благоев ”. Същият още в 1978 година е повдигнат до “Секретен помощник ” в 14-ти Отдел на Първо Главно ръководство ( ”Културно-историческо разузнаване ”) и “Доверена връзка ” на Държавна сигурност.
На фигуранта, играещ през днешния ден ролята Негово Светейшество Даниил – Патриарх Български и Митрополит Софийски, биологичен татко му е Държавна сигурност; нравствен татко му е също Държавна сигурност. Временен църковен осиновител му е отново Държавна сигурност.
Атанасчо през 1999 година е постриган в монашество и още на идващия ден е ръкоположен за йеродякон от Натанаил Неврокопски. През 2002 година задочно приключва Софийския Богословски факултет, в който се реалокира от „ Английската лингвистика “, която до тогава е следвал.
Успешното довеждане докрай на Даниил (отроче КаДеСарско) е изпитът на живота му. Взема го с цялостно отличие пред Превзетата Дълбока страна, конфигурирана у нас от окупационните войски на Червената войска преди тъкмо 80 години, когато на 5 септември 1944 година Сталин афишира Съветско-българската война, завършила злощастно за нас на 28 октомври с.г., и която плодовито се възпроизвежда до безкрайност у нас.
Ето го шестака, получил от Държавна сигурност и наследници оценка “Отличен ” 10 (по съветската десетобална система).
На 15 юли 2002 година хора на Неврокопския митрополит Натанаил нахлуват в Обидимския манастир “Св. Пантелеймон ” над Добринище и сменят самочинно без знанието на способените органи бравите на вратите, които са сложени с цел да настанят там хора на Максимовия синод, към който е Натанаил – основнота фигура, причиняваща задълбочаване на разкола в БПЦ. Към 18 ч. на 21 юли отец Стефан Камберов от антикомунистическия синод на Пимен уведомява по надлежния ред публично дежурния офицер в полицията в Банско, че в символ на митинг против насилственото завладяване на светата Обител афишира гладна стачка, която ще организира в двора на манастира. Дежурният служител на реда вместо да обезпечи публичния ред незабавно оповестява по телефона на окупаторите на манастира като ги осведоми за самодейността на о. Камберов. Към 22 ч. той идва в манастира, издигнат персонално от него самия, само че открива, че манастирските здания са затворени и той сяда в двора на манастира, където да организира гладната си стачка и е следен през прозорците в обителта от натанаиловите свещеници, които по същото време пият в манастирската столова, а все още там са единствено йеродякон Даниил (сега Български патриарх) и отец Янко Русков. Те са инструктирани персонално от Натанаил: “Да пазят манастира от разколниците. ”
Отец Стефан откакто съумява да влезе в двора на манастира и “събратята ” му на секундата го изхвърлят назад от манастира пред портите. Преди обаче да бъде наритан йеродякон Даниил (сега Български патриарх) “му дава шише с вода, с цел да не почине от жадност по време на гладната стачка ”. Колко милостиво и християнско за един предстоящ Български патриарх?!
Отец Камберов сяда на скамейка пред към този момент изводи манастир. Тези двама “духовници ” незабавно търсят помощ от други от покрайнините, защото вземат решение, че хората на различния синод се готвят да нападат манастира.
Според йеродякон Даниил от манастира (сега Български патриарх), Сакарев (един от “опълченците ” на ДС-агента “Благоев ”) бил пийнал и носел със себе си и бутилка мастика. Той сяда да си допие на първия етаж на манастира дружно с клисаря Борис Еринин.
Уплашен от нашествието на новодошлата 10-членна хвърковата чета на Натанаил, отец Стефан си събира багажа (одеала) и потегля към с. Добринище. След него обаче потеглят Борис Еринин и Малин Сакарев. По средата на пътя сред манастира и селото те го настигат, пребиват го до гибел, смъкват му расото, събуват му панталоните и го зарязват оцапан с кръв и гол в крайпътната канавка. След това Еринин се връща в манастира, а Малин Сакарев отпрашва към Добринище, с цел да си допие. Призори тялото на отец Камберов е намерено бездиханно и окървавено, излиза наяве от локални източници и документи по следственото дело.
Разиграва се “дяволската вакханалия ”! Стенанията на грубо убивания български духовник са чути от ромско семейство, обитавало в бивак наоколо.
Така на 22 юли 2002 година след зверска свирепост е пребит, принуден и трудно погубен 66-годишния ставрофорен свещеноиконом Стефан Камберов.
Кръвта му е и по патриаршеските ръце на Даниил!
Около шест часà на разсъмване причинителят отец Малин се обадил на Неврокопския епископ Натанаил, с цел да му заяви персонално, че свещеникът от Пименовия синод в Банско е мъртъв.
Пред проверяващи служители на реда, дознатели и следователи йеродякон Даниил (сега Български патриарх) дава и подписва свои свидетелски показания за осъщественото ликвидиране, за неговото реализиране и по какъв начин то е от него персонално следено, описват осведомени.
По делото, по което със смехотворни леки присъди са наказани тотални нещастници и маргинали - топадвокатът Рени Цанова в защитната си защита пред 5-членния състав на Окръжния съд в Благоевград пита: “Кой е този йеродякон, който е дал указания какво да приказват свещениците при разпитите? ” Този йеродякон е днешното Негово Светейшество Българския патриарх Даниил – честен съизвършител в гибелта на духовник!
Всичко това е видно на правния уебсайт lex.bg, а преписките по досъдебните следствия, които изчезнаха от Окръжна Прокуратура Благоевград не са се изгубили и ги има филмирани на четири места за запазване данни на подвластни психопати.
Ето малко от изчезналото от Прокуратурата: “Така наречените свещеници, захласнати от агресия… с гняв, свирепост и безумство напълно неоснователно е УБИТ безсилен човек… ” Още едно удостоверение: “На другия ден, след убийството, на обяд свещениците (извършителите) най-невъзмутимо се хранили в столовата на манастира… ” Йеродяконът-постник – в този момент патриарх също е бил там.
След тези златни безмълвни даннилови уста Даниил през 2004 година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за свещеник на Роженския манастир “Рождество Богородично ”. Като подобен през 2006 година Даниил е възведен в архимандритско достолепие по решение на Светия Синод на БПЦ. В цялостно нарушаване на Устава на Българската Патриаршия, който изисква за въздигането в епископски ранг да си прослужил в клира 10 години, през 2008 година, без да са се изпълнили 10-те години патриарх Максим по настояването на Натанаил и кръга на Големия шлем на сътрудник “Гоце ” от Държавна сигурност ръкополага Даниил за Драговитийски свещеник и той е назначен за викарий на Натанаил в Неврокопска епархия.
След рухването на Тройната коалиция и въздигането на нови сили в Синода, с цел да бъде съхранен, избавен, само че и развъртян през 2010 година патриарх Максим и Светият Синод изпращат Даниил за викарий на митрополит Йосиф в Българската задгранична епархия за Съединени американски щати, Канада и Австралия. Там той служи повече от 7 години. Йосиф към Държавна сигурност е сътрудник „ Николов ” на Шесто ръководство на Държавна сигурност от 1980 година и конфиденциален помощник „ Зографов ” на Първо главно управление (на ДС) от 1983 година към Разузнаването на Народна република България. Той е ДеСе-осиновителят на Даниил.
Един биологичен татко от Държавна сигурност, двама духовни татковци също от Държавна сигурност, а по-късно и за него самия също като покровител на мракобесен режим.
В сърцето на Съединени американски щати – Ню Йорк Драговитийският свещеник Даниил е минал под въздействието като
сътрудник за църковно въздействие
в края на 2011 година от офицер на СВР на РФ с псевдоним “Кантакузин ”, който е обитавал в Съединени американски щати под прикритието на духовно лице. Става дума за боен офицер, минал и към цивилното ГРУ, в каквото качество съумява по време на Кримската анексия от страна на Русия да притегли Даниил да работи против Гръцката черква в Америка и въздействието на Вселенската Патриаршия в Съединени американски щати като още тогава Даниил в Америка обществено популяризира кремълските опорки за така наречен неонацизъм в Украйна и “гоненията ” против съветското население в Източна Украйна, осведомят среди от Съединени американски щати, осведомени с активността на Даниил тогава. Той се сближава се с руснаци в Съединени американски щати, които са старокалендарци и пропагандира краен зилотизъм. Благодарение на насттавника си офицер от ГРУ преди завръщането му в България за Видински митрополит е изпратен на обучителни курсове -забележете - в забраняващия християнския фетиш комунистически Китай. В Съединени американски щати „ Кантакузин “ основава манастир, покриващ всичките условия за радикална фракция – подготвена по негов заказ в името на “Русь Святая ” да извършат какво ли не. Имат и на двете брегове на Съединени американски щати свои бази.
Този съветски водещ офицер, прочут, че има целия набор от воински ордени на РФ и спътниците ú постоянно посещава България след избирането на Даниил за епископ във Видин.
Обезпечител на това “духовно ” развиване за шпионин в расо даже до степен на камикадзе, подготвян за Патриарх на България с или без Даниилов Синод – това е най-големият “евроатлантик ” от целия български народ за всички времена – владиката на Съединени американски щати, Канада и Австралия “Зографов - Николов ”.
Ето: в публикация в църковния уебсайт “Двери.бг ” от 07.08.2024 година владиката на всички Америки, Атлантици, Пасифици, Океании и други ни споделя персонално за 46-яит Годишен събор на Епархията ни там и цитира Послание до Събора от Даниил към този момент като патриарх. Моля, забележете следното, от което се разкриват
кодовете на сътрудника:
“Независимо дали човек е набожен, дали е духовен, дали се стреми към нещо възвишено или пилее дните си в празнина – на всекиго все нещо му не доближава. Това незадоволство от себе си е блян на хората за смяна на душевното положение. „ Какво да сторя? “ – нормално се пита човек при подобен случай.
В евангелието четем, че сходен въпрос бил заложен и на Иисус Христос, освен това от юноша. И какво му дал отговор Христос? „ Опази заповедите! “. „ Кои? “ – попитал още веднъж младежът. Христос му изброил единствено част от десетте Божии заповеди: „ Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай татко си и майка си, бит близък си като себе си “ (Мат. 19:16-19).
Да. Така е подредено в живота, че всеки би трябвало да извършва някакви отговорности: боецът – заповедите на началството, ученикът – заръките на учителя; служащият – наредбите на ръководителя; водачът –правилника за придвижването, жителят – конституцията на държавата; държавникът – интернационалните договорености и така нататък …
Така че идеалът на служението ми ще бъде:
С честност към предишното - с отговорност пред бъдещето! ”
Основният акцент, разкриващ личността на Светейшеството е: “Така е подредено в живота, че всеки би трябвало да извършва някакви отговорности: боецът – заповедите на началството. ” Даниил се самоопределя като боец на началството си, което евентуално е Кремъл, Путин, Наришкин, Костюков, Митрофанова и всички притоци на Москва река. Техен жертвоготовен реализатор на волята им!
Окончателното решение за премахването на Неофит е взето, когато той изиска съветската посланичка в София да даде достъп до храма “Св. Николай Мирликийски ” в съветски архитектурен жанр и да преотстъпи опцията за постоянни богослужения от назначени от него български духовници след експулсирането от ДАНС на съветски и беларуски шпиони, работили в страната под прикритието на расото. Тогава единственият български митрополит осъдил дейностите на ДАНС и Българската страна бе Видинския епископ Даниил. Той даже съобщи, че българските дейности са неоправдателни и противоканонични.
От 2018 година, когато бе определен за Видински митрополит Даниил постоянно е бил против автокефална Поместна православна черква в Украйна, което е напълно естествено за страна с такива огромни за Европа размери и население. Обяви Вселенския Патриарх за еретик, при изискване, че еретик е този, който не е с Предстоятеля на Православието в Константинопол. Дори в Енциклопедия “Британика ” по този начин е записано. На който това не му харесва – да се оплаче по подготвеност на идващия Вселенски събор, който само е институционално над Патриарха в Цариград.
След войната на Путин за заличаване на Украйна – и като страна, и като народ Даниил
ожесточи злостта си към почтените страдалци
на експанзията от Север. Той в никакъв случай не порица Кирил Гундяев като провинен и подстрикател за геноцид, който той посочва “свещена война ”, само че парадира с Каноническо право, от което нищо въобще не схваща.
Ако Вселенската Патриаршия по неговите думи няма право сама да издава Томос за Автокефалия, то той нито е патриарх, нито е някакъв в автокефална Православна черква. И без това очевидно наподобява на Айталско-Байкалски мужик, който няма отношение към тоалирането. Затова в обществените мрежи постоянно е представян като родния вид на Осама бен Ладен.
Като избиран – избиран – недоизбран (клан – клан – недоклан), само че посочен под затворените очи на Българското Контраразузнаване за разгласен и интронизиран за Български патриарх и Софийски митрополит Даниил не сподели, не демонстрира, не желае да покаже смяна, а в противен случай – показва чисто великоруски и великосръбски позиции и приканва за поддръжка на партизанстващите московски попове – колаборационисти на агресора Русия в Украйна.
Този човек се държи като лидер на секрети съветски структури в Украйна, а не като Духовен лидер на българите в страната и чужбина.
Той не е порицал никакъв недостатък в Българската черква, осъществяван от покварени разгулни духовници, нито пък е изобличил мерзостта на мафиотите, завладяли българската страна. Никога не се е произнесъл за зверствата на комунистическия режим, не е уважил паметта на жертвите.
Той от първия си момент на единоначалик и стопанин на черноризците подхвана безчет кадрови промени в столицата. Но най-страховито от позиция на бъдещето – там, където се коват фрагментите на БПЦ – Семинарията в София да вземем за пример той назначи за Ректор някакъв о. Мелетий - човек, който, с изключение на с голяма рижа брада с простосърдечна искреност в националния ефир на публичната Българска национална телевизия съобщи на 31.07.2024 година следното: “християнството не е морал, църквата и православието не са етичен кодекс ”. Хвалà на таквиз герои!
А от 30.06.2024 година Българският патриарх Даниил е и в директен спор на ползи. Неговият роден брат ръководи компания “Непар ” ЕООД с капитал – заем, провиснал от Неврокопска св. митрополия. Тази тематика ще се развие в идващите дни. Както и тематиката по идния избор за нов Видински митрополит, също дирижиран от Москва посредством ченторите от Библиотекарски институт, споделят осведомени.
Днес на 6-ти септември, в Деня на Съединението
Данииловият Синод ни съедини с Гундяевия Синод,
който заседава в Данииловия манастир в Москва. Честито Съединение! 139 години по-къ6-тисамо позор и гадност.
На 6-ти септември 1948 година Великият Екзарх Стефан Български – Праведник на Народите под напън от Синода и на тогавашната просъветска власт подава оставка. Дано сред 6 и 9 септември Даниил (неНиколаев) Трендафилов подава само достойното си действие – внасяне оставка до Светия Синод в символ на поклонение към жертвите на комунистическия гнет от Народния съд – та до отец Стефан Камберов по отношение на най-черната за България дата, от която се изпълват 80 години!
По време на предизборната акция партиите ще би трябвало да дават отговор на въпроси за комунистическата путинска БПЦ.
* БПЦ – Министерство на правосъдието значи Българска православна черква – Московска Патриаршия.
Следва продължение.
Очаквайте!
Николай Попиванов
I-ва част
Да! Дати – всевъзможни и никогда инцидентни! Всичко върви по проект. 80-годишно преизпълнение на проекта. Заказчиците от “Комитета по обмисляне ” на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) рàботят безотказно в новия Коминтерн, който съграждат върху “нови ” фигури със стаааар произход от времето на Дядото. (Под Дядото да не се схваща само Димитър Благоев, тъй като по-надолу в тази Първа част на поредицата от текстове ще бъдат отразени доста дядовци – всички ЧеКисти правилни.)
Започвайки хроно-синхронно, в реда на нещата е да караме по календара. Който по какъвто си желае и си го показва – остарял, нов; юлиански, григориански; византийски, съветски; сталински, путински и други такива “православни ”, все превеликолепни наименования.
30 години по-късно
още веднъж сме в Разкол
Преди българо-православен – в две БПЦ-та, отгледани и отхранени и двете от белокаменна красная Москва. Сега българо-мохамедански с две ДПС-та. Кой ще е Максим и кой ще е Пимен в тоз Патриархат – занапред като фенове с пуканки ще гледаме. Преди свещоливници и митрополии – в този момент – сараи. “Другарите ” сценаристи малко да пообновят сцената, постановката и реквизита. Много е прочут...
На 1 септември тази 2024 година за първи път в България цялостен Светейши патриарх отслужи за новата църковна година (индикт) св. Литургия, Благодарствен молебен и издаде Енциклика. Брей! Ти да видиш. Големи работи. Както се споделя: рàботи се и то съществено, и целенасочено по целенасоченост, само че не по силата на Правото, а по правото на силата, която идва от мощните съветски компании и стратегически ползи като " Лукойл ", " Турски поток " и други
Но всяка (не единствено църковна) новата година допуска и равносметка. Преди 1 година патриарх Неофит от Държавна сигурност, с агентурен псевдоним “Симеонов ” беше вкаран в болница и се начена неговото особено изходно развъждане. По метод, по който болнично отглеждаха и Ходорковски. Неофит (вече малоценен за новата “православна ” действителност на Путиновата така наречен в РФ “Специална военна операция) бе извънредно неплатежоспособен и следваше да бъде отхвърлен, изключително откакто се опълчи на Н.Пр. ген.-лейтенант мадам посол по проблема с съветския храм в центъра на София, за който и Прокуратурата на Република България, и политическите ни евроатлантици услужливо тям не помниха още веднъж. За негов (на Неофит) заместител силите Митрофанови дефинираха без изискуемата по Устава на БПЦ Патриаршеска заповед Великотърновският митрополит Григорий, с агентурен псевдоним в Държавна сигурност “Ваньо ”, да стартира да ръководи съвещанията на Светия Синод, което прави всичките им решения под неговото противоуставно и неканонично управление изцяло нелегитимни. Така той управляваше като и.д. патриарх цялата БПЦ, защото той определяше противоправно Дневния ред на Синода и подписваше Заповеди и писма, за които не е съответно по Устава оправомощен с експлицитна Заповед на живия и легален патриарх Неофит, която не е вписана в Заповедната книга на Светия Синод, нито пък има нотариална легализация от нотариус, избран от Синода до неговата гибел различен да е представляващ БПЦ-БП, което е видно от невписването му като подобен в Агенцията по вписванията. Той самочинно и безправно дефинира членовете на Намаления състав на Светия Синод, състоящ от Патриарха и четирима митрополити, сменящи се на всеки 6 месеца на ротационен принцип, без той да е назначен от Неофит за Председателстващ синодалните съвещания и да е оправомощен да издава Заповеди, да подписва Протоколи и да подписва изходящата синодална преписка. Юридически, защото една власт не се прекъсва, то законно встъпилите за членове на Намаления състав на Синода са тези, които съответно са излъчени и техният мандат не се прекратява от обстоятелството, че нелегитимен орган, самоувластил се показва противоправно други, защото той самият не е в мандат, избран от Патриарха.
Така той даже назначи без да има патриаршеските права и привилегии на атрибутите на власт Варненския епископ Йоан както за старши член на Намаления състав, по този начин и за Наместник на овдовелия Сливенски епархийски трон, което е власт, която или патриархът съответно дава краткотрайно (с избрани начални и крайни срокове) и съответно поотделно, или Синодът е задължен да освободи Неофит заради неспособност да извършва патриаршеските си отговорности и да предприеме различен, само че подобаващ на Каноните ред.
След изключването на апаратурата, поддържаща виталните индикатори на Неофит, без синодалните му събратя даже да го посетят за прощаване с него, му бе пернат шалтера и Синодът го изстреля в извънземна орбита.
Тогава по силата на Устава назначеният към този момент не от умрелия Патриарх, а от Григорий Великотърновски за старши член на Намаления синодален състав – митрополит Йоан Варненски и Великопреславски, само че и Сливенски краткотраен епископ към този миг стана служебно за малко представляващ БПЦ и председателстващ Синода. Той погреба Неофит, зад чиито тленни остатъци се движеше цялата плеяда “вярващи ” атеисти, посветили ранните си години от живота на Комунистическа партия на Съветския съюз. Погребение – похорона като на Брежнев. Най- “трогателното ” бе, че до момента в който се спускаше ковчега с КДС-агента, тъкмо тогава прозвучаваше Националния ни химн. Може алегорично да са погребвали концепцията за народност, тъй като конфигурираната от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) българска върхушка няма потребност от българска нация.
Но след БТР-а, извозващ мъртвото тяло сякаш на патриарх, то
военнизацията на БПЦ се начена незабавно
Йоан, който краткотрайно ръководеше делата на БПЦ в уставния период организира гласоподаване за Наместник-председател на Светия Синод, който следваше отново по Устав в 4-месечен период да провежда избора на нов Български патриарх. За подобен бе определен Врачанският митрополит Григорий. Синодът го избра единомислещо, без значение, че държанието му слага много въпроси за психическата и интелектуална резистентност и адекватност.
Такъв човек – създаващ чувството за инфантил, който и едно малко изречение не може да произнесе грамотно на литературен български правоговор, бе комфортния пешкир, в който останалите митрополити да си бършат мръсните ръце до момента в който той даже не го и осъзнава. Поредният бушон, използван за прекосяване към “правилната ” страна на нещата.
Този персонаж от с. Врачеш, митрополитстващ във Враца, само че живеещ в София, непрекъснато си разрешава като Наместник-председател да легитимира (което е невалидно) противоуставното нелегално деяние да допусне реализиране на избор за трима достоизбираеми за Български патриарх епархийски митрополити, отговарящи на условията по Устава с незадоволителните изискуеми отново от Устава 2/3 от всички митрополити – тоест 10 члена, а не 9 такива, защото 2/3 от 14 митрополита било цифрата 9,33, което клоняло към 9. Но когато става въпрос за физически лица правно и канонически, а и по определение на Върховен касационен съд за всички юридически лица се закръглява на по-горното число като стойност, защото кой от митрополитите се самоопределя да е единствено 0,33 % епископ. За разлика от Григорий Врачански предходният (преди “избирането ” на Неофит) не одобри такава процедура и не подписа Протокола от тогавашното синодално съвещание, излъчило в тройката и двамата - Неофит и Гавриил, с по 9, а не със наложителните 10 гласа. Странно за Григорий Врачански, Серафим Неврокопски и Даниил Видински (тогава), които за разлика от личния си нравствен татко – митрополит Натанаил Неврокопски, който също не призна този недействителен избор тогава, те, неговите чада, предавайки го – в този момент се съгласиха. А в 2013 година и Доростолският митрополит Амвросий също не постави автограф и не призна посочената тройка за законна и легална. Но! Сега
новите условия постановат нови усещания
Григорий от Враца получи 11 гласа; Даниил от Видин получи не 10, а 9 гласа; Гавриил от Ловеч получи също не 10, а 9 гласа. Пред Българска телеграфна агенция на 28 май т.г. изявеният изтъкнат богослов проф. Иван Желев, непосредствен другар на починалия митрополит Натанаил и дълготраен шеф на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет, също изрично съобщи с уставна безупречност следното: “с гласоподаване вътре в Синода сред митрополитите на 20 юни ще бъдат излъчени трима, които ще се изберат с гласовете на две трети от членовете на Синода. И защото синодните членове в този момент са 14 (защото няма патриарх, който е по едно и също време и софийски митрополит), всеки претендент за патриарх би трябвало да получи най-малко 10 гласа. Тези трима претенденти се оферират на патриаршеските гласоподаватели, другояче казано - на членовете на Патриаршеския изборен събор, с цел да изберат те бъдещия български патриарх ".
Е, в този момент това Синодът го наруши!
Т.нар. Четвърти Патриаршески изборен църковен събор въобще не сложи под въпрос нелегитимността на двама от тримата претенденти, които са били сякаш уставно определени и всред които трябваше Съборът да избере един от тях.
“Хубаво ”, но…10 дни преди Събора в цялата страна се организира акция за неизбиране на първи тур на нов патриарх, с цел да се стигне до втори подобен сред законно оферти Григорий Врачански с 11 гласа и противоуставно посочения Даниил Видински с 9 гласа, с цел да може гласовете от първи тур за Гавриил да се прелеят автоматизирано към Даниил. – Защо?
Акцията се организира (по-долу ще стане ясно за какво от СВР и ГРУ на РФ) и е гладко осъществявана. Гавриил е руският претендент за глава на Българската черква, само че от от дълго време миналото време на Перестройката на Горбачов, когато той има остарели зависимости в Москва от времето на от дълго време забравения Московски патриарх Пимен. Даниил е боец! Той е млад боец и е построил своего рода ЦВК “Вагнер ” (Ц – от църковна). На Путин и на Кремъл им е нужен безсърдечен и свиреп атеист, за който индивидът е проблем и казусът се позволява с отстраняването на индивида.
На 30 юни т.г. Говорителят на Събора заяви, че за Български патриарх е определен Даниил.
Русия, Митрофанова, Политическа партия „ Възраждане “ и всички съветски сътрудници за въздействие у нас и умопомрачени русофили ликуваха и ликуват. Но и Съборът е нелегитимен! Пълномощия на делегати на Събора са невалидни и оскъдни. Проверка на състава на делегатите от Синода не бе въобще позволена да бъде осъществявана. Дори Комисията по пълномощията не разполагаше с предходна вътрешно-ведомствена преписка. В някои епархии на 2 юни т.г. въобще не се организираха постоянни избори за делегати. Няколко делегата – членове на Събора не са изобщо членове на БПЦ-БП, а избират Български патриарх. Светият Синод без уставно разпоредено му право лиши някои канонични български владици от законното им право като архиереи да вземат участие в Събора и избора. За да бъде един претендент, определен на втори тур за Български патриарх, съгласно Устава се изисква той да е получил минимум гласовете на 50 % + 1 от присъстващите, с цел да бъде разгласен от Събора за подобен. Не съгласно Устава, а съгласно Синода членовете-делегати на Събора следваше да бъдат 145. От тях не се явиха петима. Тоест участват 140 делегати, въпреки да не са призовани и други, имащи правото на това като епископи. И на първи, и на втори тур имаше по три недействителни бюлетини, което е обикновено при тази напълно съветска тройка - все някои в БПЦ да не желаят да дадат гласа си за който и да е Гундяевски послушник. Така от законно присъстващите 140 члена на Събора на втори тур Даниил получи 69 гласа, а Григорий 66. При тази обстановка, защото Даниил нямаше от 140 делегати 50+1, тоест 71 гласа, то по Устава на БПЦ следваше
да се премине към трети тур
отново всред получилите най-вече гласове, или Съборът да анулира на свое изключително (поради непредвидени в Устава обстоятелства) тълкувателно съвещание на Светия Синод.
Но Григорий Врачански, преброявайки бюлетините, непосредствено и в прорез с Устава разгласи за нов патриарх Даниил.
Това е духовният непотизъм на шуро-баджанащина, конфигуриран в БПЦ преди 80 години и отбраняван, и отхранван от ДС-библиотекарите безпроблемно в превзетата ни дълбока страна.
В патриаршеската катедрала, отдадена на мюсюлманина Александър Невски, изтребил безчет християни – православни, униати и католици, Данииловият Синод в пълнотата си интронизира в наличието на цялата българска държавност и пред очите на Вселенския патриарх Вартоломей Даниил за собствен патриарх и лидер.
Кой е Даннил? И за какво Москва го направи Руски патриарх на българите?
Роден е 2 март 1972 година в Смолян. Произходът му е от отдалечената от града махала с 14 къщи Чакмак Кая, известна в този момент като с. Кремене, което се слави с гроба на възпятата от националния талант Руфинка, която била болно легнала и он (мъжо ù) се е до нея опнал. Има даже клюки и подозрения за българомохамедански родствени връзки, които са типични за този регион. Странно, само че никой и до в този момент не е виждал формалното църковно кръщелно на патриарха – от по кое време, от кого и по какъв начин е влезнал в Христовата религия. Неговите всемирски имена са Атанас Трендафилов Николов. Бащата на Даниил е офицер в Държавна сигурност, служи при ОУ на Министерство на вътрешните работи и пази страна на Варшавския контракт от противников детайли на НАТО и Гърция да не минават границата. Известен е с това, че хора от района, имащи родственици в Северна Гърция, след завръщането им в България, той персонално ги е профилактирал и е вербувал не малко от тях за донесения при пътувания в Гърция. Името “Трендафил ” е по-близко до Гюл и това допуска доносническа активност в Смолянския регион за българомохамедани от страна на националния полицай, който през 1985 година, в разгара на Възродителния развой и Голямата екскурзия, записва (устройва) сина си Наско (патриката Дани) в Английската гимназия в Смолян, в която се учат децата на локалната номенклатура на Българска комунистическа партия. Бащата по-късно е и общински консултант в Смолян, а майката – учител по съветски език и партиен секретар на смолянски ком.учителски съвет.
Наско (Патриарх Български) през 1996 година се озовава в София и продължава чуждоезиковото си образование в СУ “Св. Климент Охридски ”, в компетентност „ Английска лингвистика “. На идната 1997 година е признат за послушник в различен помашки край – в Хаджидимовския манастир “Св. Георги ” под духовното старчество, попечителство и управление на небезизвестния починал Неврокопски митрополит Натанаил, който става сътрудник на Държавна сигурност през 1975 година, с псевдоним “Благоев ”. Същият още в 1978 година е повдигнат до “Секретен помощник ” в 14-ти Отдел на Първо Главно ръководство ( ”Културно-историческо разузнаване ”) и “Доверена връзка ” на Държавна сигурност.
На фигуранта, играещ през днешния ден ролята Негово Светейшество Даниил – Патриарх Български и Митрополит Софийски, биологичен татко му е Държавна сигурност; нравствен татко му е също Държавна сигурност. Временен църковен осиновител му е отново Държавна сигурност.
Атанасчо през 1999 година е постриган в монашество и още на идващия ден е ръкоположен за йеродякон от Натанаил Неврокопски. През 2002 година задочно приключва Софийския Богословски факултет, в който се реалокира от „ Английската лингвистика “, която до тогава е следвал.
Успешното довеждане докрай на Даниил (отроче КаДеСарско) е изпитът на живота му. Взема го с цялостно отличие пред Превзетата Дълбока страна, конфигурирана у нас от окупационните войски на Червената войска преди тъкмо 80 години, когато на 5 септември 1944 година Сталин афишира Съветско-българската война, завършила злощастно за нас на 28 октомври с.г., и която плодовито се възпроизвежда до безкрайност у нас.
Ето го шестака, получил от Държавна сигурност и наследници оценка “Отличен ” 10 (по съветската десетобална система).
На 15 юли 2002 година хора на Неврокопския митрополит Натанаил нахлуват в Обидимския манастир “Св. Пантелеймон ” над Добринище и сменят самочинно без знанието на способените органи бравите на вратите, които са сложени с цел да настанят там хора на Максимовия синод, към който е Натанаил – основнота фигура, причиняваща задълбочаване на разкола в БПЦ. Към 18 ч. на 21 юли отец Стефан Камберов от антикомунистическия синод на Пимен уведомява по надлежния ред публично дежурния офицер в полицията в Банско, че в символ на митинг против насилственото завладяване на светата Обител афишира гладна стачка, която ще организира в двора на манастира. Дежурният служител на реда вместо да обезпечи публичния ред незабавно оповестява по телефона на окупаторите на манастира като ги осведоми за самодейността на о. Камберов. Към 22 ч. той идва в манастира, издигнат персонално от него самия, само че открива, че манастирските здания са затворени и той сяда в двора на манастира, където да организира гладната си стачка и е следен през прозорците в обителта от натанаиловите свещеници, които по същото време пият в манастирската столова, а все още там са единствено йеродякон Даниил (сега Български патриарх) и отец Янко Русков. Те са инструктирани персонално от Натанаил: “Да пазят манастира от разколниците. ”
Отец Стефан откакто съумява да влезе в двора на манастира и “събратята ” му на секундата го изхвърлят назад от манастира пред портите. Преди обаче да бъде наритан йеродякон Даниил (сега Български патриарх) “му дава шише с вода, с цел да не почине от жадност по време на гладната стачка ”. Колко милостиво и християнско за един предстоящ Български патриарх?!
Отец Камберов сяда на скамейка пред към този момент изводи манастир. Тези двама “духовници ” незабавно търсят помощ от други от покрайнините, защото вземат решение, че хората на различния синод се готвят да нападат манастира.
Според йеродякон Даниил от манастира (сега Български патриарх), Сакарев (един от “опълченците ” на ДС-агента “Благоев ”) бил пийнал и носел със себе си и бутилка мастика. Той сяда да си допие на първия етаж на манастира дружно с клисаря Борис Еринин.
Уплашен от нашествието на новодошлата 10-членна хвърковата чета на Натанаил, отец Стефан си събира багажа (одеала) и потегля към с. Добринище. След него обаче потеглят Борис Еринин и Малин Сакарев. По средата на пътя сред манастира и селото те го настигат, пребиват го до гибел, смъкват му расото, събуват му панталоните и го зарязват оцапан с кръв и гол в крайпътната канавка. След това Еринин се връща в манастира, а Малин Сакарев отпрашва към Добринище, с цел да си допие. Призори тялото на отец Камберов е намерено бездиханно и окървавено, излиза наяве от локални източници и документи по следственото дело.
Разиграва се “дяволската вакханалия ”! Стенанията на грубо убивания български духовник са чути от ромско семейство, обитавало в бивак наоколо.
Така на 22 юли 2002 година след зверска свирепост е пребит, принуден и трудно погубен 66-годишния ставрофорен свещеноиконом Стефан Камберов.
Кръвта му е и по патриаршеските ръце на Даниил!
Около шест часà на разсъмване причинителят отец Малин се обадил на Неврокопския епископ Натанаил, с цел да му заяви персонално, че свещеникът от Пименовия синод в Банско е мъртъв.
Пред проверяващи служители на реда, дознатели и следователи йеродякон Даниил (сега Български патриарх) дава и подписва свои свидетелски показания за осъщественото ликвидиране, за неговото реализиране и по какъв начин то е от него персонално следено, описват осведомени.
По делото, по което със смехотворни леки присъди са наказани тотални нещастници и маргинали - топадвокатът Рени Цанова в защитната си защита пред 5-членния състав на Окръжния съд в Благоевград пита: “Кой е този йеродякон, който е дал указания какво да приказват свещениците при разпитите? ” Този йеродякон е днешното Негово Светейшество Българския патриарх Даниил – честен съизвършител в гибелта на духовник!
Всичко това е видно на правния уебсайт lex.bg, а преписките по досъдебните следствия, които изчезнаха от Окръжна Прокуратура Благоевград не са се изгубили и ги има филмирани на четири места за запазване данни на подвластни психопати.
Ето малко от изчезналото от Прокуратурата: “Така наречените свещеници, захласнати от агресия… с гняв, свирепост и безумство напълно неоснователно е УБИТ безсилен човек… ” Още едно удостоверение: “На другия ден, след убийството, на обяд свещениците (извършителите) най-невъзмутимо се хранили в столовата на манастира… ” Йеродяконът-постник – в този момент патриарх също е бил там.
След тези златни безмълвни даннилови уста Даниил през 2004 година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за свещеник на Роженския манастир “Рождество Богородично ”. Като подобен през 2006 година Даниил е възведен в архимандритско достолепие по решение на Светия Синод на БПЦ. В цялостно нарушаване на Устава на Българската Патриаршия, който изисква за въздигането в епископски ранг да си прослужил в клира 10 години, през 2008 година, без да са се изпълнили 10-те години патриарх Максим по настояването на Натанаил и кръга на Големия шлем на сътрудник “Гоце ” от Държавна сигурност ръкополага Даниил за Драговитийски свещеник и той е назначен за викарий на Натанаил в Неврокопска епархия.
След рухването на Тройната коалиция и въздигането на нови сили в Синода, с цел да бъде съхранен, избавен, само че и развъртян през 2010 година патриарх Максим и Светият Синод изпращат Даниил за викарий на митрополит Йосиф в Българската задгранична епархия за Съединени американски щати, Канада и Австралия. Там той служи повече от 7 години. Йосиф към Държавна сигурност е сътрудник „ Николов ” на Шесто ръководство на Държавна сигурност от 1980 година и конфиденциален помощник „ Зографов ” на Първо главно управление (на ДС) от 1983 година към Разузнаването на Народна република България. Той е ДеСе-осиновителят на Даниил.
Един биологичен татко от Държавна сигурност, двама духовни татковци също от Държавна сигурност, а по-късно и за него самия също като покровител на мракобесен режим.
В сърцето на Съединени американски щати – Ню Йорк Драговитийският свещеник Даниил е минал под въздействието като
сътрудник за църковно въздействие
в края на 2011 година от офицер на СВР на РФ с псевдоним “Кантакузин ”, който е обитавал в Съединени американски щати под прикритието на духовно лице. Става дума за боен офицер, минал и към цивилното ГРУ, в каквото качество съумява по време на Кримската анексия от страна на Русия да притегли Даниил да работи против Гръцката черква в Америка и въздействието на Вселенската Патриаршия в Съединени американски щати като още тогава Даниил в Америка обществено популяризира кремълските опорки за така наречен неонацизъм в Украйна и “гоненията ” против съветското население в Източна Украйна, осведомят среди от Съединени американски щати, осведомени с активността на Даниил тогава. Той се сближава се с руснаци в Съединени американски щати, които са старокалендарци и пропагандира краен зилотизъм. Благодарение на насттавника си офицер от ГРУ преди завръщането му в България за Видински митрополит е изпратен на обучителни курсове -забележете - в забраняващия християнския фетиш комунистически Китай. В Съединени американски щати „ Кантакузин “ основава манастир, покриващ всичките условия за радикална фракция – подготвена по негов заказ в името на “Русь Святая ” да извършат какво ли не. Имат и на двете брегове на Съединени американски щати свои бази.
Този съветски водещ офицер, прочут, че има целия набор от воински ордени на РФ и спътниците ú постоянно посещава България след избирането на Даниил за епископ във Видин.
Обезпечител на това “духовно ” развиване за шпионин в расо даже до степен на камикадзе, подготвян за Патриарх на България с или без Даниилов Синод – това е най-големият “евроатлантик ” от целия български народ за всички времена – владиката на Съединени американски щати, Канада и Австралия “Зографов - Николов ”.
Ето: в публикация в църковния уебсайт “Двери.бг ” от 07.08.2024 година владиката на всички Америки, Атлантици, Пасифици, Океании и други ни споделя персонално за 46-яит Годишен събор на Епархията ни там и цитира Послание до Събора от Даниил към този момент като патриарх. Моля, забележете следното, от което се разкриват
кодовете на сътрудника:
“Независимо дали човек е набожен, дали е духовен, дали се стреми към нещо възвишено или пилее дните си в празнина – на всекиго все нещо му не доближава. Това незадоволство от себе си е блян на хората за смяна на душевното положение. „ Какво да сторя? “ – нормално се пита човек при подобен случай.
В евангелието четем, че сходен въпрос бил заложен и на Иисус Христос, освен това от юноша. И какво му дал отговор Христос? „ Опази заповедите! “. „ Кои? “ – попитал още веднъж младежът. Христос му изброил единствено част от десетте Божии заповеди: „ Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай татко си и майка си, бит близък си като себе си “ (Мат. 19:16-19).
Да. Така е подредено в живота, че всеки би трябвало да извършва някакви отговорности: боецът – заповедите на началството, ученикът – заръките на учителя; служащият – наредбите на ръководителя; водачът –правилника за придвижването, жителят – конституцията на държавата; държавникът – интернационалните договорености и така нататък …
Така че идеалът на служението ми ще бъде:
С честност към предишното - с отговорност пред бъдещето! ”
Основният акцент, разкриващ личността на Светейшеството е: “Така е подредено в живота, че всеки би трябвало да извършва някакви отговорности: боецът – заповедите на началството. ” Даниил се самоопределя като боец на началството си, което евентуално е Кремъл, Путин, Наришкин, Костюков, Митрофанова и всички притоци на Москва река. Техен жертвоготовен реализатор на волята им!
Окончателното решение за премахването на Неофит е взето, когато той изиска съветската посланичка в София да даде достъп до храма “Св. Николай Мирликийски ” в съветски архитектурен жанр и да преотстъпи опцията за постоянни богослужения от назначени от него български духовници след експулсирането от ДАНС на съветски и беларуски шпиони, работили в страната под прикритието на расото. Тогава единственият български митрополит осъдил дейностите на ДАНС и Българската страна бе Видинския епископ Даниил. Той даже съобщи, че българските дейности са неоправдателни и противоканонични.
От 2018 година, когато бе определен за Видински митрополит Даниил постоянно е бил против автокефална Поместна православна черква в Украйна, което е напълно естествено за страна с такива огромни за Европа размери и население. Обяви Вселенския Патриарх за еретик, при изискване, че еретик е този, който не е с Предстоятеля на Православието в Константинопол. Дори в Енциклопедия “Британика ” по този начин е записано. На който това не му харесва – да се оплаче по подготвеност на идващия Вселенски събор, който само е институционално над Патриарха в Цариград.
След войната на Путин за заличаване на Украйна – и като страна, и като народ Даниил
ожесточи злостта си към почтените страдалци
на експанзията от Север. Той в никакъв случай не порица Кирил Гундяев като провинен и подстрикател за геноцид, който той посочва “свещена война ”, само че парадира с Каноническо право, от което нищо въобще не схваща.
Ако Вселенската Патриаршия по неговите думи няма право сама да издава Томос за Автокефалия, то той нито е патриарх, нито е някакъв в автокефална Православна черква. И без това очевидно наподобява на Айталско-Байкалски мужик, който няма отношение към тоалирането. Затова в обществените мрежи постоянно е представян като родния вид на Осама бен Ладен.
Като избиран – избиран – недоизбран (клан – клан – недоклан), само че посочен под затворените очи на Българското Контраразузнаване за разгласен и интронизиран за Български патриарх и Софийски митрополит Даниил не сподели, не демонстрира, не желае да покаже смяна, а в противен случай – показва чисто великоруски и великосръбски позиции и приканва за поддръжка на партизанстващите московски попове – колаборационисти на агресора Русия в Украйна.
Този човек се държи като лидер на секрети съветски структури в Украйна, а не като Духовен лидер на българите в страната и чужбина.
Той не е порицал никакъв недостатък в Българската черква, осъществяван от покварени разгулни духовници, нито пък е изобличил мерзостта на мафиотите, завладяли българската страна. Никога не се е произнесъл за зверствата на комунистическия режим, не е уважил паметта на жертвите.
Той от първия си момент на единоначалик и стопанин на черноризците подхвана безчет кадрови промени в столицата. Но най-страховито от позиция на бъдещето – там, където се коват фрагментите на БПЦ – Семинарията в София да вземем за пример той назначи за Ректор някакъв о. Мелетий - човек, който, с изключение на с голяма рижа брада с простосърдечна искреност в националния ефир на публичната Българска национална телевизия съобщи на 31.07.2024 година следното: “християнството не е морал, църквата и православието не са етичен кодекс ”. Хвалà на таквиз герои!
А от 30.06.2024 година Българският патриарх Даниил е и в директен спор на ползи. Неговият роден брат ръководи компания “Непар ” ЕООД с капитал – заем, провиснал от Неврокопска св. митрополия. Тази тематика ще се развие в идващите дни. Както и тематиката по идния избор за нов Видински митрополит, също дирижиран от Москва посредством ченторите от Библиотекарски институт, споделят осведомени.
Днес на 6-ти септември, в Деня на Съединението
Данииловият Синод ни съедини с Гундяевия Синод,
който заседава в Данииловия манастир в Москва. Честито Съединение! 139 години по-къ6-тисамо позор и гадност.
На 6-ти септември 1948 година Великият Екзарх Стефан Български – Праведник на Народите под напън от Синода и на тогавашната просъветска власт подава оставка. Дано сред 6 и 9 септември Даниил (неНиколаев) Трендафилов подава само достойното си действие – внасяне оставка до Светия Синод в символ на поклонение към жертвите на комунистическия гнет от Народния съд – та до отец Стефан Камберов по отношение на най-черната за България дата, от която се изпълват 80 години!
По време на предизборната акция партиите ще би трябвало да дават отговор на въпроси за комунистическата путинска БПЦ.
* БПЦ – Министерство на правосъдието значи Българска православна черква – Московска Патриаршия.
Следва продължение.
Очаквайте!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ