Герои и дейци на Руско-турската война – свещеник от Поликраище благославя Руската армия
Поп Георги Полуганов е имал привилегията да посрещне в селото и да благослови персонално Главнокомандващия на Действащата съветска войска на Балканския полуостров княз Николай Николаевич и част от генералите от Главната квартира.
Свещеник Георги Маринов Полуганов е роден на 15 февруари 1808 година (ст. ст.) в Поликраище. През 1844 година Георги Полуганов е ръкоположен за духовник от търновския гръцки епископ Неофит Византиос в църквата „ Св. Великомъченица Марина ” в Поликраище. От деня на приемане на духовния ранг през 1844 година до кончината си на 25 октомври 1888 година (ст. ст.) в продължение на 44 години духовник Георги Полуганов прави богослуженията в църквата „ Св. Великомъченица Марина ” в Поликраище единствено на български (черковен български – църковнославянски) език. В службите употребява български книги на църковнославянски и новобългарски (преведени от църковнославянски), издавани в Турция и Сърбия, на които той е спомоществовател или с които се доставя от Цариград, Русе и Бялград. Служи си и с съветски книги на църковнославянски, които изписва от Русия. Непрекъснато чете, уголемява своя мироглед и се самообразова. Ревностно бди за православната религия, християнския морал и за запазване на българското име в своята енория и в селото. Свещеник Георги Полуганов провежда и управлява тържественото посрещане в Поликраище на първия великотърновски митрополит при учредяването на Българската екзархия – Иларион Макариополски.
Повече от 30 години той работи без заплащане на труда си като преподавател с ясното схващане, че прави нещо извънредно значимо, което не може да се мери с пари.
Забележителен факт е, че започвайки от преди 1850 година, към 30 години в църквата духовник Георги Полуганов моли Бога за спасението на двама съветски императори: Николай I и Александър II, за здравето на съветското императорско семейство, за съветското христолюбиво войнство и за Освобождението на България с съветска помощ. Запазен е съветският миней, съдържащ молитвите, които е отправял.
Свещеник Георги Полуганов е уредник и основно настоящо лице в най-величавото обществено-политическо събитие в цялата история на Поликраище – посрещането на съветските освободителни войски, станало на 24 юни 1877 година (ст.ст.). Той е отпред на грандиозно шествие на цялото население. В най-празничното облекло, с кръстове и хоругви, с цветя и погачи с самун и сол, съветските освободители са срещнати при река Росица, която тече на няколко километра на север. Тук духовник Георги Полуганов отслужва церемониален признателен молебен за Освобождението. Той прогласява многолетие за Царя Освободител – Руския император Александър II, за наследника на престола, за Главнокомандващия на Действащата съветска войска – Великия княз Николай Николаевич и за цялото съветско войнство. Благославя освободителите, бойното знаме, прекръства ги и ги поръсва със светена вода. Офицерите и нисшите чинове минават край него, целуват кръста и ръката му, и получават благословията му.
На 29 юни (ст.ст.) 1877 година духовник Георги Полуганов провежда и второто по значителност събитие, обвързвано с Освобождението – посрещането в Поликраище на Главнокомандващия – великият княз Николай Николаевич и на Главната квартира на Главнокомандващия. Той още веднъж отслужва церемониален признателен молебен. Завършва го с молитва за здравето на Императора, на Главнокомандващия и на съветската армия. След молебена поръсва със светена вода княз Николай Николаевич и присъстващите генерали, офицери и бойци и ги благославя. Главнокомандващият се прекръства и целува кръста и ръката на духовник Георги Полуганов и получава персонално от него благословията му. Същото вършат и офицерите от Главната квартира на Главнокомандващия на Действащата войска. След молебена духовник Георги Полуганов получава от Главнокомандващия – великия княз Николай Николаевич – особено направен поднос като подарък.
Гръмва военната музика. Строят се разпуска и освободени и освободители се смесват. Започва всенародно забавление. По раменете на казаците се премятат кърпи като на сватбари. Дава им се самун и каквото „ Дал Бог “. Хиляди гърла викат „ Ура! “. Конете се окичват с китки цветя. Всички се прегръщат и се целуват. Това е най-великото събитие в живота на духовник Георги Полуганов и неговата най-голяма социална изява. Свещеник Георги Полуганов кани цялото командване в дома си.
Полковник Чернозубов дружно с висшите офицери гостуват и нощуват в къщата на духовник Георги Полуганов. На другия ден бригадата взе участие в завземането на Търново. Впоследствие, през август, когато Предният отряд на военачалник Гурко се връща назад на север от Балкана след жестоките борби, Чернозубов, към този момент генерал-майор, полковниците Курнаков и Краснов и още доста други висши офицери през целия месец неведнъж са посетители на духовник Георги Полуганов и брачната половинка му презвитера Гергина Полуганова в къщата им, а казаците – в домовете на поликрайщчани.
По време на руско-турската война поп Георги Полуганов подкрепя с всички вероятни средства съветските войски като спомага популацията да ги доставя с храни и фураж за конете. През 1877 година той взема присъединяване в опелото на съветските военни лекари – братя Громови и на милосърдната сестра Мизерницкая, които са заровени в двора на църквата „ Св. Марина ” в Поликраище.
Източници:
Свещеник Георги Маринов Полуганов е роден на 15 февруари 1808 година (ст. ст.) в Поликраище. През 1844 година Георги Полуганов е ръкоположен за духовник от търновския гръцки епископ Неофит Византиос в църквата „ Св. Великомъченица Марина ” в Поликраище. От деня на приемане на духовния ранг през 1844 година до кончината си на 25 октомври 1888 година (ст. ст.) в продължение на 44 години духовник Георги Полуганов прави богослуженията в църквата „ Св. Великомъченица Марина ” в Поликраище единствено на български (черковен български – църковнославянски) език. В службите употребява български книги на църковнославянски и новобългарски (преведени от църковнославянски), издавани в Турция и Сърбия, на които той е спомоществовател или с които се доставя от Цариград, Русе и Бялград. Служи си и с съветски книги на църковнославянски, които изписва от Русия. Непрекъснато чете, уголемява своя мироглед и се самообразова. Ревностно бди за православната религия, християнския морал и за запазване на българското име в своята енория и в селото. Свещеник Георги Полуганов провежда и управлява тържественото посрещане в Поликраище на първия великотърновски митрополит при учредяването на Българската екзархия – Иларион Макариополски.
Повече от 30 години той работи без заплащане на труда си като преподавател с ясното схващане, че прави нещо извънредно значимо, което не може да се мери с пари.
Забележителен факт е, че започвайки от преди 1850 година, към 30 години в църквата духовник Георги Полуганов моли Бога за спасението на двама съветски императори: Николай I и Александър II, за здравето на съветското императорско семейство, за съветското христолюбиво войнство и за Освобождението на България с съветска помощ. Запазен е съветският миней, съдържащ молитвите, които е отправял.
Свещеник Георги Полуганов е уредник и основно настоящо лице в най-величавото обществено-политическо събитие в цялата история на Поликраище – посрещането на съветските освободителни войски, станало на 24 юни 1877 година (ст.ст.). Той е отпред на грандиозно шествие на цялото население. В най-празничното облекло, с кръстове и хоругви, с цветя и погачи с самун и сол, съветските освободители са срещнати при река Росица, която тече на няколко километра на север. Тук духовник Георги Полуганов отслужва церемониален признателен молебен за Освобождението. Той прогласява многолетие за Царя Освободител – Руския император Александър II, за наследника на престола, за Главнокомандващия на Действащата съветска войска – Великия княз Николай Николаевич и за цялото съветско войнство. Благославя освободителите, бойното знаме, прекръства ги и ги поръсва със светена вода. Офицерите и нисшите чинове минават край него, целуват кръста и ръката му, и получават благословията му.
На 29 юни (ст.ст.) 1877 година духовник Георги Полуганов провежда и второто по значителност събитие, обвързвано с Освобождението – посрещането в Поликраище на Главнокомандващия – великият княз Николай Николаевич и на Главната квартира на Главнокомандващия. Той още веднъж отслужва церемониален признателен молебен. Завършва го с молитва за здравето на Императора, на Главнокомандващия и на съветската армия. След молебена поръсва със светена вода княз Николай Николаевич и присъстващите генерали, офицери и бойци и ги благославя. Главнокомандващият се прекръства и целува кръста и ръката на духовник Георги Полуганов и получава персонално от него благословията му. Същото вършат и офицерите от Главната квартира на Главнокомандващия на Действащата войска. След молебена духовник Георги Полуганов получава от Главнокомандващия – великия княз Николай Николаевич – особено направен поднос като подарък.
Гръмва военната музика. Строят се разпуска и освободени и освободители се смесват. Започва всенародно забавление. По раменете на казаците се премятат кърпи като на сватбари. Дава им се самун и каквото „ Дал Бог “. Хиляди гърла викат „ Ура! “. Конете се окичват с китки цветя. Всички се прегръщат и се целуват. Това е най-великото събитие в живота на духовник Георги Полуганов и неговата най-голяма социална изява. Свещеник Георги Полуганов кани цялото командване в дома си.
Полковник Чернозубов дружно с висшите офицери гостуват и нощуват в къщата на духовник Георги Полуганов. На другия ден бригадата взе участие в завземането на Търново. Впоследствие, през август, когато Предният отряд на военачалник Гурко се връща назад на север от Балкана след жестоките борби, Чернозубов, към този момент генерал-майор, полковниците Курнаков и Краснов и още доста други висши офицери през целия месец неведнъж са посетители на духовник Георги Полуганов и брачната половинка му презвитера Гергина Полуганова в къщата им, а казаците – в домовете на поликрайщчани.
По време на руско-турската война поп Георги Полуганов подкрепя с всички вероятни средства съветските войски като спомага популацията да ги доставя с храни и фураж за конете. През 1877 година той взема присъединяване в опелото на съветските военни лекари – братя Громови и на милосърдната сестра Мизерницкая, които са заровени в двора на църквата „ Св. Марина ” в Поликраище.
Източници:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ