Едно измерение на сексуалността не може да бъде трети пол
Понятието " джендър ", или както беше преведено на български език " обществен пол ", закупи известност в общественото ни пространство за броени дни. За него се заприказва към утвърждението на Истанбулската спогодба, за която би трябвало да уточним, че не касае по никакъв метод това разбиране, а е фокусирана върху предварителната защита против насилието върху дами. Така или другояче се появиха редица спекулации за това, какво включва концепцията за обществен пол и по какъв начин се осъществя тя на процедура. Понятие, което навлезе в това пространство с превод " обществен пол " във връзка някои неадикватни и спекулативни мнения към Истанбулската спогодба. Трябва да уточним, че конвенцията не се занимава с него, а с предварителната защита против насилието против дами. Но с помощта на известни спекулации започнахме да приказваме за това - що е то " обществен пол ".
Социалният пол са стереотипните полово характерни функции на хората от двата пола, които обещано общество е приело. Това е една категория, която се трансформира във времето, която е културно характерна и която, когато в нея участва детайл на неравнопоставеност, т.е. концепцията, че единият пол е с освен това от другия, поражда предпоставки за принуждение, разяснява в " Радиоприемница " сексологът и терапевт доцент Румен Бостанджиев.
Когато би трябвало да водим логичен диалог за сексуалността, се оказва, че този феномен, който разделя по-голямата част от живите същества на две елементи - мъжки и женски, е нещо доста по-сложно и не може да бъде несъмнено единствено в една дименсия, каквато е биологичната. Трети пол няма. Полът е феномен, който разделя живата природа на две елементи. Но с изключение на биологичният пол, съществува и психичен пол - това са полово характерните функции, стандарти, полезности, които съществуват в другите общества и те предписват по какъв метод би трябвало да се държат мъжете и дамите, по какъв метод се провежда тяхното другарство и взаимоотношение, разяснява още доцент Бостанджиев.
Като терапевт аз се сблъсквам с доста тежка война сред половете. Най-болезнена точка в този аспект е това, което се случва в ромските гета. Статистиките демонстрират, че в една немалка част от обичайните български фамилии също съществуват едни много патриархални обичаи за това, че можеш да набиеш жена си, в случай че не те слуша. Напоследък много постоянно се срещам и със фамилии, които идват с към този момент подрастващия им наследник или щерка (най-често син), които могат да попаднат в клиничната категория джендър дисфурия - комплициране във връзка с това мъж ли съм, жена ли съм, мъже или дами ми харесват. Това са деца, които дълго време са били обект на наставнически упоритости и те са изцяло откъснати от действителния живот. И когато им задам един обикновен въпрос - по какъв начин си показват бъдещето и желаят ли да имат деца, те ми дават отговор: Предпочитам да нямам деца, тъй като децата са доста огромна отговорност, те ще ми пречат да употребявам самичък. В този смисъл тези джендърни модели са функции, които опират до отговорности, отговорности, които изискват компетентности, а нашите деца не се учат на тези неща.
Още от коментара на доцент Румен Бостанджиев - чуйте в звуковия файл.
Социалният пол са стереотипните полово характерни функции на хората от двата пола, които обещано общество е приело. Това е една категория, която се трансформира във времето, която е културно характерна и която, когато в нея участва детайл на неравнопоставеност, т.е. концепцията, че единият пол е с освен това от другия, поражда предпоставки за принуждение, разяснява в " Радиоприемница " сексологът и терапевт доцент Румен Бостанджиев.
Когато би трябвало да водим логичен диалог за сексуалността, се оказва, че този феномен, който разделя по-голямата част от живите същества на две елементи - мъжки и женски, е нещо доста по-сложно и не може да бъде несъмнено единствено в една дименсия, каквато е биологичната. Трети пол няма. Полът е феномен, който разделя живата природа на две елементи. Но с изключение на биологичният пол, съществува и психичен пол - това са полово характерните функции, стандарти, полезности, които съществуват в другите общества и те предписват по какъв метод би трябвало да се държат мъжете и дамите, по какъв метод се провежда тяхното другарство и взаимоотношение, разяснява още доцент Бостанджиев.
Като терапевт аз се сблъсквам с доста тежка война сред половете. Най-болезнена точка в този аспект е това, което се случва в ромските гета. Статистиките демонстрират, че в една немалка част от обичайните български фамилии също съществуват едни много патриархални обичаи за това, че можеш да набиеш жена си, в случай че не те слуша. Напоследък много постоянно се срещам и със фамилии, които идват с към този момент подрастващия им наследник или щерка (най-често син), които могат да попаднат в клиничната категория джендър дисфурия - комплициране във връзка с това мъж ли съм, жена ли съм, мъже или дами ми харесват. Това са деца, които дълго време са били обект на наставнически упоритости и те са изцяло откъснати от действителния живот. И когато им задам един обикновен въпрос - по какъв начин си показват бъдещето и желаят ли да имат деца, те ми дават отговор: Предпочитам да нямам деца, тъй като децата са доста огромна отговорност, те ще ми пречат да употребявам самичък. В този смисъл тези джендърни модели са функции, които опират до отговорности, отговорности, които изискват компетентности, а нашите деца не се учат на тези неща.
Още от коментара на доцент Румен Бостанджиев - чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ