Понякога толкова ни е страх, че не виждаме по-далеч от

Понякога толкоз ни е боязън, че не виждаме по-далеч от носа си. Застиваме в отбранителна позиция физически или душевен и не можем да създадем нищо, нито да помръднем. Колко доста ни ограбва страха можем да усетим елементарно като се свием в поза, като че ли чакаме най-лошото и най-страшното. И в това време се опитаме да кажем " Oбичам те! " с цялото си сърце. Не можем, тъй като в този миг съществото ни е в режим “Опасност ”.

Биология на страха
Когато сме изплашени или мощно се безпокоим за нещо, организмът ни приема това за опасност и стартира да работи. Човешкото тяло минава в положение, наречено “бий се или бягай ”. Тогава всички запаси на организма стопират да обслужват нормалните действия и се пренасочват към справяне с заплахата. Това е инстинктивна реакция, която “засипва ” тялото с хормони като кортизол и адреналин, с цел да се усили сърдечния темп, да се вдигне кръвното налягане и да се увеличи равнището на глюкозата в кръвта. Всичко това става за елементарно налично “гориво ” за главните групи мускули. В същото време функционалности като възпроизвеждане и храносмилане да вземем за пример, които нямат директно отношение към заплахата, краткотрайно се забавят.

Страхът от страшното
Интересното и доста значимо е, че тази “ефективност ”, в която за минути ни привежда инстинкта за оцеляване, се задейства без значение от това дали опасността е същинска или въобразена. И до момента в който в по-ранни времена страхът е бил главното ни средство за оцеляване, то през днешния ден множеството “заплахи ” са някак вместени в малкия екран и филмите. Страшни вести, страшни филми - всичко това ни прави неспокойни и ни всява чувство за накърнимост. С други думи в случай че преди страхът е бил резултат от действителен опит, в днешно време множеството ни безпокойства не са свързани с същински, личен опит.

Вземи страха на страха

Когато се сблъскаме със страховете си, естествено клоним към някое от следните дейности:

• Бягство
• Опит за надзор
• Опит за подтискане
• Опит да не се поддаваме

Колкото и да ни се желае да подтиснем страха, не трябва да го вършим. Той както и другите страсти си има своето място в действителността ни. Това, което би трябвало да създадем е да преценим по кое време е състоятелен и би ни предпазил да създадем нещо безразсъдно и по кое време е безрезултатен и е просто плод на фантазията и мислите ни. Във втория случай сигурно би трябвало да се отървем от него.

Йозеф Киршнер предлага три стъпки, в които можем да преодолеем страха си. Първо се питаме от какво се опасяваме и за какво, по-късно преценяме кое е най-лошото, което може да стане, в случай че страхът се сбъдне и най-после решаваме дали желаеме да поемем риска или не.

Всъщност най-силният въпрос, с който страхът може да се прогони си остава универсалното “Това потребно ли е за мен? ”. Ако е потребно - превъзходен боязън, оказва помощ ни да обърнем тил на огромното зелено страшилище и да бягаме с всички сили и доста далеко или в случай че преценим да останем и самоуверено да се впуснем в борба. Ако обаче към този момент няколко пъти сме видели, че чудовището нито е зелено, нито съществува, явно страхът ни няма с какво да помогне. Време му е да си потегля, а ние, просто би трябвало да се сетим да отворим вратата и да го изпратим.