Без дом и работа, храни се на гробищата! Можем ли да помогнем на Ники? ВИДЕО
Понякога животът ни слага пред невъобразими тествания. Заслужено или не, компликациите идват и сме длъжни най-малко да опитаме, да ги преборим. Такава е и ориста на Николай. Той живее в София и към този момент трета зима е без дом и работа. Топли се до парното в постройка на площад „ Славейков “. Храни се на място, което ще шокира мнозина – на гробищата. Там Ники от време на време намира оставена храна, оставена за покойниците. За историята му описа Алина Дуартэ. Жената е снимала мъжа с негово разрешение и търси подпомагане от положителни хора. Той се нуждае от работа, с цел да може да си разреши квартира. Но преди този момент е належащо издаването на персонална карта.
Вижте целия роман на Алина, споделен в обществената мрежа:
„ Това е Ники. Синеок, бял човек. Трета зима той се топли от парното в постройка на площад Славейков. Защото няма дом и тъй като няма работа. Няма работа, тъй като го считат за клошар- поради външният му тип. А този тип няма по какъв начин да бъде в по-добро положение, когато се чудиш какво ще можеш да откриеш за ястие през днешния ден на гробищата и цяла нощ да не спираш да се движиш, с цел да не замръзнеш. Вратата на постройката се заключва след 22ч и той внимателно напуща, с цел да не основава ужас и да не си навлече гнева на работещите там на идващия ден.
Да, той от време на време се храни на гробищата. За мен не звучи толкоз ужасяващо, тъй като постоянно се разхождам по гробищните паркове и виждам цели гурме- трапези, формирани за избрани покойници, които изгниват от естествения си развой благодарение на метерологичните условия. И все пак наподобява някак неетично да се черпиш с храната на умрял, въпреки и той да няма потребност от нея. На метафизично равнище, покойникът евентуално би се радвал, че даже след гибелта си може да помогне на нуждаещ се, като показа вечерята или обяда с него. Това е картина на Всемирен спор сред парадокса и действителността. Това е Световната война на 21-ви век: когато следим бомбандировки по света през дребните екрани, до момента в който висим в кръчми и питейни заведения, облечени по последна мода със скъпи ментета, харчейки луди пари за етанолни смеси, подмятайки неуместни и богохулни смешки, а директно до ходилата ни клечи гладен и опърпан дистрофик. Един необикновен нонсенс, където хлябът и зрелищата не са задоволителни, с цел да задоволят примитивният разум на съвременника.
Героят на моя роман евентуално е считан за вманиачен и в избрани обстановки се държи като подобен, само че когато майка ти се самоубива, поради неработещи институции, а ти останеш без работа и след това без дом, някак ще превъртиш фасонката, колкото и да си безмилостен. Макар и със сако, което, прочее, му е единственото, както и останалото облекло по него, той не наподобява задоволително внушителен, с цел да го позволен в която и да е друга постройка с жива защита. Той има потребност от покрив, само че с цел да го получи, би трябвало да има по какъв начин да го заплаща. Постъпвал е на работа и както постоянно се случва в тази държава- в случай че нямаш контракт, могат да те експлоатират няколко месеца и да те пуснат “по живо, по крепко ”,защото нямаш и персонална карта с която да се легитимираш пред Министерство на вътрешните работи да вземем за пример.
Реших да се обърна към всички вас, които виждате постоянно мои изявления свързани единствено и само с кучета. Знам, че постовете ми доближават до напълно дребна част от хората във френдлиста. Знам, че има такива, които внимателно пропущат постовете ми с апели свързани с животни и по тази причина желая да ги изпитам с човек. Всъщност, откровено желая да оказа помощ на Николай, само че в същото време знам, че тези, които непрекъснато се хвалят с опциите си, в никакъв случай няма да подадат ръка на подобен като него.
Сега всъщност: Ники има потребност от работа и квартира. Ако имате зимно яке в непокътнат тип и зимни обувки 43-ти номер апелирам да ги занесете в постройката на площад Славейков номер 4а- сред 3-ти и 4-ти етаж.Ако имате свободна позиция за защита на паркинг или вход- дайте знак! Ники има потребност от тази работа, с цел да си откри покрив. Предложих му да опише пред камера малко за себе си, с цел да може някой да обърне внимание на казуса му. Той не пие и към момента не рови по кофите. Казва, че има останало достолепие и не желае да “въшляса ” както, съгласно него се случвало с клошарите. Не желае да бъде клошар. Иска да живее като “бял човек ”. Преди да се “установи ” на стълбите до радиатора за първи път, категорично е попитал работещите там дали ще му разрешат. Другото ще го чуете в записа.
Не съм публицист, само че влязах в ролята на интервюиращ, с цел да успее да озвучи значителните си потребности този пренебрегнат жител. “
Вижте целия роман на Алина, споделен в обществената мрежа:
„ Това е Ники. Синеок, бял човек. Трета зима той се топли от парното в постройка на площад Славейков. Защото няма дом и тъй като няма работа. Няма работа, тъй като го считат за клошар- поради външният му тип. А този тип няма по какъв начин да бъде в по-добро положение, когато се чудиш какво ще можеш да откриеш за ястие през днешния ден на гробищата и цяла нощ да не спираш да се движиш, с цел да не замръзнеш. Вратата на постройката се заключва след 22ч и той внимателно напуща, с цел да не основава ужас и да не си навлече гнева на работещите там на идващия ден.
Да, той от време на време се храни на гробищата. За мен не звучи толкоз ужасяващо, тъй като постоянно се разхождам по гробищните паркове и виждам цели гурме- трапези, формирани за избрани покойници, които изгниват от естествения си развой благодарение на метерологичните условия. И все пак наподобява някак неетично да се черпиш с храната на умрял, въпреки и той да няма потребност от нея. На метафизично равнище, покойникът евентуално би се радвал, че даже след гибелта си може да помогне на нуждаещ се, като показа вечерята или обяда с него. Това е картина на Всемирен спор сред парадокса и действителността. Това е Световната война на 21-ви век: когато следим бомбандировки по света през дребните екрани, до момента в който висим в кръчми и питейни заведения, облечени по последна мода със скъпи ментета, харчейки луди пари за етанолни смеси, подмятайки неуместни и богохулни смешки, а директно до ходилата ни клечи гладен и опърпан дистрофик. Един необикновен нонсенс, където хлябът и зрелищата не са задоволителни, с цел да задоволят примитивният разум на съвременника.
Героят на моя роман евентуално е считан за вманиачен и в избрани обстановки се държи като подобен, само че когато майка ти се самоубива, поради неработещи институции, а ти останеш без работа и след това без дом, някак ще превъртиш фасонката, колкото и да си безмилостен. Макар и със сако, което, прочее, му е единственото, както и останалото облекло по него, той не наподобява задоволително внушителен, с цел да го позволен в която и да е друга постройка с жива защита. Той има потребност от покрив, само че с цел да го получи, би трябвало да има по какъв начин да го заплаща. Постъпвал е на работа и както постоянно се случва в тази държава- в случай че нямаш контракт, могат да те експлоатират няколко месеца и да те пуснат “по живо, по крепко ”,защото нямаш и персонална карта с която да се легитимираш пред Министерство на вътрешните работи да вземем за пример.
Реших да се обърна към всички вас, които виждате постоянно мои изявления свързани единствено и само с кучета. Знам, че постовете ми доближават до напълно дребна част от хората във френдлиста. Знам, че има такива, които внимателно пропущат постовете ми с апели свързани с животни и по тази причина желая да ги изпитам с човек. Всъщност, откровено желая да оказа помощ на Николай, само че в същото време знам, че тези, които непрекъснато се хвалят с опциите си, в никакъв случай няма да подадат ръка на подобен като него.
Сега всъщност: Ники има потребност от работа и квартира. Ако имате зимно яке в непокътнат тип и зимни обувки 43-ти номер апелирам да ги занесете в постройката на площад Славейков номер 4а- сред 3-ти и 4-ти етаж.Ако имате свободна позиция за защита на паркинг или вход- дайте знак! Ники има потребност от тази работа, с цел да си откри покрив. Предложих му да опише пред камера малко за себе си, с цел да може някой да обърне внимание на казуса му. Той не пие и към момента не рови по кофите. Казва, че има останало достолепие и не желае да “въшляса ” както, съгласно него се случвало с клошарите. Не желае да бъде клошар. Иска да живее като “бял човек ”. Преди да се “установи ” на стълбите до радиатора за първи път, категорично е попитал работещите там дали ще му разрешат. Другото ще го чуете в записа.
Не съм публицист, само че влязах в ролята на интервюиращ, с цел да успее да озвучи значителните си потребности този пренебрегнат жител. “
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ