Живот след бесилото: 60 години от процеса срещу еврейския екзекутор Адолф Айхман
Понякога историята помни освен героите, само че и тези, чиито неприятни, незаконни, аморални каузи бележат живота на хиляди хора. Адолф Айхман - един нацистки водач с основна роля в Холкоста, записва името си в международната памет като нарушител, когато преди 60 години получава смъртна присъда, а хиляди евреи - бленувано отмъщение.
Операцията по залавянето му е секундна и безпрепятствена, а израелските управляващи след 60 години разкриват нови особености към сензационната акция.
Нацисткият водач
Айхман се причислява към нацистите през април 1932 година и продължение на години работа на Хитлер, като офицер от Гестапо, движи активността по депортацията на евреи към лагери на гибелта в окупираните от Германия елементи на Източна Европа. Той изпращал хората с влакове в региона на полския град Ниско (използван като директен лагер), а най-после били оставяни сами на открита морава без вода и с малко храна.
Постепенно Айхман се издига в нацистката подчиненост, а началникът му Райнхард Хайдрих даже го назовава " специфичен специалист ", който координира работата с полицейски служби за физическото " унищожаване " на евреите, както и разпорежданията с иззетото им имущество.
След Втората международна война еврейският екзекутор е задържан от американските войски и изпратен в затворнически лагер, само че през 1946 година той бяга в Аржентина с подправен паспорт, където работи за " Мерцедес Бенц ". Битието му е непретенциозно, с цел да не буди интерес, а самият той споделя, че живеел в непрекъснат боязън да не бъде открит от израелските управляващи.
Залавянето му от израелските секрети служби и новите доказателства
И опасенията му се оказват изцяло основателни. През 1960 година Лотар Херман - един от оживелите от Холокоста, инцидентно разпознава Айхман в аржентинската столица Буенос Айрес. Израелските секрети служби Мосад незабавно са осведомени, като допреди това едва проявявали интерес към знаковата нацистка фигура.
Операцията е осъществена за секунди, а Рикардо Клемент, под чието име се подвизавал Айхман, не оказал никаква опозиция. Задържането е осъществено даже без знанието на Аржентина, което оптяга връзките сред нея и Израел.
Фалшивите регистрационни табели, подправените паспорти и скрита камера за наблюдаване Мосад държи надалеч от медийния взор години наред. Обект от решаващо значение за триумфа на задачата също не е показан: иглата, употребена за инжектиране на успокоително в ръката на Айхман, преди той да бъде вкаран в аероплан назад към Израел, с цел да бъде изправен пред съда.
Историята на иглата е и историята на доктор Елиан, израелски анестезиолог, назначен да упои нацисткия водач. Той скрива иглата в чекмедже и отхвърля светлината на прожекторите даже до момента в който останалите израелци в задачата са короновани като национални герои. Д-р Елиан умира през 2019 година
Едва преди година Израелската работа за вътрешна сигурност " Шин Бет " популяризира фотоси на кожената чанта с конфигуриран вътре фотоапарат, направил под прикритие фотоси на Айхман.
Снимка: Шин Бет
Друга фотография от архива е запечатала страницата от дневника на интервенцията, в която Айхман за пръв път е документиран на фотолента.
Снимка: Шин Бет
Има и фотокопие на благодарствено писмо от телавивско учебно заведение.
Снимка: Шин Бет
" Същата вечер се пробвах да изясня на хората моралната и историческа уникалност на постъпката, която занапред ще създадат. Те ще се уверят, че един от най-големите нарушители в цялата история, който в продължение на години е успявал да се измъкне от ръцете на закона и справедливостта, ще бъде изправен пред съда в Йерусалим, столицата на нацията, поради това, че шест милиона от хората му бяха избити от машината за убийства, която той оглавява ", декларира шефът на Мосад Исер Харел, който управлява залавянето на Айхман, 60 години след сензационната интервенция.
Самият правосъден развой
Делото стартира 11 април 1961 година, откакто нацисткият нарушител е всекидневно разпитват в продължение на 9 месеца. Обвинен е в 15 закононарушения, в това число закононарушения против човечеството, против еврейския народ, участие в незаконна организация.
Съдебният развой е обществен, медийният интерес е голям, по тази причина и са подхванати специфични ограничения за сигурност - Айхман е изолиран в кабинка от бронирано стъкло, което да го пази от опити за ликвидиране.
Обвинителното дело е показано за 56 дни, включвайки стотици документи и 112 очевидци. Прокуратурата потвърждава, че Айхман е посещавал места, където са се убивали евреи, в това число Аушвиц и Минск. Защитата незабавно отвръща и желае делото да бъде прекъснато по съмнения, че е нелегално. Прокуратурата обаче отхвърля това изказване и декларира, че Организация на обединените нации поддържа дейностите на Израел и че Германия и Аржентина са се съгласили, че обвиняванията против него са законни.
През цялото време нацисткият водач изяснява, че е нямал избор, тъй като е служил на Хитлер и решенията не са били взимани от него. През последния ден той признава, че е отговорен за организирането на превозването на евреите, само че не се усеща отговорен за следствията.Той признава и че не харесва евреите и ги счита за противници.
Заседанието е закрито на 14 август, а присъдата му е произнесена на 12 декември. Оправдан е за това, че не е убивал никого персонално, само че е приет за отговорен по всички останали обвинявания. На 15 декември Айхман е наказан на гибел посредством обесване.
Решението на съда е обжалвано пред Върховния съд, само че жалбата е отхвърлена, след което Айхман подава молба за опрощение от израелския президент Ицхак Бен-Цви. И тази молба е отхвърлена.
Айхман е обесен в затвор в Рамла. Обесването, планувано за среднощ в края на 31 май, е леко забавено и се случва няколко минути след среднощ на 1 юни 1962 година
Години след обесването участници в делото декларират, че Айхман се е чувствал отговорен единствено пред Бог, само че в никакъв случай пред закона.
Музеят - последният дом на нацисткия водач
60 години след присъдата Адолф Айхман и неговият абсурден живот са обект на полемики от специалисти, фенове на историята или просто гости на музея, в които се съхраняват доказателствата към залавянето му и правосъдния развой.
Моменти от живота му - фотоси, движимости, документи, доказателства по делото, чантата със прикрит фотоапарат, иглата на анестезиолога, писмото за опрощение до израелския президент - всичко това се пази в Музея на Холокоста, посещаван от стотици хора.
Един популярен нарушител остава запечатан в историята, а музеят се трансформира в неговия финален дом. И парадоксално, само че факт - тези, които са го заловили, поддържат загатна за него. Дори и обесен, Адолф Айхман остава жив в славата на своите съдители.
Операцията по залавянето му е секундна и безпрепятствена, а израелските управляващи след 60 години разкриват нови особености към сензационната акция.
Нацисткият водач
Айхман се причислява към нацистите през април 1932 година и продължение на години работа на Хитлер, като офицер от Гестапо, движи активността по депортацията на евреи към лагери на гибелта в окупираните от Германия елементи на Източна Европа. Той изпращал хората с влакове в региона на полския град Ниско (използван като директен лагер), а най-после били оставяни сами на открита морава без вода и с малко храна.
Постепенно Айхман се издига в нацистката подчиненост, а началникът му Райнхард Хайдрих даже го назовава " специфичен специалист ", който координира работата с полицейски служби за физическото " унищожаване " на евреите, както и разпорежданията с иззетото им имущество.
След Втората международна война еврейският екзекутор е задържан от американските войски и изпратен в затворнически лагер, само че през 1946 година той бяга в Аржентина с подправен паспорт, където работи за " Мерцедес Бенц ". Битието му е непретенциозно, с цел да не буди интерес, а самият той споделя, че живеел в непрекъснат боязън да не бъде открит от израелските управляващи.
Залавянето му от израелските секрети служби и новите доказателства
И опасенията му се оказват изцяло основателни. През 1960 година Лотар Херман - един от оживелите от Холокоста, инцидентно разпознава Айхман в аржентинската столица Буенос Айрес. Израелските секрети служби Мосад незабавно са осведомени, като допреди това едва проявявали интерес към знаковата нацистка фигура.
Операцията е осъществена за секунди, а Рикардо Клемент, под чието име се подвизавал Айхман, не оказал никаква опозиция. Задържането е осъществено даже без знанието на Аржентина, което оптяга връзките сред нея и Израел.
Фалшивите регистрационни табели, подправените паспорти и скрита камера за наблюдаване Мосад държи надалеч от медийния взор години наред. Обект от решаващо значение за триумфа на задачата също не е показан: иглата, употребена за инжектиране на успокоително в ръката на Айхман, преди той да бъде вкаран в аероплан назад към Израел, с цел да бъде изправен пред съда.
Историята на иглата е и историята на доктор Елиан, израелски анестезиолог, назначен да упои нацисткия водач. Той скрива иглата в чекмедже и отхвърля светлината на прожекторите даже до момента в който останалите израелци в задачата са короновани като национални герои. Д-р Елиан умира през 2019 година
Едва преди година Израелската работа за вътрешна сигурност " Шин Бет " популяризира фотоси на кожената чанта с конфигуриран вътре фотоапарат, направил под прикритие фотоси на Айхман.
Снимка: Шин Бет Друга фотография от архива е запечатала страницата от дневника на интервенцията, в която Айхман за пръв път е документиран на фотолента.
Снимка: Шин Бет Има и фотокопие на благодарствено писмо от телавивско учебно заведение.
Снимка: Шин Бет " Същата вечер се пробвах да изясня на хората моралната и историческа уникалност на постъпката, която занапред ще създадат. Те ще се уверят, че един от най-големите нарушители в цялата история, който в продължение на години е успявал да се измъкне от ръцете на закона и справедливостта, ще бъде изправен пред съда в Йерусалим, столицата на нацията, поради това, че шест милиона от хората му бяха избити от машината за убийства, която той оглавява ", декларира шефът на Мосад Исер Харел, който управлява залавянето на Айхман, 60 години след сензационната интервенция.
Самият правосъден развой
Делото стартира 11 април 1961 година, откакто нацисткият нарушител е всекидневно разпитват в продължение на 9 месеца. Обвинен е в 15 закононарушения, в това число закононарушения против човечеството, против еврейския народ, участие в незаконна организация.
Съдебният развой е обществен, медийният интерес е голям, по тази причина и са подхванати специфични ограничения за сигурност - Айхман е изолиран в кабинка от бронирано стъкло, което да го пази от опити за ликвидиране.
Обвинителното дело е показано за 56 дни, включвайки стотици документи и 112 очевидци. Прокуратурата потвърждава, че Айхман е посещавал места, където са се убивали евреи, в това число Аушвиц и Минск. Защитата незабавно отвръща и желае делото да бъде прекъснато по съмнения, че е нелегално. Прокуратурата обаче отхвърля това изказване и декларира, че Организация на обединените нации поддържа дейностите на Израел и че Германия и Аржентина са се съгласили, че обвиняванията против него са законни.
През цялото време нацисткият водач изяснява, че е нямал избор, тъй като е служил на Хитлер и решенията не са били взимани от него. През последния ден той признава, че е отговорен за организирането на превозването на евреите, само че не се усеща отговорен за следствията.Той признава и че не харесва евреите и ги счита за противници.
Заседанието е закрито на 14 август, а присъдата му е произнесена на 12 декември. Оправдан е за това, че не е убивал никого персонално, само че е приет за отговорен по всички останали обвинявания. На 15 декември Айхман е наказан на гибел посредством обесване.
Решението на съда е обжалвано пред Върховния съд, само че жалбата е отхвърлена, след което Айхман подава молба за опрощение от израелския президент Ицхак Бен-Цви. И тази молба е отхвърлена.
Айхман е обесен в затвор в Рамла. Обесването, планувано за среднощ в края на 31 май, е леко забавено и се случва няколко минути след среднощ на 1 юни 1962 година
Години след обесването участници в делото декларират, че Айхман се е чувствал отговорен единствено пред Бог, само че в никакъв случай пред закона.
Музеят - последният дом на нацисткия водач
60 години след присъдата Адолф Айхман и неговият абсурден живот са обект на полемики от специалисти, фенове на историята или просто гости на музея, в които се съхраняват доказателствата към залавянето му и правосъдния развой.
Моменти от живота му - фотоси, движимости, документи, доказателства по делото, чантата със прикрит фотоапарат, иглата на анестезиолога, писмото за опрощение до израелския президент - всичко това се пази в Музея на Холокоста, посещаван от стотици хора.
Един популярен нарушител остава запечатан в историята, а музеят се трансформира в неговия финален дом. И парадоксално, само че факт - тези, които са го заловили, поддържат загатна за него. Дори и обесен, Адолф Айхман остава жив в славата на своите съдители.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ