Понякога бракът може да бъде изключително самотно място. Да, може

Понякога бракът може да бъде извънредно самотно място. Да, може очевидно всичко да си е напълно обикновено, може да прекарваме задоволително време с колегата си, да се забавляваме дружно, само че все пак да усещаме, че сме изоставени  — прочувствено.

Може да се чувaстваме необичани и нещастни, само че да не сме способни да назовем повода за положението си. Това е по този начин, тъй като хората са склонни да мислят за изоставянето единствено във физически смисъл  — т.е., свързваме изоставянето със загубата на физическа непосредственост заради разлъка или гибел.

Истината е, че прочувственото занемаряване няма нищо общо с близостта. Можем да го почувстваме, даже когато обичаният ни човек лежи до нас, само че ние просто не можем да се свържем с него, или когато прочувствените ни потребности просто не се припокриват.

Емоционални потребности

Много постоянно ние не сме наясно с тях. Просто усещаме, че нещо ни липсва. Чувстваме се несигурни или самотни, само че не знаем за какво.

Вижте няколко образеца за прочувствена потребност в интимните връзки:

Да бъдем изслушани и разбрани. Да усещаме загрижеността и привързаността на колегата си. Да бъдем значими за него. Да бъдем уважавани и ценени. Да бъдем признати. Да се усещаме обичани. Да поддържаме връзка пълноценно и да бъдем другари с колегата си.

Следователно, в случай че в даден брак има огромен спор, корист, проблеми с разнообразни зависимости или невярност, то тези прочувствени потребности няма да бъдат задоволени. Понякога изневярата е признак на прочувствено занемаряване в връзките, а пристрастяването може да се употребява, с цел да се избегне близостта.

Ако единият от сътрудниците е привързан, другият може да се усеща подценен, тъй като пристрастяването минава на напред във времето и завладявайки цялото внимание на подвластния, му пречи да участва същински – и в връзките си, и в живота си въобще. Зависимостта може да включва и натрапчиви действия като работохолизъм или извършване на покупки.

Причини за прочувствено занемаряване

Дори и в здравите взаимоотношения има интервали, дни и даже моменти на прочувствено занемаряване, които могат да бъдат породени от:

съзнателно възпиране от връзка или близост; външни стресови фактори, в това число грижи за болен роднина; тежък работен график; липса на взаимни ползи или незадоволително време за взаимни занимания; страх от интимност; заболяване.

Когато сътрудниците не споделят общи ползи или пък работното им време не съответствува, единият може да се почувства зарязан. Решението на казуса е двамата да не стопират да разговорят, да споделят възприятията и прекарванията си, с цел да поддържат връзката си здрава.

По-вредни са нездравите модели на другарство, които се развиват, когато един или и двамата сътрудници не споделят намерено, не изслушват другия или не демонстрират интерес към него — това непроменяемо води до тотална липса на връзка.

Постепенно сред двамата се издигат стени и в последна сметка те се оказват прочувствено разграничени в взаимен живот.

Сривът на интимните връзки може да настъпи извънредно елементарно, в случай че сътрудниците задържат болката или гнева си — потискането на тези страсти ги кара да се оттеглен прочувствено или да отблъскват колегата си с неприятно поведение и студенина.

Потиснатата болежка и неизречените прочувствени стремежи предизвикват доста повече несгоди в връзките, в сравнение с спречкванията или разминаванията даже по значими житейски въпроси.

Отричането (или срамът) от нашите усеща и потребности нормално се дължи на контузии от прочувствено занемаряване в детството и може да докара до проблеми в връзката и интимността като възрастни. Обикновено срамът и страхът да изразим възприятията или прочувствените си потребности не са съзнателни. 

Понякога прочувственото занемаряване може да се случи даже след интервал на непосредственост или сeкc. Единият сътрудник може да се затвори в личното си пространство, без това да е обвързвано с възприятията му, само че по този начин или другояче, държанието му може да накара другият човек да се почувства самичък и изоставен…

Корените на тези проблеми постоянно се крият в детството…

Емоционалното занемаряване може да се случи в ранна детска възраст, в случай че единият от родителите, нормално майката, не е в положение да участва прочувствено в живота на детето си.

Това може да се дължи на стрес, меланхолия или възпроизвеждане на личния детски опит. За положителното прочувствено развиване на детето е от огромно значение майката да се приспособи към неговите усеща и потребности, само че също и да им дава отговор съответно.

Когато детето е смутено, а майката остава безучастна и не прави нищо, с цел да го утеши, то ще се усеща изоставено и самотно. Обратното също е вярно — когато родителят дава на детето си прекалено много внимание, което обаче не е съобразено с неговите същински потребности, то ще се усеща завалено и самотно…

В юношеството прочувствено изоставени могат да се усещат деца с прекомерно строги, изискващи и контролиращи родители.

Разбира се, няколко случая на прочувствено занемаряване не могат да навредят на здравословното развиване на децата. Но когато са процедура, съществено могат да подкопаят чувството за сигурност и убеденост на децата, което ще се отрази на живота им като възрастни.

Не са редки случаите, в които възрастни, които неведнъж са се чувствали сами и изоставени в детството си, са или прочувствено недостъпни във връзките си, или пък се влюбват в сътрудници с сходен проблем.

Така, в случай че тази контузия не бъде излекувана, съществува голям риск неумишлено да се поддържа цикъла, възпроизвеждащ още веднъж и още веднъж модела на занемаряване, претърпян в детството.

Редактор: Ина Фенерова, източник: psychology.framar.bg