Понеже не можем, пък и не искаме да излъчваме лидери,

Понеже не можем, пък и не желаеме да излъчваме водачи, имаме вождове. Това е непрекъснатата ни процедура от януари 1872 година През 1879 година тя е конституционно одобрена посредством Търновската конституция. Това сподели философът проф. Георги Каприев в предаването „ Лице в лице " по бТВ.

По думите му още в ранния парламентарен интервал се оформя резистентен политически модел. „ Там има един доста сериозен конфликт сред юридически и по всякакъв начин образовани хора и крайни популисти. Печелят популистите. "

Проф. Каприев уточни, че вместо да се развива учебен метод към политическото присъединяване, се залага на доверие към всеобщата мъдрост. „ Вместо да се вкара някакъв учебен ценз и да стартира едно политическо ограмотяване на българите, се позоваваме на националната мъдрост, на политическата зрялост на българите и на техния либерализъм. "

Той направи връзка и с историческата конструкция на локалното самоуправление. „ Повечето наши обитаеми места са самоуправляващи се общности по време на Османската империя. Както страната е била мащеха по това време, по този начин и в този момент си остава мащеха. "

Според него това води до дълготраен обществен модел. Липсата на наследствена аристокрация също има значение. „ Белята е още от средновековна България, където няма родова аристокрация. "

Проф. Каприев разкритикува и държавните политиките към образованието и културата. „ Това, което не слушам и от новите властващи, са думите „ обучение " и „ просвета ". Това е брутална неточност. "

Според него съществува целеустремено поддържане на незнание. „ Това се прави от политиците, с цел да имат дисциплиниран електорат. Тотално, безусловно, компактно незнание - това се създава през днешния ден от нашето обучение. Културата е антропологически основна, общочовешка. Като не я натрупваш, няма да знаеш кой е Добри Чинтулов ", добави проф. Каприев.

бТВ, „ Лице в лице "