Поне 58 млрд. евро се добавят към сметките за ток

Поне 58 милиарда евро се прибавят към сметките за ток на потребителите в Европейския съюз, с цел да се финансират централи, които работят на въглища, газ и нуклеарна сила, под формата на така наречен разполагаеми мощности или леден запас. Това демонстрира анализът на данните, събрани от европейския офис на „ Грийнпийс “, оповестяват от българския офис на международната природозащитна организация.


Според изследването 32,6 милиарда евро са изхарчени за разполагаеми мощности в Европейски Съюз сред 1998 и 2018 година Още общо 25,7 милиарда евро са разпределени от разнообразни държавни управления за студени запаси до 2040 година През последните 20 години разноските за такива мощности в Европейски Съюз са се нараснали близо четири пъти.

В България от 2013 година насам потребителите са платили 96 млн. евро за леден запас . Въпреки това през зимата на 2017 година Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ и „ Топлофикация Русе “, които получаваха пари, с цел да дават сила при изключителна обстановка, не съумяха да проработят поради мокри въглища и замръзнала вода в охладителните системи на инсталациите. Тогава се стигна рисково покрай прекъсване на тока в България

„ Големите компании за електрическа енергия се възползват от дотации, които отклоняват обществените средства, с цел да поддържат витални нерентабилни и замърсяващи централи. Финансирането на мръсна сила покачва температурата на планетата, вреди на околната среда и заплашва живота, като замърсява въздуха, и води до изменение на климата. Подкрепата за въглищата, газа и нуклеарната сила също по този начин забавя прехода към 100% възобновима сила. Той е от решаващо значение за предотвратяването на климатичния безпорядък, който европейците стартират да изпитват в всекидневието си. Европейските държавни управления би трябвало да прекратят тази мръсна процедура “, счита Себастиан Манг, консултант по климата и енергийната политика към офиса на „ Грийнпийс “ в Брюксел.


Плащанията за разполагаеми мощности съставляват дотации за енергийни централи, които получават пари, с цел да бъдат подготвени да проработят при положение на дефицит на произвеждане в системата. Тази процедура е извънредно спорна: от една страна, разполагаемите мощности могат в никакъв случай да не бъдат активизирани, а от друга, не съумяват да дават услугата, за която им се заплаща, както стана в България.

„ Все повече хора и общности употребяват сила от възобновими източници, която създават сами. Възможността жителите да вземат участие интензивно в енергийната мрежа е вярната стъпка за сигурността на системата. Тази опция се лимитира доста, когато милиарди евро се наливат в замърсяваща сила и избрани частни ползи, “ прибавя Меглена Антонова, координатор към българския офис на организацията.

Към днешна дата финансирането на леден запас коства на потребителите 32,2 милиарда евро. Допълнителни 25,7 милиарда евро са планувани до 2040 година Най-големите са разноските на Испания (17,9 милиарда евро), Полша (14,4 милиарда евро), Белгия (6,5 милиарда евро), Ирландия (6,3 милиарда евро) и Англия (5,8 милиарда евро).

Офисът на „ Грийнпийс “ в Брюксел събра и проучва обществено налични данни за минали, сегашни и планувани заплащания за леден запас в Европа. Видът на горивото на централата, която получава парите, е явен в по-малко от половината случаи. В 98% от тях дотациите са за изкопаеми горива и нуклеарна сила: 66% са единствено централите от въглища, а газът получава 25%. Ядрената сила получава 4%, само че Франция и Англия, които имат огромно нуклеарно произвеждане, обезпечават надлежно 31% и 14% за нуклеарното произвеждане. Възобновяемите енергийни източници, в това число водната и биоенергията, получават 0,5%. Други по-малко от 0,5% отиват при междусистемните електропроводи и системите за дейно ръководство на електроподаването.

Тази есен националните държавни управления и Европейският парламент ще решат дали финансирането на разполагаеми мощности в Европейски Съюз да бъде лимитирано със закон . Докато Европейската комисия и Европейският парламент упорстват за ограничавания, националните държавни управления ги отхвърлят. Полша, Англия и Гърция пазят най-силно механизма на разполагаемите мощности, с цел да могат да продължат да субсидират нерентабилните изкопаеми горива и нуклеарните електроцентрали.

Резюме на изследването

Масив от данни и методология на изследването

Линк към обяснителната инфографика в автентичен размер