Поне 15 минути на ден трябва да посвещаваме на прегръщане

Поне 15 минути дневно би трябвало да посвещаваме на прегръщане на различен човек и да се усещаме прегърнати от него, като същият е резултатът, в случай че гушкаме домашния си любим - това е формулата, която постановат за времената на изолираност в коронакризата международните учени. Това е и нашият сегашен лайфхак.
Последните проучвания, показани от най-авторитетния английски вестник Гардиън сочат, че хората имат естествена потребност да допират и да бъдат докосвани.Това изключително се укрепва от напрежението и несигурността, която изпитват във времената на пандемия. Освен предаването на сила, на топлота - дори най-буквално, ние изпитваме неосъзната физическа потребност да усещаме ароматите на други хора, изключително когато са ни близки, допира на тъканите на облекла, на коси. Това ни става табиет още от първите ни дни на белия свят, когато допирът ни пази от напрежението на средата. Професорът по психодинамика в Юнивърсити колидж в Лондон Катерина Фотопулу изяснява: "Като същества изпитваме потребност от чувство за грижа, с цел да удовлетворим значителните потребности на нашето тяло ". Именно затова изолацията ни прави по-тревожни, по-раними, което по предвижданията на учените ще има и дълготрайни психически последици най-малко в идващите 3 години.
"Често имаме чувството за липса без да осъзнаваме, че става дума именна за допиране и това може да стане мъчително за хората, които живеят сами ", проучва профл Франсис Макглоун от Университета Джон Мурс в Ливърпул, който е водещ в проучването на афективното допиране. "Усещането за самота в действителност най-много е обвързвано с неналичието на допиране ", прибавя той.
"Докосването има голямо въздействие върху физиологическото и психическото ни благополучие ", споделя професорът по еволюционна логика на психиката Робин Дънбар от Университета в Оксфорд. "Ние даже не осъзнаваме какъв брой постоянно допираме околните си. То е тясно обвързвано с чувството ни, изразено даже словесно като допиране - кои са хората, на които "можем да поплачем на рамото ". Според него това не е изключително изобретение - особено е и за приматите, както сочат проучванията. И при тях се следи така наречен обществено допиране, което евентуално свидетелства, че съществува другарство. "Това е психически уфер, дава ни чувство за щит против враждебния свят ".