Поне 100 000 души пътуват всеки ден до друго населено

Поне 100 000 души пътуват всеки ден до друго обитаемо място, с цел да изкарват хляба си. В София приблизително на ден влизат за работа от прилежащи агломерации към 17 000, останалите огромни градове също са магнит за работещите, демонстрират данни на общините, представени от " Монитор ".

Сектор енергетика, огромните стопански зони, както и морските градове притеглят голям брой чиновници. Към Варна и Бургас всяка заран отиват по 10 000 от близките насели места. Стара Загора, Раднево и Севлиево поради огромните ТЕЦ-ове и промишленост са също притегателни центрове.

Преброяване на Столична община на влизащи и излизащи демонстрира 17 000 души, идващи от други обитаеми места. Само от Перник броят им е 11-12 хиляди души или всеки десети гражданин на близкия до столицата град с население 120 000 души по данни на Евростат за 2019 година

От другите близки градове най-вече работещи идват от Ихтиман, Своге, Самоков, Костинброд, Драгоман и други

Сезонните служащи в столицата през лятото стигат до 42 000 души, през зимата са към 15 хиляди, демонстрират още данните на столицата. Постоянно работещи в София, които по адрес са от провинцията, варират сред 110-130 хиляди.

Успехът на Тракия икономическа зона в привличането на работещи от района е ясно забележим – поданици на пет общини се стичат в заводите в индустриалната зона, с цел да работят.

Освен с коли, работещите се придвижват с рейсове и влакове. През пандемията броят на пътуващите понижава за сметка на персоналните коли. Статистика на БДЖ демонстрира, че най-натоварени крайградски направления по железопътната мрежа са секторите към София - до Перник, Своге, по направление София – Ихтиман – Костенец. Около Пловдив най-вече работещи пътуват до Пловдив от Асеновград и Пазарджик. Това са и направленията, по които пътуващите най-често избират да употребяват абонаментни карти – сред 40 и 50% от всички пасажери в изброените сектори са с абонаментни карти, разясниха от БДЖ.

Средно пътуващите за ден сред София и Перник са 5500, малко над 5 хиляди са сред София и Своге,  двойно по-малко сред Костенец и столицата.

Една от крайградските линии с доста пасажери е Пловдив – Асеновград и назад – 3400. Возещите се с влака Пловдив – Пазарджик и назад са 1200. Представените данни са от продажбите на транспортни документи през месец юли 2020 година В съпоставяне с месец юли предходната година от железниците регистрират общ спад от приблизително 15% за превозените пасажери в крайградските направления.

Ако за пътуващите работещи има данни в общините, то националната статистика показва данни за миграция на популацията, само че без аргументите. Последната сходна е 2013 година и включва миграция с аргументи като прехранване, бракове, пренасяне с родители и други. Такива данни Национален статистически институт ще даде идната година, когато ще се организира броене на популацията. Няколко години лиши да се наложи едно допълнение в отчетността на подписаните трудови контракти, препоръчано от Българска стопанска камара.

В момента в Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт има такава информация за всяко едно работно място, на което е нает човек на трудов контракт, тъй като има и работни места, на които не са наети лица, а са самонаети лица, фамилни служащи, заети в неофициалната стопанска система. Но статистиката ги регистрира като заети, тъй като при изследванията ги хващат, че работят, само че постоянно работят без контракт. Но от 2018 година, когато се афишира подписаният контракт за съответното работно място, се афишира и в кое обитаемо място е то.

Наличните данни за предходната година демонстрират, че вътрешната миграция в България не е ориентирана единствено към София.

Хора се местят от село към град, след това към по-голям град, към столицата и най-после към чужбина. Понякога обаче и софиянци се местят в други градове. Българските градове, които усилват популацията си, имат два общи белега - приток на вложения и разкриване на нови работни места. В Пловдив най-големият магнит за преселване е икономическата зона “Тракия ", в шуменската индустриална зона също се откриват нови производства, а в област Кърджали с изключение на новите фабрики, най-вече за автомобилни елементи, високи заплати дава и мината за злато до Крумовград.

Последната статистика от 2013 година демонстрира, че миграцията поради непрекъсната и краткотрайна работа са към 8000 души. Дори за тогавашния интервал цифрата е малко подценена като число, счита Димитър Бранков, зам. - ръководител на Българска стопанска камара. Но има други по-сериозни аргументи, които са с повече хора – това са брак, обучение, пренасяне при или с родители и други аргументи, които не са упоменати. Като цяло имат доста по-голям условен дял. Което е обяснимо, споделя Бранков, у нас има доста ниски коефициенти на вътрешна трудова миграция.

Има доста случаи в енергетиката като Стара Загора -  привлекателен център за работещи от Хасково, от Пловдив или от селата, с цел да работят в регионалния град. Не единствено мините, само че и всички обслужващи действия, услуги и компании, които се занимават в този комплекс. Такива точки има доста – там, където се запази съответната промишленост и енергетика, най-много са притегателни точки, разяснява още зам.-председателят на работодателската организация.

Такъв продан има още от началото на прехода в Севлиево. Много хора от Габрово и сега работят в Севлиево или се преселиха да живеят в Севлиево поради работата си. АЕЦ " Козлодуй “ също е подобен образец. Друг подобен секторен център, само че за краткотрайна претовареност, е туризмът. Точно в най-големите морски общини са и най-големите цифри на краткотрайна претовареност. Друг подобен бранш е строителството.